Надежда Чижова (СССР) - на 75 години

 

С прекрасни спомени и умиление към юбилярката

Десеткратната световна рекордьорка на тласкане гюлле Надежда Чижова – на 75!

Една от най-титулуваните състезателки в тласкането на гюлле за всички времена – съветската състезателка Надежда Чижова – днес навършва 75 години. Повече от десетилетие тя господстваше в сектора – с десетте си световни рекорда, с пълния комплект олимпийски награди, с деветте си европейски титли (четири на открито и пет в зала) Надя бе безспорната кралица на стоманеното кълбо и името й и днес се споменава с възхита и респект.....

Родена на 29 септември 1945 г. в иркутскотото градче Усолие-Сибирское само месеци след края на войната, Надя израства като най-малкото, четвърто дете в семейството и едва 4-годишна губи баща си. Но природата е по-силна и Чижова скоро се източва висока и здрава, неминуемо предопределена рано или късно да се запознае със спорта.....

Още като ученичка Надя попада при треньора Дмитрий Гладишев и на 19 години печели първите си значими медали – на Европейските игри за юноши и девойки във Варшава през септември 1964 г. Чижова печели първите си два златни медала – на гюлле (със световен рекорд за девойки 16.60 м) и на диск. След този подранил успех Надежда е забелязана от великия специалист Виктор Алексеев (създал всички олимпийски шампионки през периода 1952 – 1972 (без 1968 г.) – Галина Зибина (1952), Тамара Тишкевич (1956), Тамара Прес (1960 § 1964) и Надежда Чижова). Нека хронологично проследим най-значимите прояви на световната рекродьорка и олимпийска шампионка през годините на най-големите й спортни завоевания...

1965. Едва 20-годишна, Чижова завоюва сребърен медал на Универсиадата в Будапеща...

1966. На Първите Европейски игри в зала през март в Дортмунд Надя е трета (16.95). Пет месеца по-късно на първото си европейско първенство за жени Чижова завоюва златен медал със 17.27 м....

1967. Инерцията от успеха в Будапеща се запазва със златото от Второто неофициално първенство на Европа в зала – в Прага (17.44 м), после идва и първото място на финала за Купата на Европа в Киев – 18.44 м.

1968. Нетърпелива в подготовката си към Олимпиадата в Мексико, Чижова още на 28 април в Сочи установява първия си световен рекорд – 18.67 м. Но състезателният сезон е твърде дълъг и 20-ина дни преди олимпийския форум Маргита Гумел (ГДР) прибавя 20 см към рекорда на Надя – 18.87 м. На самата Олимпиада в средата на октомври атлетките на ГДР правят чудеса – на стадион Ацтека Гумел на два пъти просто съкрушава върховото постижение – 19.07 м и 19.61 м. Съотборничката й Марита Ланге (18.78) не оставя шанс за среброто и за Чижова остава бронзът (18.19) и едно огромно разочарование.... Треньорът Алексеев е разочарован и дълго се колебае дали да продължи пряката работа с възпитаницата си.... Все пак Виктор Илич се съгласява да не изоставя Надежда, но само при условие натоварванията в тренировките да се удвоят.....

1969 г. Датата 13 юли 1969 г. ще остане паметна в историята на атлетиката. На тристранната среща Полша-СССР-ГДР Чижова във втория опит праща гюллето на 20.09 м, преминавайки първа в света границата от 20 метра..... Най-страшната й съперница Маргита Гумел й отвръща с 1 см повече – 20.10 м в Берлин на 11 септември..... Но това само амбицира Надежда – на европейското в Атина десетина дни по-късно съветската атлетка още в първия си опит изравнява рекорда, а с петия изправя зрителите на крака – 20.43 м – втора поредна евротитла.

1970 г. Чижова няма загуба през годината. Победа на ЕП в зала във Виена (18.80 м), победа на финала за Купата на Европа в Будапеща (19.41) и на Универсиадата в Торино (19.51)....

1971 г. На второто европейско първенство в зала в зала „Фестивална” още в ранния съботен следобед на 13 март с влизането си в кръга Чижова сковава конкурентките си – 19.70 м от първия опит! На световния й рекорд се опитва да реагира само германката Гумел – 19.50 м, но за толкова й стигат силите! През август в Хелзинки с 20.16 м Надежда завоюва трета поредна европейска титла на открито, а на 29 август в Москва изравнява собствения си рекорд на планетата – пак 20.43 м...

1972. Олимпиадата в Мюнхен ще бъде втората в живота на Чижова – натам изцяло е насочена и съвместната работа с Алексеев. Пета евротитла в зала – в Гренобъл през март с 19.41 м, после още през май в Сочи нови 20 см към световния връх – 20.63 м. Алексеев решава да намали броя на състезанията на Чижова, за да могат да се подготвят максимално добре за най-големия форум. На 4-ти септември е квалификацията на гюлле от 20-ата Олимпиада в Мюнхен. Без да се напряга, Чижова се справя с квалификацията (18.54), но българката Иванка Христова е най-добра от всички (19.20 м). За 5-и септември е предвидена почивка за всички атлети и за 6-и е насрочен финалът на гюлле. Обаче атентатът в ранните зори на 5-ти септември срещу израелските спортисти в олимпийското село и последвалите 13 жертви прекратяват Игрите. Дълги часове на очакване и безпокойство, на неведение. За всички повече от 10000 спортисти на Олимпиадата. Най-накрая президентът на МОК Ейвъри Бръндейдж произнася знаменитата фраза: „The Games must go on! Игрите трябва да продължат!” На 7-ми септември 13 атлетки разгряват в сектора за тласкане на гюлле. Чижова не е много спокойна, но е решила да приложи своя специалитет – смазващ удар още с първото си влизане в кръга. Бързи и резки движения в кръга, мощен тласък и гюллето е изстреляно на 21.03 м – нов световен и олимпийски рекорд! Така Чижова остава в аналите като първата атлетка, изпратила гюллето както над 20-ия, така и над 21-ия метър.....

1973. Няма почивка за Надя. Титла от Универсиадата в Москва (20.82), световен рекорд в Лвов на 28-ми август (21.20 м) и победа на финала за Купата на Европа в Единбург (20.77). И тогава идва поканата за участие в състезанията за Купата на БОК на Конгреса на МОК във Варна в края на септември. На стадион „Юрий Гагарин” във Варна Чижова за кой ли път се среща със своята добра приятелка Иванка Христова. Състезанието на гюлле съвпада с 28-ия рожден ден на Надежда – 29 септември 1973 г. Чижова започва силно – 20.82, 21.03, фаул, 21.13 (само на седем см от рекорда й), отново фаул.... Остава последният шести кръг на състезанието. Чижова отново се засилва мощно в кръга, мах с крака, „отваряне” на рамото и страхотен тласък. Гюллето тупва доста над очертанието на 20-ия метър. Съдиите мерят внимателно и скоро онагледителката изписва на таблото BERG 21.45 м – отново световен рекорд за съветската атлетка.

1974. Чижова като че е забравила вкуса на загубата. На 1-ви март на закрития манеж в Москва отново световен рекорд в зала – 20.40 м. Само седмица по-късно обаче – на европейското в зала „Скандинавиум” в Гьотеборг в първия си опит чехкинята Хелена Фибингерова изригва с 20.75 м, ново най-добро постижение в зала. Чижова е някак изненадана и смутена и отговорът й е недостатъчен  - 20.62 м (второ в историята под покрив!)..... През лятото мерникът е коригиран и Чижова печели четвъртата си поредна шампионска титла на Стария континент – в Рим (20.78 м).

1976. След относителния отдих през 1975 г., Чижова не започва много добре подготовката си за третата си Олимпиада (в Монреал). Контузия в кръста я принуждава почти да пропусне зимата (само един старт с 20.56 м), а на срещата ФРГ-СССР-България в Мюнхен в края на май тя трябва да се задоволи само с третото място (20.10), след съотборничката си Светана Крачевская (21.13) и Иванка Христова (20.61). За олимпийските игри Чижова не се чувства толкова уверена, но заминава за Канада с пълна отговорност и готовност за висок резултат! Надя повежда още с първия си опит – 20.84, но Иванка Христова добавя 4 см в своя втори – 20.88 м! През деня на финалната битка цял ден вали и всичко на стадиона е подгизнало от вода. Чижова се мобилизира докрай и... 20.96 м, повеждайки за втори път! Обаче в третия си опит Надежда се подхлъзва и удря коляното си в бетонната повърхност на кръга. Вик на остра болка се откъсва от устата й – травмата е сериозна. Чижова пропуска третия кръг, а в четвъртия прави фаул. В предпоследния пети кръг Иванка Христова взема нещата в свои ръце – нов олимпийски рекорд – 21.16 м! Въпреки подутото коляно и острата болка Чижова не се предава. В петия опит тя отново опитва да тласне, но гюллето само се изплъзва от дланта й – 14.16 м.... Така Чижова приключва участието си в Монреал със сребърен олимпийски медал.

Оказва се, че участието на Чижова в Монреал’76 е и последното състезание въобще в спортната й кариера. През пролетта на 1977 г. хвърлячите от Сборная заминават на лагер в Прибалтика. Те тъкмо са пристигнали, когато на Алексеев му става лошо и получава сърдечен удар. Поставят го на легло и се опитват с медикаменти да подобрят състоянието му. Но, заспивайки, Виктор Илич, не се събужда. „С един камион докараха уредите ни и дисковете за вдигането на тежести, както и всички останали пособия за тренировките. Разтоварихме камиона и натоварихме тялото на любимия на всички нас треньор да го откараме в моргата! Без Алексеев оставането ми като състезател в атлетката бе немислимо. Така и приключих със спортната си кариера....” – завършва Чижова.

След приключването си като атлетка Чижова обръща повечко внимание на семейството си, ражда й се дъщеря. По-късно Надя поема по пътя на любимия си наставник Алексеев, започвайки работа с висококласни атлетки в хвърлянията. „Знаех, че не трябва да копирам напълно методиката на Алексеев. Стремях се към всяка „моя” атлетка да подхождам съобразно индивидуалните й особености..... Най-големият ми връх като треньор е сребърният медал на възпитаничката ми Лариса Пелешенко на гюлле на Олимпиадата в Сидни 2000.”

След пенсионирането си Надежда се е отдръпнала от спорта и отдава цялото си внимание и свободно време на двете си внучета. Коментирайки сложните проблеми около руската атлетика в последните 5 години, Чижова е кратка и ясна: „Обидно ми е за отношението към родния ни спорт, не само към атлетиката. Смятам, че всичките тези забрани и рестрикции са нечестни, некрасиви и подли!”

С десетте си световни рекорда на открито (плюс осем в зала), с трите си олимпийски медала (златен, сребърен и бронзов), с четирите си поредни европейски титли на открито и шест в зала сибирячката Надежда Чижова няма равна на себе си в тласкането на гюлле. Към тези достижения трябва да се прибавят и деветте победи на първенствата на СССР (шест на открито и три в зала) и повече от 10 всесъюзни рекорда – от 17.86 до 21.45 м! А общо в 27 състезания през дългата си спортна кариера е преминавала 20-метровата граница!

Снимки: Интернет