Шампионът с бейзболната шапка - на 70!

 

Един от най-странните олимпийски шампиони – на 70!

Бегачът с бейзболната шапка Дейвид Уотъл (САЩ) – с кръгла годишнина

Един от най-екстравагантните и странни олимпийски шампиони в атлетиката на Игрите в Мюнхен през 1972 г. – Дейвид Уотъл – навършва днес 70 години.

Роден на 07 август 1950 в Кантън, Охайо, Уотъл расте като дребно и хилаво хлапе и докторите му препоръчват да почне да бяга за да укрепи фигурата и мускулатурата си....

За първи път за Уотъл се чува на студентското първенство на САЩ през 1970 г. в Де Мойн, когато завършва със сребърен медал в бягането на една миля, а на 800 м с 1:47.1 попада сред 20-те най-добри в света за 1970 г. Цялата 1971-ва обаче преминава под знака на контузиите и лутането при различни специалисти-травматолози. Това пък дава възможност на Дейвид да продължи успешното си следване по история в Боулинг Грийн Юнивърсити в Кентъки......

1972-а започва доста успешно. На квалификацията за определяне на отбора за Олимпиадата в Мюнхен в Юджийн в началото на юли Уотъл прилага уникалната си тактика на 800 м. След 26.2 на 200 м и 52.9 на 400 м, на 600-ия метър Уотъл се е „залепил” зад бившия световен рекордьор Джим Райън – 1:17.5.

В последните 200 м (26.8) Дейв използва своя специалитет – дълъг ускорителен спринт и финишира пръв с изравнен световен рекорд (1:44.3), следван на цели 7 десети от Ричард Уолхътър. Уотъл решава да се”пусне” и на 1500 м, където също печели място в отбора (3:42.3), само след Райън (3:41.5).

Десетина дни след състезанието в Юджийн Дейв Уотъл се жени, а пътуването за олимпийските игри самият той определя като сватбено пътешествие....

Неизменен атрибут по време на всичките стартове на Уотъл е бялата му бейзболна шапка, която той не сваля дори по време на награждаването в Мюнхен. Първоначално Дейв я носи, за да прибере дългите си къдрици под нея по време на бягането. Постепенно обаче младежът си внушава, че тя му носи късмет и не я сваля от главата си, където и да се появи.....

На Игрите в Мюнхен в началото на септември още във втория полуфинал Уотъл загатва обичайната си тактика – бягане на „опашката” и даже доста след последния и равноускорителен спринт в последните 200-250 метра. На финала Дейвид тръгва по познатия начин, преминавайки 400-е за 53.5, доста зад предпоследния Кемпер (ФРГ) 53.1. Триста метра преди финала соченият за фаворит Евгений Аржанов (СССР) предприема остра атака по отсрещната права и от шеста преминава на първа позиция. Уотъл не се паникьосва и постепенно задминава един след друг съперниците си..... На последната права Аржанов все още е с около три метра пред кенийския дует Майк Бойт-Робърт Оуко. Уотъл вече е на четвърто място..... Руснакът все още е напред, но вече с напълно изцедени сили. В последните десет метра  Дейвид се изравнява с кенийците. Аржанов усеща, че някой го настига, но вече силиците го напускат. С отчаян плонж той се опитва да спаси победата. Но Уотъл вдясно като че е изчислил атаката си до сантиметър. По трета пътека със сетни усилия американецът финишира за 1:45.86, само на 3 стотни пред Аржанов! Това е най-сладката победа за американците в този ден! А точно в мига след финиша като че няма по-нещастен човек от Аржанов – след като е водил 799 м той загубва само в един миг златния олимпийски медал..... Уотъл е толкова развълнуван, че след малко по време на награждаването забравя да свали бейзболната шапка, макар по време на изпълнението на химна на САЩ да мълви с треперещи устни всяка една думичка от текста.....

Уотъл продължава и с бягането на 1500 м. След успешно преминанване напред в сериите (втори още в първата с 3:40.7), на полуфинала Дейв изостава четвърти с 3:41.6 (еднакво време с Пантелей (СССР) и Хансен (Дан)), но те финишират със сантиметри пред него) и отпада от финала....

През следолимпийската 1973-а Дейв Уотъл продължава по инерция (1:45.6 на 800 м и 3:36.3 на 1500 м), но после се включва в професионалната група на Франк О’Хара и през 1974 г. е бледа сянка на някогашното си величие (800 м 1:47.5 и 1500 м 3:41.3)....

След като само на 24 години се разделя с пистата, Уотъл става треньор (1975 – 1981), после се занимава с административна дейност в Роудс Колидж в Мемфис, Тенеси. След оттеглянето си през 2012 г., Уотъл става вице-президент по приемането и регистрацията на студенти – първо в Милсапс Колидж, после и в Охайо Уеслейън Юниверсити в Делауер, Охайо.....

С три деца от брака си и пет внуци, Уотъл преживява достойно  старините си и не се уморява да разказва на любопитните за перипетиите с късметлийската си безйзболна шапка в Мюнхен....

Снимки: Интернет