Saturday, October 31, 2020

Последен старт за Мартин Проданов за 2020 година

 

Мартин Проданов – с последен старт за 2020 година


В петък (30 октомври) в Батон Руж (Луизиана) се проведе финалът на Колежанското първенство на САЩ (SEC Championships) по крос-кънтри. На старт застанаха 107 бегачи от 12-те най-добри учебни заведения в Америка. В тима на „Мизури” бе записан и най-добрият български бегач на 800 и 1500 м в последните години Мартин Проданов. Разстоянието при мъжете беше точно 5 мили (8 045 м).

Мартин бега в челната група до 6-ия километър, след което поизостана и завърши в крайна сметка на 20-о място за 24:35.5 минути....... Най-добре от неговия тим се класира Киърън Ууд – четвърти с 23:37.2 мин.

Въпреки че окупираха челната тройка (1. Марио Гарсия Ромо 23:32.9, 2.Коул Бълок 23:34.3, 3.Уалийд Сюлиман 23:34.3 (равно с това на втория), състезателите на „Мисисипи” (Ole Miss) изтърваха отборната победа, отстъпвайки я на „Арканзас” (5. Еймън Кембой 23:47.3; 6. Люк Мейди 23:48.2, 7. Джейкъб Маклауд 23:51.3, 8. Иманюъл Чебосон 24:00.8, 9. Мат Иънг 24:03.9). Студентите от Мисисипи загубиха, защото четвъртият (Бен Савино 22-и) и петият ( Робинсън Снайдър 31-и) натрупаха фатални наказателни точки в сбора на отбора си...... Трети отборно приключиха студентите на Georgia University.

Кросът в Батон Руж бе и последното състезание за Мартин Проданов за 2020 година. Съвсем скоро той се прибира в България, където ще прекара последните седмици на 2020 година в тренировки за поддържане на формата и вероятно в онлайн обучение.

Христо Стоянов – на 60! Кръгла годишнина за един от най-големите специалисти в спринта у нас

 

Христо Стоянов – на 60!

Кръгла годишнина за един от най-големите специалисти в спринта у нас


Днес треньорът с изключителен принос за българската атлетика – д-р инж. Христо Стоянов – навършва кръгла годишнина – 60! Това е повод да се върнем назад във времето и да припомним най-забележителното от успехите на неговите възпитаници (и на самия него) в Царицата на спортовете....

Роден на 31 октомври 1960 г. в Ловеч, Христо попада при всепризнатия треньор от Града на люляците Илиян Шойлеков. По това време състезателите се състезават в пионерския петобой и отборът на Ловеч при 14-годишните се класира съвсем успешно на IV-ата Републиканска Спартакиада в Пловдив. Междувременно Стоянов се представя блестящо на приемните изпити в Математическата гимназия в Ловеч и я завършва с отличен успех!

„Буржоазното” потекло на Христо (син на заможни и състоятелни родители) вместо в спортна школа го праща в бойно поделение в Плевен. Така той „изкарва” редовната си военна служба малко встрани от атлетиката. Стоянов отдавна е известен с упорития си характер и е твърдо решен след уволнението от казармата да не се разделя с любимия спорт – на никаква цена!

Веднага след уволнението си от редовете на БНА Христо преживява едно изключително тежко премеждие – точно на Ивановден през 1981 г.  се случва катастрофата с автомобил. Стоянов е в кома няколко дни, после още няколко месеца лежи обездвижен в болничната стая.... Спасението иде като знак, че Стоянов трябва да направи нещо значимо и запомнящо се в това, с което ще се захване за в бъдеще....

Следването на Стоянов в Лесотехническия университет (тогава институт) преминава съвсем успешно и Христо го завършва като инженер-еколог със специалност „Опазване и обогатяване на природната среда” (1988 г.). Но „сърце не трае” – Стоянов записва второ висше образование в тогавашния ВИФ и завършва и него с отличие като треньор-учител по физическо възпитание (1992 г.).

Успоредно със следването Стоянов тренира повече от усърдно при доказаните специалисти проф. Димитър Димитров (Кинг) и доц. Димчо Бъчваров. Христо опитва всичко – препятствени бягания, многобой, спринт. На шампионата по осмобой в зала „Фестивална” през 1982 г. той покрива кандидат-майсторска норма.

И ето че иде времето Стоянов да приложи на практика изученото в теорията на спортната наука. През 1991 г. Христо започва треньорска дейност в столичния „Академик”. Първият му класен състезател е „градският” от Ловеч – спринтьорът Цветослав Станкулов (100 м 10.50, 200 м 20.80, 400 м 46.02). Станкулов е балкански шампион едновременно на 200 и на 400 м на първенството в София през юли 1992 г. После при него „идва” плевенчанката Моника Гачевска (есента на 1992 г.) (100 м 11.30, 200 м 22.73, 400 м 53.20)......

М.Гачевска

Първият голям успех като треньор Стоянов постига на СП в Щутгарт 1993 г. Тогава в щафетата 4х400 м от четиримата спринтьори двама са негови възпитаници – Цветослав Станкулов и Станислав Георгиев (200 м 20.67 и 400 м 47.34 в зала). Квартетът ни се класира осми, като на полуфинала атлетите пренасят палката за 3:01.61 мин. – рекорд неподобрен и до днес....

На ЕП за девойки под 23 години в Острава през 1994 г. единственият медал (бронзов на 200 м) е спечелен от състезателка на Стоянов – Моника Гачевска. През следващата 1995-а Моника се класира на престижното шесто място  на 200 м на Универсиадата във Фукуока (Япония).

През олимпийката 1996 г. Гачевска отново дава своя принос за националния отбор. На финала за Купата на Европа (Суперлига) в Мадрид атлетиката финишира четвърта на 200 м, като за първи път „слиза” под 23-е секунди – 22.99 сек. Гачевска е в състава на щафетата ни 4х100 м на Олимпиадата в Атланта, която се класира на десето място.....

М.Христова
Година по-късно към групата на Стоянов се присъединяват Петко Янков (100 м 10.27, 200 м 20.27, 400 м 46.07) и Магдалена Христова. След по-малко от 2 месеца тренировки с Христо Магдалена се класира осма-девета в скока на дължина на СП в Атина (август 1997 г.) (6.64 м). През февруари 1998 г. Христова коригира българския рекорд на скок дължина в зала (6.91 м) – постижение, което стои на върха вече 22 години! Магдалена продължава с успешните си изяви и през 1999 г. – седма на световното в зала в Маебаши (Япония) в скока на дължина (6.55) и седма на ЕП за девойки под 23 години.

Междувременно на Универсиадата в Палермо (1997 г.) пак единствения медал за отбора на България печели Моника Гачевска (бронз на 200 м).

Петко Янков
Изключителният талант в спринта – пловдивчанинът Петко Янков – обещава страхотно бъдеще чрез постиженията си. На Универсиадата в Палма де Майорка през 1999 г. той се класира четвърти в бягането на 100 м (10.46). За жалост по-късно - на СП в Севиля в края на август - след като завършва трети в трета серия на 200 м (20.62), той е дисквалифициран за пристъпване линията на коридора. И до днес си остава загадка къде точно строгите съдии са съзрели нарушението на Янков......

Илия Дживондов
Безспорният връх (засега!) в треньорската кариера на Стоянов е европейската титла в зала на 400 м на Илия Дживондов. На шампионата в края на февруари 2000 г. в белгийския град Гент Илия провежда едно образцово тактически бягане и финишира като шампион (46.67), като две седмици по-рано вече е подобрил националния ни рекорд в зала (46.35 сек.). Дживондов продължава да удивлява специалистите и с изявите си през лятото на 2000 г. – рекорд на 400 м  и на открито – 45.32 сек., отличен резултат на 400 м с преп. – 49.88 сек. Илия печели и три златни медала (200 м, 400 м и 400 м преп.) на Балканиадата в Кавала в началото на юли.

От този период са и представянията на други двама талантливи атлети, трениращи при Стоянов – Любомир Любенов (50.81 на 400 м преп.) и Христо Гаджов (10.59 на 100 м и 21.36 на 200 м).

През есента на 2002 г. към групата на Стоянов се присъединява и Марияна Димитрова от Сливен (100 м 11.45; 200 м 23.22; 400 м 50.64; 400 м преп. 56.33 - само при Стоянов). Скоро тя се налага като абсолютен титуляр в бяганията на 400 м, 400 м преп. и щафетата 4х400 м. На Олимпиадата в Атина Димитрова е полуфиналистка на 400 м (51.22 и 11-а в крайното класиране), а на 400 м преп. (56.33) се класира втора на Купата на Европа Първа лига в Пловдив! Марияна и Моника Гачевска

Марияна Димитрова

са винаги в основния състав на националните ни щафети на 4х400 м (седмо място на СП в зала в Москва 2006 г.). Димитрова „влиза” на финал на СП в зала в Москва (2006 г.) на 400 м, измествайки на полуфинала не кого да е, а бъдещата олимпийска шампионка Саня Ричардс (САЩ). През лятото на същата 2006 г. Марияна е четвърта на 400 м (50.64) на ЕП в Гьотеборг и осма с щафетата 4х400 м (заедно с Моника Гачевска).

В средата на първото десетилетие на 21 век. към групата на Христо Стоянов се присъединява и търновлията Марин Минчев – неколкократен шампион на България на 800 м (1:50.56). По-късно и Лазар Катучев (400 м преп. 51.51) се раздаде за националните гарнитури на Балканиадите и в европейските отборни първенства..... Бегачът на 800 м Алекс Василев напоследък във всяко свое бягане на 800 м (засега с лично 1:50.57) гони мечтата да „слезе” под 1минута и 50 секунди.....

От последните няколко години плодовито поколение от момчета и момичета (които минага в групата на юношите и девойките дойде в групата на д-р Стоянов да продължи и обогати традициите на успехите. Преди всичко това е многократният национален и балкански шампион в спринта (100 м, 200 м и 60 м в зала) за юноши и кадети Веселин Живков (100 м 10.62, 200 м 21.09, 60 м в зала 6.76). Живков финишира пети на 200 м на Европейскoто първенство за юноши под 18 години в Дьор (Унгария) през 2018 г. Освен него Теодор Сопотски и братът на Веселин Мартин Живков също се развиват обещаващо и уверено.

Хр.Стоянов с Веселин Живков

С най-много медали в групата на инж. Д-р Христо Стоянов може да се похвали неговата спътница в живота и колега в клуб „Академик” Моника Гачевска. Откакто тренира при Христо, Гачевска е извоювала за клуба и за националния отбор 32 златни, 29 сребърни и 20 бронзови медала..... Иначе общо възпитаниците на Стоянов са спечелили (до края на 2020 г.) общо 363 медала: от ЕП 1 златен и един бронзов; от Универсиада 1 бронзов; от Балканиади на открито и в зала 54 медала (26 златни, 13 сребърни и 15 бронзови); от национални шампионати на открито и в зала във всички възрастови групи 305 медала: 126 златни, 97 сребърни и 82 бронзови. Състезателите на д-р Стоянов (до момента) са поставили и 20 национални рекорда (от тях 15 са все още действащи).

Успоредно с треньорската дейност, преди 15 години Христо Стоянов се зае да възроди (и то напълно успешно) „замрелия” турнир в зала „Академик” (бивш студентски турнир на ФИСУ). В последните три години негова е инициативата за провеждането на детското състезание „Атлетиката търси таланти”..... От 2005 и до ден-днешен е председател на УС на СКЛА „Академик” София. Стоянов е и един от учредителите  (впоследствие избран за председател) на „Българска асоциация на треньорите”.

Ангел Костов
От 2006 г. в Бърно (Чехия) се организират Европейски детски атлетически игри. Д-р Стоянов неуморно и без прекъсване организира сфромирането и участието и на български отбор на този форум. Още от началото в Чехия успешно се представят Веселин Живков (с три златни и два сребърни медала), брат му Мартин (с два сребърни медала), Мила Димитрова (1 сребърен и 4 бронзови медала). На последното състезание през септември т.г. едва 11-годишният възпитаник на Моника Гачевска Ангел Костов спечели злато на 60 м именно в Бърно!

През 2008 година Христо Стоянов защитава докторска дисертация. Автор е на пет монографии и 37 научни статии, като три от тях са публикувани в най-реномираното списание на ИААФ (Световната атлетика) “New Studies in Athletics”. В началото на 21-век Стоянов заминава за Швеция, където в Стокхолм и Малмьо чете лекции като консултант пред студентите по „Планиране на спринта и препятствените бягания”! Преди това, през 1998 г. инж. Стоянов получава сертификат за персонален треньор лично от тогавашния президент на ИААФ д-р Примо Небиоло. Сертификатът му е връчен заради двете най-добри постижения в света в зала (1998 г.) на Петко Янков на 200 м (20.66) и на Магдалена Христова (ск.дълж. 6.91 м).

Инж. д-р Стоянов четири пъти участва в различни проекти в Швеция, Гърция и у нас по въпросите на младежта, науката и спорта.....

У нас инж. д-р Стоянов е награждаван нееднократно със специални плакети: 2007 Плакет и златна значка за особени заслуги в развитието на леката атлетика в ОСК „Академик”; 2010 – плакет от БФЛА за изключителни заслуги и принос за развитието на леката атлетика; 2011 приз за треньор на най-бързия българин в комбинацията „100 м, 200 м, 400 м” – Петко Янков (100 м 10.27; 200 м 20.27; 400 м 46.07); две години последователно (2015 и 2016) Плакеет от Парламентарната комисия по въпросите за децата, младежта и спорта към Народното събрание на Р. България за достойно представяне на националните отбори в Европейските детски атлетически игри в Бърно; 2019 – Плакет за принос в развитието на леката атлетика послучай 70-годишнината от създаването на леката атлетика в „Академик”.


Винаги търсещ и неуморен, вечно деен и инициативен, д-р инж. Христо Стоянов посреща твърдо и предизвикателно трудностите и перипетиите, съпътстващи треньорската и научно-изследователската му дейност в областта на любимия спорт – леката атлетика. Сполай ти, Христо. Радвай се на крепко здраве и поддържай все същия ентусиазъм и енергия по дългия път към все нови и нови върхове в спорта и науката!

Снимки: Личен архив

 

Friday, October 23, 2020

Един от най-успешните ни треньори в скоковете - на 80!

 

Иван Сеизов на 80

 Един от най-успешните ни треньори „навъртя” 80 лазарника


Днес, 23 октомври, един от най-добрите ни треньори в скоковете – Иван Сеизов – навършва 80 години. От тях повече от половин век той отдаде на атлетиката и без преувеличение можем да кажем, че изпълни успешно своя дълг в спорта. Нека накратко се върнем към най-запомнящите се моменти от интересния му и изпълнен с много вълнения път в атлетиката

НАЧАЛОТО

Иван Сеизов е роден на 23 октомври 1940 г. Има брат-близнак Стефан. И двамата се увличат доста рано по атлетиката. Иван се оказва по-добрият. Първата му шампионска титла е на......110 м с преп. На първенството за юноши младша възраст през 1956 г. в Пловдив той завоюва златния медал. Брат му Стефан също е във финала, но се спъва още в първото препятствие..... По-нататък Иван е насочен и към скока на дължина, където съвсем малко не му достига да „докосне” седемте метра – в протоколите е записан резултатът му от 6.98 м! Като юноша в „Левски” треньор му е специалистът Васил Райнов. Заедно с Борислав Лазаров („Мърчисън”), спринтьора Иван Тотев (10.7 на 100 м) и „високата скачачка” Геновева Черкезова, Сеизов е гордостта на младия треньор (тогава) Васил Райнов...

 ПРЕЗ 60-ТЕ ГОДИНИ

През 1958 г. Иван Сеизов има прекрасната възможност да участва на международния шампионат на в-к „Народна младеж”. Той получава и една от купите – за най-добре представил се млад атлет (заради рекорда му за юноши на скок височина – 1.88 м с „ножичен стил”). Освен Сеизов купи получават и Мария Чорбова (победителка на гюлле 13.62), Евгений Чен (СССР) – шампион на троен скок 16.00 м и Дитер Мюлер (ГДР) – първи на диск с 51.94 м. Треньор на Сеизов вече е всестранният Стоян Славков, който едновременно се състезава и ръководи подготовката на редица от най-талантливите ни юноши и девойки от столичните „Спартак”, „Левски” и ЦДНА... През 1959-1960 г. Иван Сеизов отбива военната си служба в спортната школа на ЦДНА (ЦСКА), където се подготвя при рекордьора ни на овчарски скок Димитър Хлебаров.


 През пролетта на 1961 г. Иван Сеизов за първи път преодолява 2.00 метра на скок височина. Класира се и втори на републиканското първенство за мъже, непосредствено след русенеца Георги Куманов. Сеизов изгаря от желание да участва на предстоящите световни студентски игри. На тренировки той с лекота „взема” по 2.03, 2.04 м. Уви, травма буквално две седмици преди Универсиадата в София го лишава от участие. Все пак, остава му шансът да се срещне със съветските скачачи, да види на живо майсторството им. И какво по-хубаво от това да се запознае със световния рекордьор Валерий Брумел (поставил рекорда от 2.25 м именно на стадион „Васил Левски”).

 УЧАСТИЕ И НА... ДЕСЕТОБОЙ

През 1963 г. Иван Сеизов продължава да тренира на пълни обороти. А коремно-претъркалящият се стил на скок височина никак не е лесен за усовяване. На 16 юни 1963 г. на столичния стадион „Локомотив” (!!!) Иван „превзема” 2.01 м. От дружеството му е поставена задача да стартира и на шампионата по....десетобой. Сеизов винаги е готов да посрещне всякакви преизвикателства. Започва десетобоя отлично – 11.2 на 100 м, 6.96 на скок дължина, 11.24 м на гюлле, 1.96 на скок височина. През втория ден от десетобоя обаче предстои.... последното и най-трудното - бягането на 1500 м. Сеизов е способен да пробяга разстоянието поне за 4:30 минути. Обаче му е „наредено” да се разходи и да отстъпи второто място в крайното класиране на Добри Добрев. Все пак – предстои Балканиада в София през септември. Републикански шампион става Стоян Славков с 6411 т., втори е Добри Добрев (Бомбата) с 5942 т., с бронз е Иван Сеизов – 5741 т....

Сеизов -вдясно

 ПЪРВИ КРАЧКИ В ТРЕНЬОРСТВОТО

След дипломирането си във ВИФ Иван Сеизов продължава да се състезава, но една травма в коляното на отскачащия крак го заставя преждевременно да преустанови участията си по състезания. Едва 25-годишен започва с треньорство. Първи от по-изявените му състезатели е дългогодишният преподавател в НСА проф. Йонко Йонов (постигнал 7.17 м на скок дължина). По това време Сеизов се „захваща” и с по-малкия от братята Марини – Георги Марин. Под негово ръководство Марин поставя няколко рекорда на скок дължина в зала, докарвайки го до 7.51 м през 1971 г. На лагера на Белмекен Сеизов и Марин се срещат с колегите от ГДР, много нови неща в подготовката у германците ги впечатляват и учудват.

Постепенно Иван Сеизов се налага като изключително перспективен млад треньор. Той гори от амбиция и енергия да намери и развие млади таланти от столичните училища – предимно в скоковете. „Имах пълното съдействие от преподавателите в средните училища в почти всички райони на столичния град. А таланти имаше много – само трябваше да ги увлека в атлетиката. А тогава, преди 40 години, това не бе никак трудно.”

 БРАКЪТ И ДЕЦАТА

В средата на 60-те Иван Сеизов се жени за Елисавета Лефтерова – шампионка и рекордьорка на скок височина за девойки младша възраст с 1.42 м („ножичен” стил). През 1967 г. се ражда дъщеря им Зоя – дълго време волейболистка. А през 1972 г. на бял свят се появява и Иво Сеизов. Многообещаващ лекоатлет, под ръководството на Гиньо Гинев Иво печели шампионски титли още като младша възраст – на скок дължина с 6.92 м и на скок височина с 1.95 м. После опитва и многобоя – с рекорд на петобой за юноши младша възраст в зала. По-сетне Иво се прехвърля към 110 м с преп. (вече под ръководството на Георги Мляков) и през 1991 г. в Солун става балкански шампион за юноши. Завършвайки ВИФ, Иво Сеизов записва и второ висше (ВИИ, сега УНСС) и завършва като отличник специалността „Финанси и банково дело”. Спирайки твърде рано с атлетиката (едва 23-годишен като шампион на България на 60 м с преп. в зала и сребърен медалист от Балканиадата под покрив в Атина), Иво създава консултантската фирма „Advisor”, която с годините печели все повече популярност в средите на бизнеса у нас.

 ПЪРВИ ШАМПИОНИ И РЕКОРДЬОРИ

Иван Сеизов няма как да не си спомни за първите си шампиони:

            - Веселин Стоянов – първият му състезател, преминал 2.00 м. („Отскачаше с десен крак на „коремното”, нещо изключително рядко. Това беше и допълнително предизвикателство към мен самия – да му показвам „огледално”)

            - Иван Колев Илиев – рекордьор на скок височина за юноши (2.12 през 1972 г. в Барселона), изключителен талант, който твърде рано приключва с атлетиката

            - Веселин Стойков – рекордьор за пионери (14-годишни) на скок височина с 1.80. преодолял 2.00 м едва 17-годишен през 1972 г. (в стил „Фосбъри”), рекордьор за юноши на .... скок дължина със 7.48 м през 1973 г. - само след една година специализирана подготовка

            - Чавдар Левчев – с 2.00 м

            - Александър Петров – 2.04 м като юноша („Виждах го поне на 2.15 м, но рано приключи със спорта!”)

            - Емил Милушев – 2.03 м („Един от най-съвестните и упорити мои състезатели. В момента е пилот на „Боинг 747” в Al-Italia”)

            - Валентин Гетов – 2.24 м („С изключителни качества, разностранно развит, готов шампион. Рекорда си постигна едва 23-годишен. Очаквах 2.30 м, но...... Често „прегаряше” по време на състезание, прекалено емоционален.....”)

            - Красимира Банова – 1.65 м („Едва 16-годишна спечели медал от републиканско за девойки в зала. После Станислав Бояджиев я привлече в баскетбола. Там с „Левски Спартак” стана европейска клубна шампионка, а с националния женски отбор спечели сребърен олимпийски медал от Игрите в Москва’80”).

Неизменен помощник в работата на Ива Сеизов е неговата кинокамера. С нея той заснема почти всичко по време на състезанията и най-вече на тренировките. После внимателните и детайлизирани анализи на треньор и състезател помагат по-лесно и по-бързо да бъдат елиминирани грешките в техниката.

 СЕМЕЙСТВО БОЙЧЕВИ

Веднага след като приключва средното си образование, при Сеизов в София от Пловдив пристига изключтелно талантливата хърделистка Гинка Загорчева. Макар да не е „тесен” специалист в препятствените бягания, Сеизов започва да й обръща достатъчно внимание. Следват безкрайни изнурителни тренировки – за бързина, за ритъм, за техника.... От 14.17 секунди през 1975 г. Иван довежда Загорчева до....12.73 сек. през 1982 г. След Загорчева при Сеизов пристига и Иван Бойчев от Благоевград. Бойчев и Загорчева сключват брак, ражда им се дъщеря, но не изоставят треньора си.

 ЙОРДАНКА БЛАГОЕВА


Веднага след Олимпиадата в Мюнхен’1972 сребърната медалистка Йорданка Благоева се премества да живее в София. С нов клуб - „Левски-Спартак” - Иван Сеизов се наема с подготовката й. Още през зимата на 1973 г. Благоева е в блестяща форма – на тренировките показва зашеметяващи резултати. Съвсем закономерно идват световният рекорд в зала (1.92) и европейската титла в Ротердам. Само седмица след триумфа в Холандия обаче се случва нещастието. На състезанията в Тбилиси синтетичната настилка е поставена направо върху кортово игрище. Благоева превзема 1.88 с лекота и „отива” на... 1.93 м. Там се случва белята – коляното й се усуква и.......минискусът е почти разкъсан. Травмата отначало изглежда лека, впоследствие обаче нещата се задълбочават. През цялата 1973 г. Йорданка скача контузена. Но и на полуфинала за Купата на Европа във Варшава, и особено на финала за КЕ в Единбург Благоева прави невъзможното и побеждава всички – най-вече с характер (!), допринасяйки тъй много за общия успех! „Благоева беше образцова състезателка – винаги с изключителна воля за победа, не се предаваше никога, а освен това беше пределно концентрирана във всяка фаза на състезанието. Състезател-мечта за всеки треньор! Дали можеше да скочи 2 метра? Категорично „да”. Но през 1976 г. вече бе на 29 години, с 15 години изнурителни тренировки при много тежък режим. Това я бе изтощило повече физически, отколкото психически!!!!!”

 МОНРЕАЛ 1976

След като ражда дъщеря си през 1974 г. Йорданка Благоева за една година тренира при Стоян Славков. Опитват „Фосбъри”, опитват и петобоя. Но през ноември 1975 г. Благоева се връща при Сеизов. През пролетта на 1976 г. Данчето почти достига показателите си отпреди майчинството. На Балканиадата в Целье 1.90 м са преодолени от първи опит! Сеизов е уверен, че Благоева е способна поне на 1.94 м!!!! Обаче при пристигането на лагера в Квебек (Канада) резултатите спадат отчайващо (това се дължи на трудната аклиматизация). Сеизов търпеливо, но настойчиво продължава с вработващи упражнения. Постепенно нещата „се оправят”. В края на юли вече е насрочен и скокът на височина от Олимпиадата. На квалификацията се явяват 40 (!) атлетки, от тях за финала се класират 21!!! Състезанието започва в 14:00 часа, а приключва в....19:20!!!! Като че ли никоя не иска да отпада! Цели 11 скачачки правят опити на 1.89 м, после на 1.91 остават пет! Благоева и световната рекордьорка Розмари Акерман (ГДР) преодоляват 1.91 от втория път, а италианката Сара Симеони – от първия! На 1.93 в първия си скок Йорданка като че ли успешно преодолява летвата, но....с отскачащия крак закача летвата! После само Акерман успява, а Благоева остава с бронз. Сеизов не е много доволен, пропуснатият шанс трудно ще се повтори......А и златният медал е бил така близо!

 РАБОТА В АДМИНИСТРАЦИЯТА

От 1983 г. Иван Сеизов е назначен за главен методист в „Левски Спартак”. И така до 1990 г. След това започва работа като технически сътрудник в отдел „Правно осигуряване на полицейския СОТ” в СДВР.

 МНОГО ТАЛАНТ И УМЕНИЯ ИЗВЪН АТЛЕТИКАТА

Освен че създаде много шампиони и рекордьори в леката атлетика, Иван Сеизов има и други таланти и умения. Сеизов рисува прекрасно, опитвайки най-вече портрети, пейзажи и скици с молив. И без притеснение (и с голям успех!) би могъл да организира собствена изложба!!!! Второто му увлечение са стиховете. През 1992 г. Иван Сеизов дори печели конкурс за стихотворения в предаването „Нощен хоризонт” на БНР. Предлагам ви едно от творенията му:

       На Бъдни вечер
Свещичката догаря,

Бавно се топи....
Две топли думи чаках,
А срещнах куп лъжи.

Свещичката изгаря,
От мъка се стопи....
Ще чакам със надежда
Утрешните дни

Дано късмет да имам,
Да няма веч лъжи.....
Свещичката до мене
Отново да гори.

Две думи още чакам,
Или искрящи две очи!....

Нека за финал си спомним думите му отпреди 5 години по повод 75-годишния му юбилей: „Аз съм един щастлив човек! Независимо от всичко, което ме е сполетявало, въпреки всички беди и нещастия, всички изпитания и трудности. Имам семейството си, двете ми деца и петимата внуци – какво повече да искам! С достойнство и чувство за изпълнен дълг се обръщам назад в спомените за извървения житейски път и вече мога да се отдам на заслужена почивка!”

 Иван Сеизов даде много на българската лека атлетика и остави ярка диря в историята на родния спорт! И - без преувеличение - заслужава нужните почит и уважение!

 

Снимки: Личен архив

 

Wednesday, October 21, 2020

Конкурентка на Йорданка Благоева - на 70!

 Рита Шмид-Кирст (ГДР) – на 70!

Една от най-големите противнички на Йорданка Благоева чукна 70 лазарника!


Днес една от най-бележитите състезателки в скока на височина от средата на миналия век – Рита Шмид-Кирст – навършва 70 години. В годините на най-силните постижения на световната ни рекордьорка Йорданка Благоева Шмид-Кирст стряскаше световната атлетическа общественост със супер-резултати. Но така и не успя да дочака своя връх със златно отличие от голямо първенство на открито......

Родена на 21 октомври в градчето Гросгрима, Рита Шмид е открита и забелязана за атлетиката на детската Спартакиада на ГДР през 1964 г. (провеждана на всеки пет години). Именно от тези Спартакиади към големия спорт тръгват бъдещите шампиони на Германската Демократична република, стигайки олимпийските и световни върхове...

Едва 17 годишна, през 1967-ма Рита поставя първия си световен рекорд (за девойки) – 1.76 м. Още през зимата на 1968-ма тя удивлява спецовете с изявите си в зала – 1.85 м и европейска титла на скок височина в зала на Вторите европейски игри в Мадрид – 1.84 м. В „Паласио де лос Депортес” след Шмид с еднакъв резултат (1.76) се нареждат последователно румънката Бончи-Йоан, рускинята Лазарьова, Хрепевник (Юг) и Йорданка Благоева.....

1968. В началото на лятото на олимпийската 1968 г. Шмид (отначало тренираща в Лайпциг при треньора Хелмут Лайн) стъписва конкурентките си. На състезанието на „Народна младеж” в София на 1-ви юни Рита превзема в стил коремно-претъркалящ последователно 1.80, 1.83, 1.85 и 1.87 м (последното е световен рекорд за девойки и второ място във вечната ранглиста след световния рекорд на Йоланда Балаш, поставен на същия стадион седем години по-рано). Въобще през сезона Шмид записва зашеметяваща серия - по един път 1.87 и 1.86, два пъти 1.85, три пъти 1.84, веднъж 1.83 и по три пъти 1.82 и 1.80 метра. Непосредствено преди заминаването си за Олимпиадата в Мексико през откомври, Рита се качва на високопланинската спортна база Белмекен в Родопите (построена същата година от инженерите на ГДР специално за подготовката на висококласните им спортисти). Рита се качва да „подиша” български планински въздух (според специалистите климатичните условия на Белкемен са сходни с тези в Мексико). Уви, тренировъчният лагер на Белмекен се оказва безплоден. На 17 октомври на Естадио Ацтека в мекисканската столица Шмид е неузнаваема. Плаха и същевременно ненужно изнервена, 18-годишната Рита започва да събаря летвата още на 1.74 м и с мъка се справя с 1.78 м, което й отрежда в крайна сметка само петото място........

1969 г. Рита Шмид търси реванш и на Европейските игри в зала „Пионир” в Белград за втори пореден път е шампионка с 1.82 м. Тук и късметът е на страната на германката, тъй като и Йорданка Благоева успява на 1.82 м, но от трети опит (Шмид от втори). През лятото Рита записва 1.86 м в края на юли, но на европейското в Атина през септември шансът пак й убягва – четири атлетки завършват със сполука на 1.83 – Режкова (ЧССР), Лазарьова (СССР), Мрачнова (ЧССР) и Шмид. Поради по-големия брой фаулове Рита остава едва четвърта .....

1972. След относителен отдих (1.85 през 1970 г. и 1.86 през 1971 г.) Рита Шмид почва олимпийската 1972-ра ударно. Още на 30 януари в Берлин Рита изравнява световния рекорд в зала на австрийката Илона Гузенбауер – 1.88 м. Илона от своя страна за кратко си го връща – 1.89 в края на февруари.

Двете Рити - Шмид и Гилдемайстер

Но на европейското в зала в Гренобъл Шмид от първи опит преодолява 1.90 м – златен медал със световен рекорд в зала. Отново три атлетки след Рита са с еднакъв резултат – Рита Гилдемайстер (ГДР), Йорданка Благоева и унгарката Комка регистрират успех на 1.84 м. Гилдемайстер е втора, Благоева – трета, а Комка остава без медал......

В края на май Рита Шмид вече заявява претенциите си – 1.90 м, но повече не повтаря този резултат. На Олимпиадата в Мюнхен в началото на септември Шмид влиза на "Олимпиящадион" заедно за финала с още 22 (!) свои противнички в едно изключително изнервящо и изнурително състезание. Минутите се изнизват, но като че ли никоя от фаворитките не иска да отпада. На 1.85 опити правят цели 15 атлетки (осем от тях отпадат). Следващата височина вече е 1.88 м. Благоева, Улрике Майфарт (ФРГ), Розмари Вичас (ГДР), Сара Симеони (Ит), Рита Шмид, Илона Гузенбауер (Ав) и британката Барбара Инкпен са все още в сектора. Йорданка и Улрике се справят от първи опит без грешка. Във втория си опит Рита Шмид успешно преодолява летвата, но я закача леко с левия си глезен. Секунди на вибрация, но летвата все пак тупва тромаво на тартана ..... Гузенбауер се справя от третия път и местата на почетната стълбица вече са заети. За втори път Рита Шмид е извън зоната на олимпийските медали и повтаря петото място от Мексико отпреди 4 години.

След олимпийските перипетии Рита Шмид вдига сватба с трикратния европейски шампион на десетобой Йоаким Кирст. Премества се от Лайпциг в спортния клуб на съпруга си „Форвертс Потсдам”. Наставник й става прочутият спец в скоковете и многобоя Петер Рийгер. Но.... състезанията ще трябва да почакат....

Йоахим Кирст

1973.  Още в началото на зимния сезон Розмари Вичас (Акерман) подобрява рекорда на Шмид в зала – 1.91 м. Йорданка Благоева скоро изравнява тези 1.91 м, а на европейското в зала „Ахой” в Ротердам добавя сантиметър – 1.92 м. Шмид-Кирст пропуска състезанията под покрив, но още в края на май пристига в София на турнира „Народна младеж”. На стадион „Васил Левски” Рита се среща със своята отколешна съперница (но и добра приятелка) Йорданка Благоева. Шмид от втори опит взема 1.90 м, докато Благоева остава с 1.88 м..... На 20 юли на първенството на ГДР в Дрезден Шмид губи титлата от Вичас (и двете с по 1.87 м), но на контролното на 1-ви септември за определяне на отбора на ГДР за финала на Купата на Европа в Единбург Рита с 1.88 м решава спора с Розмари (1.85) в своя полза. В шотландската столица е студено и ветровито и повечето атлетки не показват истинския си потенциал. Шмид преодолява от първи опит 1.82 м, а Благоева пропуска (съветският лекар й прави новокаинова блокада на коляното). На 1.84 и двете правят по два фаула. Шмид прави и трети и всичко е „в краката” на Благоева. Българката мобилизира цялата си останала енергия и ..... успява, отнемайки първото място на Рита.

1974.  Рита Шмид-Кирст се чувства отлично и пристига на международния студентски турнир „ФИСУ” в софийската зала „Фестивална”. От първи опит Кирст се справя с 1.85 и 1.88, после от втори – с 1.90 и 1.92, изравнявайки световния рекорд на Благоева.


В първия си скок на 1.94 м Рита Кирст е „на косъм” от успеха, но все пак летвата не се задържа на стойките..... Обаче следва отново несполука на европейското в зала „Скандинавиум” в Гьотеборг. След като Рита и чехкинята Карбанова преодоляват 1.88 м от раз (а Розмари Вичас от втори опит), на 1.90 м сполучва единствено Вичас. Рита остава с бронз и с поредното си разочарование..... На европейското на открито в Рим Розмари Вичас в третия си опит поставя нов световен рекорд (1.95), втора е Карбанова с 1.91, а за третото място Симеони (Ит) с 1.89 м от първия път измъква изпод носа бронза от Шмид (също 1.89, но от трети опит!)....

1976.  Неудачно започва третата олимпийска година за Рита Кирст – едва осмо място (1.83) на европейското в зала в „Олимпияхале” в Мюнхен...... На 8 май в Дрезден Розмари Вичас-Акерман подобрява собствения си световен връх – 1.96 м. Рита Кирст се класира втора с 1.90 м и си осигурява място в олимпийския отбор на ГДР за Игрите в Монреал. Обаче в Канада Кирст преживява огромно (и поредно) разочарование. На квалификацията тя е способна само на 1.78 (при норматив за финала 1.80 м) и отпада катастрофално, подобно на олимпийската шампионка от Мюнхен Улрике Майфарт.....

20 август 1976 г. Стадионът “Скра” във Варшава. На дневен ред е срещата Полша-СССР-ГДР. Рита Шмид-Кирст се чувства бекрайно уморена и обезверена. В последния си старт в своята пребогата кариера в атлетиката Рита се задоволява с 1.84 и третото място. Това е, повече няма....

Отказала се твърде рано от спорта, Рита Шмид-Кирст ще бъде запомнена с перфектната си техника с коремно-претъркалящ стил, с фантастичните си скокове на по-малки състезания и с неумението си да се реализира максимално на най-престижните междунардни шампионати и турнири.... И с примера, който дава на по-младите -  в това, че съперничеството в сектора за скок височина не е пречка именно на атлетическия терен да се зараждат и поддържат искрени спортни приятелства......

Снимки: Интернет

 

Sunday, October 18, 2020

И вторият ден - с добри резултати

 Втори ден на националния университетски шампионат по лека атлетика

„Героите” – едни и същи

И през втория ден от студентското първенство най-подготвените почти безпроблемно взеха своето и помогнаха най-много на отборите си в отборната надпревара…...


В бягането на 400 м при мъжете от втората серия Йордан Гюров (СУ) с 50.1 секунди остави останалите на 3 секунди след себе си, докато в третата очакванията ни за бягане под 50-те секунди не се оправдаха. Антонио Иванов (МГУ) 50.6, Теодор Сопотски (ЛТУ) 51.0 и Мартин Живков (СУ) 51.4 се бориха повече помежду си, отколкото с хронометъра. Дори Антонио Иванов (с личен рекорд 47.2 сек. отпреди 2 години) се почувства доста зле след финиша, та се наложи да го почакат да си поеме нормално глътка въздух.....

Участниците в бягането на 3000 м бяха разделени в две серии, като в първата Иван Руменов Иванов (НСА) остави Петър Борисов (СУ) да му води до втория километър, след което се втурна сам напред. Иван финишира убедително за 9:30.1, докато Борисов спря хронометъра на 9:36.6. Във втората серия Мирослав Спасов (НСА) пое лидерството, следван от Стоян Владков (ВТУ), Димчо Мицов (НСА) и 19-годишния първокурсник (българска филология) от СУ Иван Андреев. Зад тях на пета позиция бягаше ориентировачът Стефан Йорданов (СУ).


По някое време съперниците на Спасов усетиха умората му и Стоян Владков атакува остро 400 м преди финала, за да дръпне енергично и да се откъсне с повече от 60 метра, финиширайки за 8:56.8. После самоковецът Димчо Мицов и Андреев също задминаха Мирослав и се устремиха вдвое към финала. На последната права Ива Андреев се опита да се изравни с Мицов, но с 13 години по-възрастният докторант в НСА Мицов реагира и си запази второто място (9:08.2), а за Андреев остана бронзът (9:08.5). Мирослав Спасов пристигна на финала за 9:15.3 мин.

В скока на дължина Борис Линков (ТУ Сф) трябваше да донесе победата и 15-точки за ВУЗ-а си и той се справи максимално със задачата си, макар и с минимални усилия – 7.18 м. Неговият другар в тренировките Християн Кънев (СУ) (и двамата тренират при Радослава Димитрова) направи три фаула и с 6.36 м остана втори (май можеше да се доближи до 6.60 м поне!), пред Вилиян Дянков (НСА) 6.12 м....


Големият фаворит в мятането на диск Деан Гемижев (ВТУ) някак си не успя да се нагоди към покритието на сектора на полигона и едва в петия опит постигна нещо по-свястно (49.17м). Недоволен от себе си и от условията на съоръжението, Деан помоли да направи един пробен опит след края на състезанието на съседния кръг (който е с по-грапава повърхност). Дискът му тупна доста далеч в тревния терен и помолени да му го измерят, треньорите отчетоха около 57 метра...... Чукохвърлячът Живко Господинов май също бе някак неудовлетворен от резултата си – 42.68 м за второто място. А шампионът на гюлле от вчера Михаил Михалев (НСА) с 36.59 м тепърва ще се възстановява след заболяването си.....

Щафетата на 4х400 м узакони превъзходството на мъжете на СУ в спринта. Първо близнаците Веселин и Мартин Живкови осигуриха необходимата преднина за хърделиста Петър Борисов, който си свърши работата на третия пост и само трябваше да предаде палката на Йордан Гюров. Данчо тръгна спокойно и красиво на последните 400 м към четвъртия си златен медал. Четворката на СУ завърши с повече от седем секунди (3:34.1) пред отбора на НСА (3:41.5). За студентите от НСА стартираха десетобойците Васил Власов и Даниел Немски, “средният” бегач Иван Руменов Иванов и единственият чист спринтьор Денис Димитров II. За бронза пък УНСС (3:42.9) надделя над ТУ Сф 3:46.4.....

В женската програма първокурсничката (спортна журналистика и коментаторство) Ванеса Янкова (НСА) срещна сериозна съпротива от Дева-Мария Драгиева (НСА) само до последните 320 м, откъдето се откъсна плавно и завърши със златото (57.9), пред Драгиева (58.6) и Андреа Савова УНСС) (60.8)....


Високата блондинка от Благоевград Лилиана Гоцева (ЮЗУ) поведе в бягането на 1500 м, но 20-годишната шуменка Денислава Борисова (НСА) след 900-ия метър опита успешна атака. Увеличавайки методично аванса си, Борисова пристигна на финалната линия за 5:03.6, следвана от Гоцева 5:12.6 и инж. Ива Петрова (УНСС) 5:15.5 мин.

Между 5.06 м и 5.22 м бяха всичките пет сполучливи опита на шампионката по седмобой за девойки Виктория Йорданова (НСА). За сребърния медал


чаровната Цвети Костадинова (НСА) остана само с 5.01 м, а в двата си фаула се приземяваше все над 5.20 м. А ето че „вечната” Александра Рибарова-Димитрова (ВТУ) с 4.93 м заслужи бронза. („Не съм скачала повече от 5 години. Знаете – опитах всичко. Многобой, троен скок, овчарски скок, копие – всяка дисциплина си беше навремето по едно малко предизвикателство за мен!”) Сашка доведе със себе си и невръстния син Андрей, който не се спря да тича по трибуните и накрая така се умори, че бързо-бързо заспа в микорбуса.....

Два хубави опита в мятането на диск направи 11-кратната ни национална шампионка Рената Петкова (СУ) – 44.54 и 44.68 м. Чукохвърлячката Екатерина Димова (НСА) с 32.14 м не бе на много разстояние пред русенката Лора Атанасова (ВТУ) (31.20 м) в борбата за среброто......

За разлика от мъжете, при жените четворката на НСА (Ванеса Янкова, Мария Влахова, Виктория Иванова и Дева-Мария Драгиева) не остави съмнение у никого в тоталното си превъзходство и просто трябваше да завърши за златото. Четирите от УНСС Веселина Клещанова, Ива Петрова, Илияна Стефанова и Андреа Савова дадоха време 4:40.9, а третото място прилегна на студентките от ТУ София (5:16.7 мин.).


Задължително трябва да споменем преподавателите от ВУЗ-овете, които направиха и невъзможното да доведат студентите си тук и да сформират конкурентни отбори – доц. Пламен Нягин от НСА, Иванка Кърпарова от СУ, Добринка Шаламанова от ТУ, Екатерина Тошева от УНСС, доц. Стефания Беломъжева-Димитрова от ВТУ, Милена Сарачева от РУ, д-р Желязко Георгиев от ЛТУ....

И пак да похвалим екипа от секратариата; гл. съдия и гл.организатор ас. Петя Петкова с помощници инж. Силвена Тодорова и инж. Румен Рангелов, които бързо и точно изчислиха и крайното класиране – нелека задача!

КРАЙНО ОТБОРНО КЛАСИРАНЕ: Групи дисциплини жени: Спринт: 1.НСА 83, 2.СУ 39, 3.ТУ 34; Средни бягания: 1.НСА 43, 2.УНСС 43, 3.ТУ Сф 28; Скокове: 1. НСА 55, 2.ВТУ 36, 3.ТУ Сф 18; Хвърляния: 1. НСА 49, 2.ВТУ 44, 3.СУ 28; Групи дисциплини мъже: Спринт 1.СУ 76, 2.НСА 56, 3.УНСС 47; Средни бягания: 1.НСА 47, 2.СУ 46, 3.ВТУ 41; Скокове: 1.НСА 43.5, 2.СУ 41, 3.УНСС 28.5; Хвърляния: 1. НСА 52, 2.ВТУ 46, 3.Русенски у-т 29; КРАЙНО ОТБОРНО ЖЕНИ: 1.НСА 230 т., 2.ТУ Сф 94 т., 3. СУ 86; КРАЙНО ОТБОРНО МЪЖЕ 1. НСА 199, 2.СУ 190, 3. ТУ 102; КРАЙНО КОМПЛЕКСНО КЛАСИРАНЕ НА НУШЛА 2020: 1. НСА „Васил Левски” 428.5, 2.СУ „Климент Охридски” 276, 3.ТУ София 196, 4.ВТУ „Кирил и Методий” 167, 5.УНСС 160.5, 6.РУ „Ангел Кънчев” 83, 7. ЛТУ 56, 8.МГУ „Св.Иван Рилски” 36, 9.ЮЗУ „Неофит Рилски” 13, 10. УАСГ 6 т., 11. АУ Пловдив 4 т., 12. ТУ Варна 1 т.

Снимки www.studiofiltersofia.com

След отлагането - задоволителен първи ден от шампионата на студентите

 Национален Университетски шампионат – София 2020

Изненадващо добри резултати за края на състезателния сезон

Първият ден на отложения от пролетта студенстски шампионат премина при изненадващо добри резултати за вече приключващата „атлетическа” година. Макар заради опасността от КОВИД заразяване да не пристигнаха студенти от страната (Пловдив – всичките ВУЗ-ове, Благоевград, Стара Загора), състезанието все пак е факт, при стройна организация и няколко приятни резултати .....

В бягането на 100 м първокурсникът от СУ Веселин Живков изглеждаше доволно свеж и напорист и с лекота грабна победата (10.4), пред дългия скачач Борис Линков (Ту Сф) 10.5 (личен рекорд) и Антонио Иванов (МГУ) 10.6, който явно е загубил някои моменти от състезателната си форма в последните седмици......



Само двама „слязоха” под двете минути на 800 м – във втората по-силна серия. Бъдещият фармацевт от СУ Йордан Гюров си направи личен резултат (1:57.6), като води през цялото разстояние.


Стоян Владков пък (ВТУ) (1:58.3) се опита на последната права да настигне Гюров, но умората го притисна повечко. Все пак Владков пристигна на стадиона направо от Луковит, където сутринта беше участвал на международния крос „Луковитски моми”.....

Възпитаниците на Ваня Кърпарова от СУ Георги Демирев и Християн Кънев (СУ) дублираха победата в скока на височина – съответно 1.85 и 1.80 м, пред многобоеца Даниел Немски (НСА) 1.75 м. Демирев беше многообещаващ състезател в Харманли преди години, сега личният му приоритет явно е успешното завършване на университета. Същото се отнася и за Християн Кънев, който смело е „навлязъл” в дебрите на желаната, но съвсем не лека и доста опасна журналистика......

След като не тренира няколко месеца заради здравословни проблеми, Михаил Михалев (НСА) някак си не остана много доволен от постижението си в тласкането на гюлле, но все пак донесе максимума от точки за отбора си – 15.06 м.


Втори завърши най-добрият ни дискохвърляч за момента Деан Гемижев (ВТУ) 14.54 м, а чукохвърлячът от Балчик Живко Господинов (НСА) на три пъти в хода на състезанието подобри личното си постижение, достигайки до 13.38 за бронза......

В щафетата 4х100 м изненадващо на първия пост Кристиян Атанасов (НСА) трябваше да бъде заменен (заради неразположение) от Денис Костадинов (който не е професионален атлет) и това като че предопредели съдбата на златните медали. Квартетът на СУ Християн Кънев, Веселин Живков, Мартин Живков и Йордан Гюров с 43.8 не остави никакви надежди за НСА (Костадинов, Радомил Калвин, Вилиян Дянков и Васил Власов) 45.3.


Особено на втория пост – Веселин Живков „отвя” съперниците си с няколко метра и предаде уверено на брат си Мартин. Трети с бронз останаха състезателите на УНСС Алберто Александров, Александър Великов, Кристън Петков и Денислав Драшов – 46.3 сек.

При жените в спринта на 100 м бъдещата юристка от СУ Виктория Георгиева бега повече за победата, отколкото за силен резултат – 12.5. Виктория в последните седмици бе заета повече с успешното „вземане” на изпитите, нежели със сериозни тренировки. „Тепърва започвам сериозна подготовка с треньора ми Константин Миланов – да се надяваме вече да обърна необходимото внимание на любимия спорт!” – сподели Георгиева. Многобойката Виктория Йорданова (НСА) само за две стотни не успя да изпревари за второто място пловдивчанката и нейна съотброничка Цветелина Гемишева (НСА) – и двете с по 12.6.....

Възпитаничката на Христо Стоянов Мария Валхова (НСА) нямаше сериозна конкуренция на 800 м, но все пак с 2:25.5 мин. само подсказа за къде-къде по-значителния си потенциал.


Чаровницата Мелани-Роуз Чолова (НСА) премина плахо първата обиколка, но в началото на третия завой се „осмели” да вдигне темпото и с красивото си бягане (2:35.8) си спечели среброто преди инж. Ива Петрова (УНСС) (2:38.2), която „кара” второ висше....

В скока на височина Стилияни Саранти (НСА) с 1.65 м донесе необходимите точки на отбора си, но липсата на достатъчно тренировъчна дейност напоследък си каза думата. Пък и началото на активния зимен сезон под покрив е доста далече все още...... Русенката Александра Рибарова-Димитрова участваше сега за ВТУ и грабна среброто с 1.50 м. Сашка е записала второ висше във ВТУ, освен това съумява да отглежда сина си и даже да тренира група от малчугани в града край Дунава.... Бронзът остана за плевенчанката Венеса Цанова (НСА) – 1.45 м.

На тласкането на гюлле Михаела Петкова (НСА) с 13.06 м като че проведе една малко по-специална тренировка за победата. Петкова и треньорът й Борис Воденичаров вероятно са „понижили” малко оборотите в подготовката след тежкия летен сезон. Тук е мястото да припомним, че в началото на октомври в Балчик Петкова постигна в коронната си дисциплина хвърляне на копие 60.36 м – трети резултат в българската история. За жалост в програмата на НУШ отсъства хвърлянето на копие.... След като успешно се дипломира в НСА, многократната ни шампионка на диска Рената Петкова е записала още едно висше – в СУ „Климент Охридски”. „Седем месеца не съм тренирала, днес трябва да съм доволна и от тези 12.96 м! Все пак надявам се да съм помогнала и на отбора си!” Бронза тук спечели Илияна Кокотанекова (НСА) с 10.57 м.....

На щафетата 4х100 м спринтьорките от НСА не допуснаха грешките на колегите си и безпроблемно пренесоха палката по четирите поста – Цветелина Гемишева, Мария Влахова, Дева-Мария Драгиева и Ванеса Янкова завършиха за 49.9 сек. Със сребърни медали си тръгнаха четирите от СУ Ралица Димитрова, Калина Георгиева, Диана Роглева и Виктория Георгиева 53.8. А бронзът остана за четворката от ТУ София Даниела Антонова, Лушка Кокотанекова, Цветелина Славчева и Кейти Пиличева – 62.3 сек.


Не може да не отбележим и перфектната работа на главния съдия гл.ас. Петя Петкова, нейната асистентка Силвена Тодорова и инж Румен Рангелов от секретариата на състезанието!

Днес състезанието продължава от 13:00 часа на стадиона на НСА в Студентски град с мятането на диск за жени.

Снимки: Проф. Васил Живков

 

Monday, October 12, 2020

Олимпийската шампионка от Монреал - на 70!

 

Една от най-елегантните спринтьорки на 20-и век – на 70!

Специалистката на виражите Анегрет Рихтер – на педя от безсмъртието


Във втората половина на 20-и век доминацията на спринтьорките от ГДР е смущавана често от атлетки от западния свят. Една от емблематичните спортистки от онова време е спринтьорката от Федерална Република Германия Анегрет Рихтер. Само малшансът на Олимпиадата в Монреал през 1976 година й попречи да “стъпи” в безсмъртието (първа да „слезе” на 100 м под 11-е секунди с електронно измерване)...... Но коя всъщност бе Рихтер?

Родена на 13 октомври 1950 г. е Дортмунд с моминското си име Ирганг, Анегрет отначало не впечатлява с нещо по-особено – на 17 години 12.2 на 100 м и 5.64 на скок дължина, година по-късно с 11.9 тя става за първи път шампионка на Западна Германия за девойки. През зимата на 1970 година на първото си европейско първенство в зала – във Виена – Ирганг влиза във финала на 60 м (шеста със 7.6), а през лятото в Западен Берлин с 11.60 е пета на 100 м на националното първенство. В тази 1970-а Ирганг за пръв път „преминава” и шестте метра на скок дължина – 6.09 м, ставайки шампионка на ФРГ за девойки под 23 години.....


1971 г. Още на състезанията в зала Анегрет е за втори път (от общо 8 в късия спринт, от които шест поредни (1970-1975) години) шампионка на ФРГ на 50 м (6.21). Пристигайки за европейското в зала Фестивална, никой не я „слага в сметките” за медал  на 60 м. Но Ирганг се изстрелва като куршум от старта и на финала отстъпва само с една десета на Щехер (ГДР), завършвайки трета с бронз (7.4), колкото има и „сребърната” Силви Телие (Фр). През лятото на „Некарщадион” в Щутгарт Ирганг остава едва пета на финала на 100 м (11.53), но все пак е включена в квартета на щафетата 4х100 м на ФРГ за европейкото в Хелзинки. Във финландската столица Анегрет (на третия пост на виража) е европейска шампионка на щафетата заедно с Шитенхелм, Хелтен и Миклер с европейски рекорд 43.28, побеждавайки вездесъщите спринтьорки на ГДР воглаве с Ренате Щехер..... Другото знаменателно събитие на Ирганг в края на 1971-ва е сватбата й с хърделиста Манфред Рихер (14.18 на 110 м преп.). Така с новата си фамилия Анегрет навлиза с надежда и упование в олимпийската 1972-а година....

1972. На европейското в зала в Гренобъл Рихтер вече е „сребърна” в спринта на 50 м (6.28), отстъпвайки само на Ренате Щехер (6.25). През лятото в поредица от стартове тя трябва да доказва правото си на място в щафетния отбор на ФРГ (страната-домакин) за Олимпиадата. На първенството на ФРГ в края на юли на олимпийския стадион в Мюнхен Рихтер едва в последните буквално сантиметри отстъпва медала, оставайки четвърта с 11.45, след Шитенхелм 11.30, Розендал 11.45 и Кристиане Краузе 11.45. В поредица от състезания Анегрет е тествана за щафетата (все на трети пост) и селекционерите на тима на ФРГ безапелационно й поверяват именно третия пост като най-стабилна за тази позиция.

И ето че на Олимпиадата в Мюнхен още в първата серия на 100 м Рихтер отстъпва само на кубинката Чивас (11.18) и с 11.30 изравнява рекорда на ФРГ с електронно измерване. Анегрет проявява завидно хладнокръвие и достига даже финала. Там тя стартира чудесно и до 60-ия метър е на трето-четвърто място. Именно неумението да финишира с висока скорост пречи на Рихтер да реализира потенциала си. Анегрет финишира пета (11.38) на 100 м на първата си Олимпиада. Към края на програмата предстои и щафетата 4х100 м. На полуфинала атлетките на ФРГ (42.97) отстъпват на тези на ГДР (42.88). Обаче във финалното бягане спринтьорките на Западна Германия (Кристиане Краузе, Ингрид Миклер, Анегрет Рихтер и Хайде Розендал), окуражени от публиката на трибуните, завършват като олимпийски шампионки с нов световен рекорд (42.81).


Особено сполучливо става предаването на палката между Рихтер и Розендал на последния пост – многобройните тренировки за приемане-предаване между двете дават възможно най-оптимистичния резултат....

1973 г. През зимата на европейското в зала „Ахой” на холандския Ротердам Анегрет вече е европейска шампионка на 60 м (7.27) и на щафетата 4 Х 1 обиколка заедно с Краузе, Хелтен и Рита Вилден...... На срещата ФРГ-САЩ-Щвейцария в Мюнхен през юли щафетата на ФРГ е перфектна – Шитенхелм, Хелтен, Рихтер и Кронигер „дават” 43.09 сек. Постижението има още по-голяма стойност предвид проливния дъжд, който се изсипва над Олимпийския стадион точно по време на състезанието. Треньор на квартета вече е Волфганг Тиле, който е инженер по професия, но въвежда иновативни елементи в тренировките на спринтьорките от националния отбор. Въпреки, че отстъпва титлата на ФРГ на 100 м (11.49 срещу 11.45 на Шитенхелм), на Рихтер е поверена позицията на 100 м за Бундестима на финала за Купата на Европа в Единбург. В шотландската столица на 100 м Анегрет отстъпва само на Ренате Щехер – 11.32 срещу 11.25 на източногерманката.....

1974. След поредната си титла на 60 м (7.32), Рихтер търпи поражение на ЕП в Гьотеборг – едва седма във финала на 60 м. През лятото на първенството на ФРГ в Хановер Рихтер е повече от убедителна на 100 м – 11.24 (рекорд на ФРГ). Обаче във финала на 100 м на европейското в Рим Анегрет отново не съумява да финишира с подходящата скорост и остава пета, с еднакво време с четвъртата Маслакова (СССР) – 11.36. На щафетата 4х100 м първите три спринтьорки на ФРГ Шитенхелм, Кронигер и Рихтер имат аванс от два метра преди последния пост пред трите от квартета на ГДР (Малецки, Щехер и Хайних). Обаче на последния четвърти пост Инге Хелтен поема чудесно палката, но е безсилна да удържи на атаката на бъдещата олимпийска шампионка Бербел Екерт (едва 19-годишна тогава). Четворката на ГДР завършва за световен рекорд (42.51), а момичетата на ФРГ също „слизат” под стария рекорд  с електронно измерване – 42.75 сек.

1976. В предолимпийската 1975 Рихтер поддържа висок стандарт – 100 м 11.1, 200 м 23.00 (рекорд на ФРГ) и скок дължина 6.25 м. Ето че идва олимпийската 1976 г. Инж. Волфганг Тиле решава да „въздържи” Рихтер от изяви през зимата, а другата му възпитаничка Инге Хелтен (и двете с Рихтер от OSC Dortmund) на европейското в зала в мюнхенската Олимпиахале остава на стотна от бронза на 60 м – четвърта със 7.29 сек. През лятото двете спринтьорки удивляват специалистите с качествена промяна в техниката си на бягане и значително подобреното си финиширане. Още на 13 юни в малкото градче Фюрт (на 7 км от Нюрнберг) Инге Хелтен в серията с лекота “профучава” за 11.04 (с три стотни по-добро от световния рекорд на Щехер 11.07 сек.). Две седмици по-късно в Гелзенкирхен Рихтер с 10.8 (следвана от Хелтен 10.9) изравнява „ръчния” световен рекорд на Ренате Щехер...... В хода на подготовката Анегрет опитва и скок на дължина – 6.27 м, но съвсем внимателно и осторожно....

В Канада двете спринтьорки от Дортмунд пристигат във великолепна форма. Волфганг Тиле старателно крие тренировките на възпитаничките си от любопитните погледи. В края на юли са състезанията по атлетика от 21-вата Олимпиада в Монреал. Жребият поставя двете най-сериозни конкурентки за титлата на 100 м в една серия още в първия кръг. Рихтер взема победата срещу Щехер „със зъби и нокти” – 11.19 срещу 11.21. Най-важното обаче е постигнато – психологическото предимство е на страната на западногерманката. В четвъртфинала Рихтер остава само на една (!) стотна от световния рекорд – 11.05 сек. И то с невероятна лекота и свежест! Вече на полуфинала Анегрет като на шега  „спира” уредбата на 11.01 сек – нов световен рекорд!!!! Всички са впечатлени и поразени от невижданата динамика и грация, с която бягат Рихтер и Хелтен. При това Анегрет вече „се е научила” да прибавя скорост в последните 20 метра - нещо което фатално й липсва в предишните години.


И ето идва финалът. На Рихтер се пада седмият коридор, на Хелтен – първият, а Щехер е по средата в четвърти..... Уви – три последователни фалстарта (на различни атлетки) поизнервят и без това напрегнатите спринтьорки. Четвъртият път всичко е наред. Хелтен има преднина от около половин метър до половината, но след това Щехер излиза леко напред. Обаче последните 15 метра са на Рихтер – с невероятен демараж в последната част на бягането Анегрет завършва като олимпийска шампионка (11.08), следвана от Щехер (11.13) и Хелтен (11.17). А ако не бяха трите фаулстарта???.... Тогава със сигурност Рихтер щеше да е първата жена, „слязла” под 11 секунди с електронно измерване.

Но няма място за почивка. Предстоят още четири бягания на 200 м. Рихтер с лекота достига финала, но 21-годишната Бербел Екерт (Вьокел) от ГДР изглежда по-свежа и на полуфинала побеждава спринтьорката на ФРГ – 22.71 срещу 22.90. Във финала Екерт е от вътрешния втори коридор, а Рихтер е в пети. На Щехер пък се пада неприятният  осми...... Още при излизането на правата Екерт е взела преднина от метър пред Рихтер. От осма пътека Щехер страда, а Анегрет „натиска” в последните 50 м и почти настига Екерт. В крайна сметка по-младата Екерт печели титлата с нов олимпийски рекорд (22.37), само на 2 стотни пред Рихтер (22.39 – рекорд на ФРГ). За Щехер остава бронзът с 22.47 сек.....

В последния ден на атлетическата програма е и щафетата 4х100 м. Целият ден вали монотонен дъжд, всичко е подгизнало във вода. На ФРГ се пада първата пътека във финала, на ГДР – осма. Хелтен и Рихтер на втори и трети пост са осигурили преднина от два и половина метра за спринтьорката Кронигер на последния пост за ФРГ.


Обаче на четвъртия пост за ГДР е Бербел Екерт. Тя  не само „стопява” аванса на конкурентките, но и финишира първа – 42.55, а за ФРГ остава разочарованието от сребърните медали, макар и с националния рекорд от 42.59 сек. Всъщност спринтьорките от ГДР съвсем не са сигурни в победата си и изчкват мъчително резултатите на екрана (снимката вдясно).

1977. Анегрет Рихтер съвсем не си почива след лаврите от Монреал – титла на 60 м в зала на първнството на ФРГ в родния Дортмунд – 7.27 сек. и ..... световен рекорд на 200 м в зала – 23.22 секунди в Зинделфинген. Лятото също започва чудесно – 11.03 на срещата ФРГ-САЩ в Гелзенкирхен. Само седмица по-късно обаче едва 19-годишната Марлиз Ойлснер (по-късно Гьор) стъписва всички – 10.88 на първенството на ГДР в Дрезден (при попътен вятър точно в границите на допустимото – 2 метра в секунда). Рихтер е обезверена: „Записах на видеото у дома бягането на Ойлснер и си го пуснах поне десет пъти! Това е невероятно – такава честота и скорост. Не мога да повярвам! Не зная дали да не приключа вече със спорта.... след такова бягане!?”. Рихтер отстъпва мястото си е европейския отбор за първата Световна купа в Дюселдорф на британката Соня Ланаман. Селекционерите на тима на Европа все пак я придумват да помогне за щафетата 4х100 м. В Дюселдорф „европейките” Посекел (ФРГ), Линч (Вбр), Рихтер (ФРГ) и Ланаман (Вбр) демонстрират великолепно предаване и приемане на палката – 42.50 сек (по-добро от световния рекорд, но непризнато защото атлетките са от различни държави). ГДР остава назад (42.65), въпреки невероятния финиш на Ойлснер....

1978. Сезонът навън започва добре – 11.16 на 100 м, но на първенството на ФРГ в Кьолн в средата на август Анегрет получава една от редките си травми – разтежение на бедрото и .... с намеренията за европейското в Прага е приключено....

1979.  Въпреки вече 29-те си години Рихтер си е все така по шампионски свежа и борбена – двойна победа на първенството на ФРГ в Щутгарт – 100 м 11.28 и 200 м 22.96. Междувременно Анегрет пак пробва „старата си любов” – скокът на дължина. На състезание в Лудвигсхафен още в първия си опит Рихтер се приземява на впечатляващите 6.53 м! Но не бива да се рискува – в спринта тя е къде-къде по-необходима - както за шефовете на ФРГ, така и за треньорите от сборния отбор на Европа за Световната Купа в Монреал.


На финала за Купата на Европа на „Стадио Комунале” в Торино на 100 м Анегрет отстъпва второто място на рускинята Кондратиева само с една стотна (11.22 срещу 11.21), а на 200 м с 22.75 е трета, донасяйки ценни точки за тима на Родината си. Съвсем естествено селекционерите на европейския тим я включват и в щафетата 4Х100 м, както и на 100 и на 200 м за Световната Купа в Монреал. В края на август Рихтер отново стъпва на Олимпийския стадион в Монреал, където само преди три години е „писала” история. Тук обаче изгрява звездата на Евелин Ашфорд (първи места на 100 м 11.06 и на 200 м 21.83). Рихтер е трета на 100 м и четвърта на 200 м. Но все така е безкрайно полезна и безценна за квартета на Европа – първо място с 42.19 заедно с Лина Хаглунд (Шв), Шантал Рега (Фр) и Хедър Хънт (Вбр). Анегрет пак е на завоя на трети пост, а за ГДР остава среброто с 42.32 сек.

1980. Дали Анегрет ще дочака трета си Олимпиада? Не, не я дочаква – ФРГ бойкотира Игрите в Мисква. Последни титли за Рихтер – шампионка на ФРГ на 100 м и на 200 м на стадиона в Хановер. През септември е и последното бягане на Анегрет..... Време е да се каже „сбогом” на атлетиката, донесла толкова слава и почест за блондинката от Дортмунд....

Заедно със съпруга си Манфред Анегрет се сдобива с дъщеря Даниела и син Маркус, които логично опитват спорта на родителите си…...

После?


До 1995 година Рихтер е служител в общинската управа на Дортмунд, после става рекламно лице на фирмата Адидас. С 28-е шампионски титли на ФРГ, 32-е си победи в международни срещи с екипа на Федералната Република Ангерет си остава ненадмината в спринта на Deutsche Leichtathletik Verband. А лекотата и елегантността, перфектната техника с която бягаше, и до днес си остават образец и стимул за младите спринтьорки от сегашното поколение.

Снимки: Интернет