Конкурентка на Йорданка Благоева - на 70!

 Рита Шмид-Кирст (ГДР) – на 70!

Една от най-големите противнички на Йорданка Благоева чукна 70 лазарника!

Днес една от най-бележитите състезателки в скока на височина от средата на миналия век – Рита Шмид-Кирст – навършва 70 години. В годините на най-силните постижения на световната ни рекордьорка Йорданка Благоева Шмид-Кирст стряскаше световната атлетическа общественост със супер-резултати. Но така и не успя да дочака своя връх със златно отличие от голямо първенство на открито......

Родена на 21 октомври в градчето Гросгрима, Рита Шмид е открита и забелязана за атлетиката на детската Спартакиада на ГДР през 1964 г. (провеждана на всеки пет години). Именно от тези Спартакиади към големия спорт тръгват бъдещите шампиони на Германската Демократична република, стигайки олимпийските и световни върхове...

Едва 17 годишна, през 1967-ма Рита поставя първия си световен рекорд (за девойки) – 1.76 м. Още през зимата на 1968-ма тя удивлява спецовете с изявите си в зала – 1.85 м и европейска титла на скок височина в зала на Вторите европейски игри в Мадрид – 1.84 м. В „Паласио де лос Депортес” след Шмид с еднакъв резултат (1.76) се нареждат последователно румънката Бончи-Йоан, рускинята Лазарьова, Хрепевник (Юг) и Йорданка Благоева.....

1968. В началото на лятото на олимпийската 1968 г. Шмид (отначало тренираща в Лайпциг при треньора Хелмут Лайн) стъписва конкурентките си. На състезанието на „Народна младеж” в София на 1-ви юни Рита превзема в стил коремно-претъркалящ последователно 1.80, 1.83, 1.85 и 1.87 м (последното е световен рекорд за девойки и второ място във вечната ранглиста след световния рекорд на Йоланда Балаш, поставен на същия стадион седем години по-рано). Въобще през сезона Шмид записва зашеметяваща серия - по един път 1.87 и 1.86, два пъти 1.85, три пъти 1.84, веднъж 1.83 и по три пъти 1.82 и 1.80 метра. Непосредствено преди заминаването си за Олимпиадата в Мексико през откомври, Рита се качва на високопланинската спортна база Белмекен в Родопите (построена същата година от инженерите на ГДР специално за подготовката на висококласните им спортисти). Рита се качва да „подиша” български планински въздух (според специалистите климатичните условия на Белкемен са сходни с тези в Мексико). Уви, тренировъчният лагер на Белмекен се оказва безплоден. На 17 октомври на Естадио Ацтека в мекисканската столица Шмид е неузнаваема. Плаха и същевременно ненужно изнервена, 18-годишната Рита започва да събаря летвата още на 1.74 м и с мъка се справя с 1.78 м, което й отрежда в крайна сметка само петото място........

1969 г. Рита Шмид търси реванш и на Европейските игри в зала „Пионир” в Белград за втори пореден път е шампионка с 1.82 м. Тук и късметът е на страната на германката, тъй като и Йорданка Благоева успява на 1.82 м, но от трети опит (Шмид от втори). През лятото Рита записва 1.86 м в края на юли, но на европейското в Атина през септември шансът пак й убягва – четири атлетки завършват със сполука на 1.83 – Режкова (ЧССР), Лазарьова (СССР), Мрачнова (ЧССР) и Шмид. Поради по-големия брой фаулове Рита остава едва четвърта .....

1972. След относителен отдих (1.85 през 1970 г. и 1.86 през 1971 г.) Рита Шмид почва олимпийската 1972-ра ударно. Още на 30 януари в Берлин Рита изравнява световния рекорд в зала на австрийката Илона Гузенбауер – 1.88 м. Илона от своя страна за кратко си го връща – 1.89 в края на февруари.

Двете Рити - Шмид и Гилдемайстер

Но на европейското в зала в Гренобъл Шмид от първи опит преодолява 1.90 м – златен медал със световен рекорд в зала. Отново три атлетки след Рита са с еднакъв резултат – Рита Гилдемайстер (ГДР), Йорданка Благоева и унгарката Комка регистрират успех на 1.84 м. Гилдемайстер е втора, Благоева – трета, а Комка остава без медал......

В края на май Рита Шмид вече заявява претенциите си – 1.90 м, но повече не повтаря този резултат. На Олимпиадата в Мюнхен в началото на септември Шмид влиза на "Олимпиящадион" заедно за финала с още 22 (!) свои противнички в едно изключително изнервящо и изнурително състезание. Минутите се изнизват, но като че ли никоя от фаворитките не иска да отпада. На 1.85 опити правят цели 15 атлетки (осем от тях отпадат). Следващата височина вече е 1.88 м. Благоева, Улрике Майфарт (ФРГ), Розмари Вичас (ГДР), Сара Симеони (Ит), Рита Шмид, Илона Гузенбауер (Ав) и британката Барбара Инкпен са все още в сектора. Йорданка и Улрике се справят от първи опит без грешка. Във втория си опит Рита Шмид успешно преодолява летвата, но я закача леко с левия си глезен. Секунди на вибрация, но летвата все пак тупва тромаво на тартана ..... Гузенбауер се справя от третия път и местата на почетната стълбица вече са заети. За втори път Рита Шмид е извън зоната на олимпийските медали и повтаря петото място от Мексико отпреди 4 години.

След олимпийските перипетии Рита Шмид вдига сватба с трикратния европейски шампион на десетобой Йоаким Кирст. Премества се от Лайпциг в спортния клуб на съпруга си „Форвертс Потсдам”. Наставник й става прочутият спец в скоковете и многобоя Петер Рийгер. Но.... състезанията ще трябва да почакат....

Йоахим Кирст

1973.  Още в началото на зимния сезон Розмари Вичас (Акерман) подобрява рекорда на Шмид в зала – 1.91 м. Йорданка Благоева скоро изравнява тези 1.91 м, а на европейското в зала „Ахой” в Ротердам добавя сантиметър – 1.92 м. Шмид-Кирст пропуска състезанията под покрив, но още в края на май пристига в София на турнира „Народна младеж”. На стадион „Васил Левски” Рита се среща със своята отколешна съперница (но и добра приятелка) Йорданка Благоева. Шмид от втори опит взема 1.90 м, докато Благоева остава с 1.88 м..... На 20 юли на първенството на ГДР в Дрезден Шмид губи титлата от Вичас (и двете с по 1.87 м), но на контролното на 1-ви септември за определяне на отбора на ГДР за финала на Купата на Европа в Единбург Рита с 1.88 м решава спора с Розмари (1.85) в своя полза. В шотландската столица е студено и ветровито и повечето атлетки не показват истинския си потенциал. Шмид преодолява от първи опит 1.82 м, а Благоева пропуска (съветският лекар й прави новокаинова блокада на коляното). На 1.84 и двете правят по два фаула. Шмид прави и трети и всичко е „в краката” на Благоева. Българката мобилизира цялата си останала енергия и ..... успява, отнемайки първото място на Рита.

1974.  Рита Шмид-Кирст се чувства отлично и пристига на международния студентски турнир „ФИСУ” в софийската зала „Фестивална”. От първи опит Кирст се справя с 1.85 и 1.88, после от втори – с 1.90 и 1.92, изравнявайки световния рекорд на Благоева.

В първия си скок на 1.94 м Рита Кирст е „на косъм” от успеха, но все пак летвата не се задържа на стойките..... Обаче следва отново несполука на европейското в зала „Скандинавиум” в Гьотеборг. След като Рита и чехкинята Карбанова преодоляват 1.88 м от раз (а Розмари Вичас от втори опит), на 1.90 м сполучва единствено Вичас. Рита остава с бронз и с поредното си разочарование..... На европейското на открито в Рим Розмари Вичас в третия си опит поставя нов световен рекорд (1.95), втора е Карбанова с 1.91, а за третото място Симеони (Ит) с 1.89 м от първия път измъква изпод носа бронза от Шмид (също 1.89, но от трети опит!)....

1976.  Неудачно започва третата олимпийска година за Рита Кирст – едва осмо място (1.83) на европейското в зала в „Олимпияхале” в Мюнхен...... На 8 май в Дрезден Розмари Вичас-Акерман подобрява собствения си световен връх – 1.96 м. Рита Кирст се класира втора с 1.90 м и си осигурява място в олимпийския отбор на ГДР за Игрите в Монреал. Обаче в Канада Кирст преживява огромно (и поредно) разочарование. На квалификацията тя е способна само на 1.78 (при норматив за финала 1.80 м) и отпада катастрофално, подобно на олимпийската шампионка от Мюнхен Улрике Майфарт.....

20 август 1976 г. Стадионът “Скра” във Варшава. На дневен ред е срещата Полша-СССР-ГДР. Рита Шмид-Кирст се чувства бекрайно уморена и обезверена. В последния си старт в своята пребогата кариера в атлетиката Рита се задоволява с 1.84 и третото място. Това е, повече няма....

Отказала се твърде рано от спорта, Рита Шмид-Кирст ще бъде запомнена с перфектната си техника с коремно-претъркалящ стил, с фантастичните си скокове на по-малки състезания и с неумението си да се реализира максимално на най-престижните междунардни шампионати и турнири.... И с примера, който дава на по-младите -  в това, че съперничеството в сектора за скок височина не е пречка именно на атлетическия терен да се зараждат и поддържат искрени спортни приятелства......

Снимки: Интернет