Олимпийски и световен шампион над хърделите с юбилей

Дерик Адкинс – на 50!

В историята на дисциплината 400 м препятствено бягане безпрекословно и твърдо стои и името на един от най-постоянните и стабилни спортисти в последното десетилетие на 20 век – това на Дерик Адкинс. Атлетът спечели почти всичко, което може да се спечели като нагрaди и отличия в дисциплината си, а славата му го следваше дълго след приключването на спортната му кариера.... И в крайна сметка го постави на грешното място в грешното време!

Роден на 2 юли 1970 в Бруклин, Адкинс израства в Лейквю, Ню Йорк и в гимназията бързо е забелязан от Бъди Фолкс, пробягвайки още на 17 години 400 м за 46.42 м. Още през следващата 1998 г. Дерик е насочен към 400 м с преп., където бележи впечатляващите за 18-годишен юноша 50.71 сек. Уви, дори тези секунди не са достатъчни да пратят Адкинс на СП за юноши в Анеси, Франция...

През следващата 1989-а Дерик записва впечатляващите 50.25 сек на 400 м преп. и заминава за Панамериканските игри за юноши в Санта Фе, Аржентина. Там той завоюва първите си два златни медала от голямо първенство – на 400 м преп. (50.92) и  с щафетата 4х400 м на САЩ.

Адкинс постъпва в Джорджа Тек (в департамента „Джордж Уудръф” за машинни инженери) и на 05 май 1990 г. в Ноксвил, Тенеси за първи път „слиза” под 50-е секунди на 400 м преп. – 49.53. Месец и половина по-късно на шампионата на САЩ в Норуок, Калифорния Адкинс се класира за финала на 400 м преп и финишира седми......

1991. На шампионата на САЩ в Ню Йорк Дерик вече е трети (48.60) и придобива право да стартира на СП в Токио. Преди Япония обаче Дерик Адкинс участва на Универсиадата в Шефилд, Великобритания. Там той печели златния медал на световен студентски шампион (49.01). В края на август на третото СП в Токио Адкинс воюва сърцато в сериите и на полуфинала и се класира сред най-добрите осем на планетата. Във финала Дерик финишира шести (49.28) от твърде неудобния първи коридор....

1992. Адкинс се надява на първата си Олимпиада (в Барселона) и на шампионата на САЩ в Ню Орлийнз в полуфинала се класира втори (48.75). Уви, на финала Дерик остава четвърти с 48.87, след Кевин Иънг (47.89), Дейвид Патрик (48.01) и Макклинтън Нийл (48.52)......

1993. Адкинс печели втората си поредна шампионска титла на Универсиадите – този път в Бъфало (Амхърст) с 49.35. Преди това Дерик вече се е класирал за СП в Щутгарт, печелейки среброто от шампионата на САЩ в Юджийн (48.69). На „Готлиб Даймлер Щадион” в Щутгарт на второто си СП Дерик Адкинс отново се класира за финала, където му се пада отново неудобен коридор – осми. Със сетни сили Дерик финишира седми (49.07) изпреварвайки само кениеца Барнабас Киньор.....

1994. След като печели сребро на 400 м на шампионата на САЩ в зала в Атланта (46.37), Адкинс участва в един изключително дълъг и изтощителен сезон (от 7-ми май в Остин до 3-ти септември в Париж). В 23-те състезания, в които стартира,  Дерик отбелязва осем (!) старта с резултати под 48 секунди на 400 м с преп. (с личния му рекорд от 47.70 в Линц, Австрия) и други 10 бягания с постижения между 48.00 и 49.00 сек. Ставайки за първи път шампион на САЩ в Ноксвил (48.41), той печели повечето от турнирите от веригата „Мобил Гран При” в Европа. Златният медал на Игрите на добра воля в Санкт Петербург 47.86 е най-важното състезание за Дерик в тази „вододелна” година межди двете Олимпиади....

1995. Адкинс за втори път става шампион на САЩ – в Сакраменто (48.44). В Европа той отново е властелинът на хърделите. На два пъти Дерик коригира личното си постижение – в Люцерн (47.68) и в Лозана (47.54). На световното първенство в Гьотеборг  като основен фаворит Адкинс преминава леко сериите (48.86) и полуфинала (48.25). (в трети коридор) и на европейския рекордьор Стефан Диагана (Фр) (в шеста). След осмото препятствие Матете започва характерната си атака и почти настига Адкинс. Отдясно и Диагана атакува мощно. Адкинс леко закача последното препятствие, но все пак успява да удържи крехката си преднина. Дерик финишира като световен шампион за 47.98, само на 5 (!) стотни пред Матете (48.03) и на 16 пред Диагана (48.14)....

На финала му се пада четвърти коридор. Дерик тръгва много бързо и след петия хърдел води с около 5 метра на замбиеца Семюъл Матете

1996. На пресявката за Олимпиадата в Атланта (и тя -  на Олимпийския стадион в Атланта) Адкинс се класира втори на 400 м преп. (48.18) след Браян Бронсън (47.98) в един финал, в който първите седем финишират с постижения под 49 секунди! На самата Олимпиада още в сериите на 400 м с преп. се случват чудеса. От седемте серии в пет победителите „слизат” под 49 секунди! (най-бързи от всички е Семюъл Матете (Замб) 48.21). В полуфиналите 14 (от общо 16-е) атлети дават резултати под 49 секунди! Невиждано дотогава! На финала на Адкинс му се пада шеста пътека, на Матете – неудобната първа, на третия американец Калвин Дейвис – четвърта, на шведа Свен Ниландер – пета (тук липсва Бронсън, който безславно отпада на полуфинала!). След като русокосият Ниландер стартира много бързо (22.9 секунди на петото препятствие), по втория завой Адкинс поема водачеството, атакувайки перфектно препятствията. От първи коридор Матете излиза на завоя втори, а Ниландер е трети, но вече изпитва умора след бързото начало.

От шеста пътека Адкинс се носи ритмично към победата, далече отляво Матете отчаяно се мъчи да го настигне. Ниландер пък атакува последното десто препятствие трети, но вдясно от него Калвин Дейвис го настига буквално в квадратите и го изпреварва два метра преди финалната линия! Дерик Адкинс е олимпийски шампион с изравнен личен рекорд (47.54), Матете е втори (47.78), Бронсън – трети (47.96) и Ниландер четвърти с национален шведски рекорд – 47.98.... След триумфа в Аланта Адкинс продължава да шества победно в Европа, печелейки за трети пореден път победата в генералното класиране на Веригата „Гран При” за 400-е метра с препятствия. И отново наситен сезон – ни повече, ни по-малко от 28 състезания за Дерик – от април та чак до септември...

1997. Славата и олимпийските лаври като че главозамайват Дерик. Той все пак финишира втори на шампионата на САЩ в Индианаполис (48.00), но на световното в Атина във втория полуфинал завършва пети (48.95) и отпада от финала.

1998. Инерцията от прежните триумфи вече не помага – след ранните 48.72 в Шизуока в началото на май, на първенството на САЩ в Ню Орлийнз Адкинс отпада на полуфинала с посредствените 51.02 сек.

1999. След поносимите 48.71 през април в Уолнът, на шампионата на САЩ в Юджийн отново следва провал – осмо мясго в полуфинала.....

2000. Дерик Адкинс като че разчита повече на името си и на прежната слава. На квалификацията за ОИ в Сидни, която се провежда в Сакраменто, Дерик отново стига само до полуфинала. А годината приключва само с 49.84 (от серията в Сакраменто).....

През следващите 2001, 2002, 2003 и 2004 около Дерик Адкинс не се случва нищо съществено на пистата. През олимпийската 2004-а, вече 34-годишен, Дерик опитва за последно на калификацията за Олимпиадата в Атина, която отново се провежда в Сакраменто. Ветеранът стартира и след третото препятствие спира контузен и в горко отчаяние.....

Адкинс остава в атлетиката и след славната си кариера на пистата. От 2004 до 2006 той е помощник-главен треньор в Колумбийския университет. После за пет години (2006 – 2011) е назначен за директор на Армъри Трек енд Фийлд Сентър (огромно съоръжение за атлетически състезания в зала) в Ню Йорк. По това време той развива много активна дейност по промотирането на Армъри Сентър и залата става средище на по повече от 100 състезания на закрито на година. Дерик е и треньор и съветник по специална колежанска образователна програма за помощ и обучение на студентите, които посещават Армъри за тренировки по лека атлетика.

След няколко години обаче нещата тръгват зле за олимпийския и световен шампион. През 2009 г. Дерик е задържан за шофиране в състояние на интоксикация с психодепресанти. Обяснението му е, че поема лекарства за лекуване на депресия и алкохолна зависимост.

През 2013 срещу Адкинс е повдигнато обвинение за неправилно придвижване и джогинг на непозволени места. По време на процеса всички обвинения срещу шампиона отпадат като необосновани и несъстоятелни. Обвинителят така и не се появява в съдебната зала. Но самото обвинение и призоваването на Дерик в съдебна зала разклащат и без това все повече влошаващото му психично равновесие.....

По време на 18-годишния си път като състезател в препятствените бягания, Дерик Адкинс регистрира своебразни рекорди – цели 20 пъти той пробягва 400-те метра с препятствия под 48 секунди, а общо в 78 старта „слиза” под 49 секунди! Личните му постижения: 400 м преп. 47.54; 400 м 46.42; 110 м преп. 13.69; 100 м 10.48; в зала 400 м 46.37; 500 м 61.70; 60 м преп. С изключителното си чувство за ритъм на бягане между хърделите, с вродената си брилятна техника да атакува и преодолява препятствията еднакво добре и с левия, и с десния крак, Дерик Адкинс си остава като един от най-ювелирните и талантливи майстори на 400-е метра препятствено бягане в историята на Царицата!

Снимки: internet