Горнооряховецът Александър Генчев - на 80!

 

Юбилей след юбилей за един истински радетел на спорта

Александър Генчев – на 80!

Светла Златева и Генчев

Днес един от най-преданите поданици на Царицата атлетика ( и на спорта въобще) – Александър Генчев – навършва 80 лазарника. По този повод го потърсихме да ни припомни и направи съпричастни към най-интересните мигове от живота си, изцяло отдаден на спорта и спортната журналистика....

Александър Генчев е роден в с. Лесичери, община Павликени, на 05 ноември 1940 г. „Оттам е родом и един от героите от САЩ 1994 – Илиян Киряков. Баща му също беше много добър футболист, макар да не стигна славата на сина си!”

Както всички момчетии от селото и околността, Генчев расте на воля и кипи от енергия и воля да опита от всички спортове. Някак неусетно той се увлича от леката атлетика, като най-много му се удават спринът и скокът на дължина. „Скоро започнах да напредвам с бързи темпове, макар че нямаше кой да ми показва и да ме напътства. В Лесичери си имахме и стадион с писта (макар и сгурия), и трап за скок дължина.....” През 1958 г. Генчев е сребърен медал на шампионата за юноши в София. Той добре помни и резултата си – 6.47 м!

Александър влиза в казармата и скоро се озовава в спортната рота на АФД „Ботев” Пловдив. През 1961 г. на Общоармейските игри в Пловдив Генчев е военен шампион на скок дължина, преминавайки за първи път седемте метра – 7.02 м. След уволнението си от казармата Сашо кара треньорска школа 1962-1963 година, тренира и представя ОС на БСФС Велико Търново. После е приет във ВИФ. Там попада на всепризнатия специалист доц. Атанас Коларов и скоро резултатите се покачват – 7.27 м, 7.34 м.....

Цонев, Тер-Ованесян, Генчев

През 1965 г. Генчев е на лагер с националния отбор във Варна. Там се срещат със съветските другари воглаве с бъдещия световен рекордьор и трикратен европейски шампион Игор-Тер Ованесян. Сашо не откъсва поглед от гостите и е свидетел на грандиозния скок на Ованесян – 7.91 м. Втори се класира Борковски (7.75), а трети – рекордьорът ни Райчо Цонев (7.68). Генчев остава четвърти със 7.29 м.
Успешните му изяви го включват в българския отбор за Универсиадата в Будапеща. От квалификацията Генчев се класира за финала с десети резултат (7.24 м), но там получава травма и остава извън осмицата. Все пак горнооряховецът отново с възхита наблюдава Ованесян (8.19) и олимпийския шампион Лин Дейвис (Вбр) (7.89 м).....

Следващата 1966-a остава като най-успешна откъм спортни постижения за Александър Генчев. На традиционния (18-и поред) турнир за наградите на в-к „Народен спорт” в Пловдив Генчев побеждава с рекорд на турнира – 7.33 м. Пак там (на стадион 9-и септември) бъдещата му съпруга Росица Рашева също поставя рекорд на състезанието – 5.77 м на скока на дължина! Индивидуалният шампионат е „оставен” за ранната есен (08 октомври). Култовият столичен стадион „Раковски” приема най-добрите ни атлети на кортовата си писта. Пясъкът в трапа за скок дължина е заравнен до гладкост и очаква призьорите.

Генчев повежда със 7.59 м (майсторска норма и втори резултат у нас след този на рекордьора Райчо Цонев – 7.75 м). Армеецът Цонев незабавно реагира и ..... 7.79 м (нов български рекорд). Как ще отговори Генчев на това предизвикателство? Сашо се засилва бързо и мощно и прелита далеч над пясъка, приземявайки се в самия край на трапа. Съдията се поколебава, но вдига червения флаг – съзрял е белег върху пластилина. Генчев го моли да измери все пак скока (макар и да е обявен за фаул). Съдията отчетливо му посочва – 7.81 м! Е, как да не се ядосва Генчев за пропуснатия шанс.......

Към края на годината Генчев и годеницата му Росица Рашева решават да сключат граждански брак. Това се случва в последния ден на 1966 година – 31 декември. Росица е също състезателка на доц. Коларов, майстор на спорта на 80 м с преп. (11.5) и скок дължина (5.82). Година преди да се сближат с Генчев, през 1965-а Рашева грабва шампионската титла на хоризонталния скок при девойките (пак на стадион „Раковски”), като с 5.62 м побеждава в последния си шести скок бъдещата звезда от Кюстендил Недялка Ангелова (5.58 м)......

На 01 юли 1968 г. Александър Генчев е назначен на работа като треньор в ОС на БСФС Велико Търново. Начеват години на търсене и експериментране, на откриване на бъдещите шампиони сред талантливите младежи на Великотърновски окръг. Първите двама по-изявени атлети – възпитаници на Генчев – са Димитър Сапунджиев (7.28 на скок дължина) и особено Йордан Станчев. Йордан стъписва колегите-треньори още на шампионата за юноши младша в зала „Фестивална”през февруари 1978 г., когато е шампион на 60 м със 7.03 – национален рекорд в зала! През лятото Станчев е шампион на 100 м за юноши младша възраст през 1978 г. с 10.84, а на скок дължина с 6.86 м се класира втори, на 6 см от титлата. Още през зимата на  олимпийската 1980 г. Йордан е шампион за юноши старша възраст в скока на дължина със 7.29 м. През лятото покрива кандидат-майсторска норма на скок дължина (7.44 м), класирайки се втори на Балканиадата за юноши в Солун. На юношеския турнир „Дружба” в Сантяго де Куба Станчев за един сантиметър не успява да достигне бронзовия медал, спечелен от руснака Родин (7.44 м). Вече на 19 години, Йордан Станчев остава да тренира при Александър Генчев и завършва с бронзов медал на Балканиадата за юноши в Плевен (пак 7.44 м). „После го взеха в спортната школа на ЦСКА и..... там ми го довършиха. С изключителни природни дадености, Йордан можеше да отиде далече в скока, но треньорите от армейската школа го претовариха и тежка контузия го отказа от спорта!”. Поредният шампион от групата на Генчев е собственият му син Ангел Генчев, който на 14 години (през 1987-а) става двоен шампион в зала за пионери. В зала „Комсомлска” в с. Веселиново Ангел е най-бърз на 60 м (7.20) и на 200 м 24.76). Генчев-младши също като родителите си завършва ВИФ (сега НСА) и в момента преподава физическо възпитание и спорт в средно училище в село Камен, Търновско.

Преди 20-ина година при Генчев тренира едно високо и стройно момче – Стоян Големански. Стоян дори печели медал в спринта

Генчев и Големански

от национлаен шампионат при юношите. По-късно Големански се ориентира по канадската борба (Armwrestling) и дори става световен шампион за младежи!

Напоследък Генчев се преориентира (в треньорството) към бяганията средни и дълги разстояния. Най-именитият му възпитаник е Иван Сираков, неколкократен шампион на 3000, 5000 м и 3000 м стипълчей за юноши. Сираков се прослави много повече чрез спортното ориентиране. Той стана европейски шампион за юноши и младежи, а на световното първенство при подрастващите (1997 г.) грабна бронзов медал..... Генчев не може да се нахвали от възпитаниците си Даниел Кожухаров (шампион в зала за юноши старша възраст в Добрич на 800 м и 1500 м през 2012 г.) и особено от Магдалена Борисова – пълна отличничка във ВТУ, понастоящем учителка във Варна.... През повече от 50-годишната ми треньорска кариера моите възитаници ми донесоха от различни състезания (във всички възрастови групи) 75 златни, 86 сребърни и 97 бронзови медала. Респектиращо, нали?

„През последното десетилетие празнувах три юбилея. През 2014 г. се навършиха 40 години от първата ми награда от конкурс по спортна тематика. После в края на 2016 г. ознаменувахме „Златна сватба” със съпругата ми Росица, а през 2018 г. навърших 50 години треньорска дейност. От 1974 до 2006 година съм спечелил не по-малко от 39 награди от конкурси и викторини, посветени на спортна тематика. През 1980 г. бях удостоен (от БОК, в-к „Спорт” и БСФС) с честта да отпътувам на екскурзия за Олимпиадата в Москва (събрах най-много точки във викторината по олимпийската тематика). Втората ми Олимпиадата (Барселона 1992) отново посетих като награда за победата ми в конкурса за историята на Олимпиадите и олимпийското движение. Третата ми Олимпиада бе в Лондон 2012 г. Но познанията ми не са само в областта на атлетиката, а на всички спортове. През 1998 г. пак спечелих конкурс от 100 въпроса свързан с историята на световните първенства (този път по футбол) и посетих мачове на националния ни отбор в Париж. Обаче не разчитам само на наградите. През 2012 година с Росица се отправихме за Истанбул, където три дни наблюдавахме атлетика от най-висока класа на световното първенство в зала. Пет години по-късно гостувах на дъщеря си в Лондон и изпитах неописуемото удоволствие да свидетелствам на надпреварата от 16-ия световен атлетически планетариум!....”

Освен че събира всякакви вестници, списания и книги на спортна тематика (цялата им периодика!) Генчев е дългогодишен спортен кореспондент на вестниците „Народен спорт”, „Спорт”, „Меридиан мач”, „Футбол”, „Спорт тото” както и на търновския ежедневник „Устрем”.

Цялостното присъствие и заслуги на Александър Генчев през годините, неговата всеотдайност и себераздаване (не само в областта на леката атлетика!) съвсем не са останали незабеязани през десетилетията. През 2007 г. на ежегодния празник на родния си град той е удостоен с награда за принос в областта на спорта в Горна Оряховица. А през 2010 г. на отчетно-изборното събрание на БФЛа в Плевен Генчев е награден със специален плакет за цялостен принос в историята на българската атлетика и по повод 70-годишнината му.

И един любопитен факт от житие-битието на Генчев. Преди няколко години Генчев подготвя и изпраща в редакцията на Книгата на рекордите Guiness в Лондон материали за признаване на лидерство в областта на спечелени награди от спортни познавателни конкурси. От редакцията му отговарят, че такава категория не съществува. Генчев отпраща контра-запитване защо все пак не учередят такава категория и установят подобен рекорд. От Guiness за жалост и досега не са му отговорили…..

Успоредно с журналистическата и статистическа дейност, Александър се занимава и с организация на спортни прояви сред ветераните-спортисти. Генчев е избран за отговорник за леката атлетика в Българската асоциация на спортистите-ветерани (БАСВ). Доскоро той бе инициатор и организатор на състезанията на хората от третата възраст в Приморско и Равда. „Съпругата ми Росица спечели няколко медала от състезания по скокове, хвърляния и плуване”. Аз съм от другата страна – подготвям проявите и съдийствам!”

Дали има хоби? „Освен със старателното събиране и класифициране на всички достъпни до мен спортни издания, колекционирам спортни значки отвсякъде! Другата ми страст са „джокерите” от различни колоди карти за игра.”

За какво съжалява? „В България за жалост има над 100 федерации, повечето от които са на спортове, които не са популярни у нас – хокей на лед, стрелба с лък, хокей на трева и какви ли още не..... Моето мнение е, че парите от тотализатора трябва да се разпределят помежду 15-16 спорта, в които България има традиции и успехи и....някакви шансове за класиране на големи шампионати и първенства! Ето, в Горна Оряховица имахме три атлетически клуба. Моят („Локомотив 26”) и на моя възпътаник Стефан Русанов (Локомотив 2010) ги закрихме – по финандови причини. Остана само колежката Яница Илиева (Локомотив 55), но дали и тя ще издържи на трудностите още много занапред?.... „Стадионът ни в Горна Оряховица, който бе люлка за любимата ни атлетика, в момента се руши, премахнаха трапа за скокове, сектора за гюлле, пистата е разбита и занемарена, няма кой да поддържа поне минимални условия за подготовка на атлетите!”

„Две от най-големите ми мечти в живота се сбъднаха – станах майстор на спорта и упражнявах треньорството повече от 50 години! Какво повече?....”

„Леката атлетика бе мое призвание, носих я обичта си към нея през всичките тези съзнателни години на стадиона! СПОРТЪТ Е МОЯТ ЖИВОТ”.

Къде се крият корените на успеха в леката атлетика? „Да, талантът, правилният тренировъчен процес и удачното възстановяване са необходими за даден успех. Но за мен винаги като най-отговорен фактор за успеха в едно съревнование на спортното поле остава ПСИХИКАТА. Ако не си роден психично здрав и устойчив, няма как, с каквито е да е усилия, да изградиш в себе си необходимото психично здраве. Всеки уплах, всяко съмнение и раздвоение преди старта ти коства победата, коства ти рекорда! Това е било моето верую – и като състезател, и по-сетне като треньор!”

Един достоен мъж чества с чувство за изпълнен дълг своята 80-годишнина. Може би повече е дал, отколкото е взел от любимия спорт. Да пожелаем на Александър Генчев крепко здраве и да споделя още много години опита и знанията си с тези, които са тръгнали по неговия път!

Снимки: Личен архив