Една от българските световни рекордьорки – с кръгла годишнина!

 

Една от българските световни рекордьорки – с кръгла годишнина!

Мария Вергова – на 70!

България има дузина световни рекордьорки в леката атлетика. Една от тях е Мария Вергова – властелинката в сектора за мятане на диск повече от десетилетие. Днес тя навършва 70 години. Нека припомним кои бяха най-ярките моменти от богатата й спортна кариера.

Родена на 03 ноември 1950 година в Пловдив, Мария расте като здрава и силна девойка и няма как да не бъде забелязана от учителя си по физкултура Савчо Михайлов. После с нея за кратко се захваща и треньорът при подрастващите в „Тракия” Пловдив Павел Мечкарски. Първата дисциплина за Вергова е тласкането на гюлле (през 1966 г. 11.87 м)...

Решаваща за спортното развитие на Вергова е срещата й през пролетта на 1967 г. с всепризнатия пловдивски специалист Димитър Бахчеванов. Само след един месец тренировки при него Мария повишава резултата си на гюлле с почти метър – 12.83 м (само на 6 см от рекорда на Дора Топузакова за девойки младша възраст).

В олимпийската 1968-ма Бахчеванов решава да опитат и мятането на диск – 35.60 м. Вергова методично подобрява резултатите си с метри (1969 г. диск 38.90 и гюлле 14.03; 1970 диск 42.60 и гюлле 14.20). През 1971 г. Мария покрива майсторска норма на диска -50.40 м, а на гюллето надхвърля 15-те метра – 15.38 м....

1972. В олимпийската 1972-ра година мерникът на Бахчеванов и Вергова е вдигнат нависоко – натоварванията в тренировките са удвоени и постиженията логично „скачат” значително. На лагера на Белмекен в края на юли се организират контролни състезания. Мария запраща уреда на 59.00 м (покрита олимпийска норма). Обаче нейната колежка в групата на Бахчеванов Радостина Въсекова (58.10 м) и Светла Божкова (58.22) са предпочетени пред Вергова за Олимпиадата в Мюнхен (най-добра в България тогава, преди Мюнхен, е Василка Стоева с 62.18 м). Мария преживява тежко несправедливото решение на бюрото на БФЛА. Но, както се казва, „един бит струва колкото двама небити”.......

1973. Още през пролетта на 1973 г. „гросмайсторската граница” от 60 метра на диска е премината – на международния турнир „Народна младеж” Вергова е победителка с 60.72 м. На Универсиадата в Москва през август до петия опит Мария е на третата позиция с 58.98 м. Обаче с предпоследния си опит съветската атлетка Сергеева й отнема отличието само с.... 28 см.

1974. В следващата 1974 г. Вергова вече се цели в българския рекорд (64.34 на Василка Стоева). След 63.96 м в Пловдив и 63.76 м на състезания в Готвалдов (ЧССР), на 20 юни на срещата ГДР-България в Берлин рекордът най-после е неин – 65.90 м. След победата на IV-ата Републиканска Спартакиада (61.80 м при много лошо време и непрекъснат дъжд), на дневен ред са балканските игри. На 2 август на стадион „Васил Левски” в София западната трибуна е препълнена от зрители, аплодиращи изявата на всеки български атлет. Още с първото си влизане в кръга Мария е настроена за висок резултат. Дискът, запратен от десницата й, лети дълго и като че „не иска” да падне.

Дъгата, обозначаваща 65-е метра, е прехвърлена значително.Съдията Веселин Колчев внимателно измерва дължината на опита – 68.48 м! Второ постижение в историята! бърната олимпийска медалистка от Мюнхен Аржентина Менис (65.84) е победена категорично. Какво ли ще бъде обаче на европейското в Рим? В италианската столица Вергова претърпява горчиво разочарование. До петия кръг от опити тя е трета с 61.92 (след Мелник (СССР) 69.00 и Менис 64.62). Обаче Хинцман (ГДР) с 62.50 м изтръгва бронза от шепите на Мария. „Много хора ме обвиниха тогава в психическа неустойчивост. Истината беше, че няколко дни преди финала получих контузия на кръста и в Рим мятах почти от място....”.

1975. В предолимпийската 1975-а също си има отговорни състезания. На полуфинала за Купата на Европа в София на 12 юли единствената победа за българките (над ГДР и останалите) е именно на Вергова – при това с отличните 66.98 м. После на предолимпийските състезания в Монреал Мария побеждава с авторитетните 66.20 м. И отново на най-важния старт – финалът за Купата на Европа в Ница- Вергова разочарова. Едва в последния си опит тя записва 63.14, които са достатъчни само за четвърто място. Частичен реванш Вергова взема на Универсиадата в Рим в края на септември. На вторите си Световни студентски игри Мария е златна медалистка с 65.28 м, точно на метър пред вечната си съперница Менис (Рум) и пред Радостина Въсекова-Бахчеванова (56.96). Така две възпитаници на Димитър Бахчеванов се качват едновременно на стълбичката за награждаване на Олимпийския стадион във Вечния град.....

1976. Олимпийската година не започва много добре за Вергова. Вече при Васил Крумов в София, тя все още търси верния ритъм в тренировките.

Вергова с Васил Крумов

Две контзуии пречат на подготовката, но в началото на сезона трябва да се гонят олимпийски нормативи. На контролните на лагера в Петрич през март и април са записани последователно 63.64, 66.54 и 64.66. В края на май на турнира „Народна младеж” в София (при проливен дъжд и хладно време) Мария запраща уреда на 68.62 м – нов национален рекорд. С Крумов решават да избегнат напрежението на състезанията и подготовката продължава на Белмекен. В началото на юли (точно когато Иванка Христова прави двата световни рекорда на гюлле – 21.87 и 21.89) и Вергова регистрира добри попадения на диска – 64.80 и 66.74 м. След състезанието на 4 юли веднага се слиза в София. На 9-и юли на откритите състезания на „Васил Левски” Мария е повече от стабилна – 67.96 м.

В средата на юли се пътува за Олимпиадата в Монреал. Вергова не е много спокойна, но Васил Крумов е неотлъчно до нея и й вдъхва кураж и увереност. Олимпийското състезание потръгва добре за Мария – във втория си опит тя изпраща диска на 67.30 м и е на втора позиция (след Евелин Шлак (ГДР) 69.00 м от първи опит!). В петия опит световната рекордьорка Фаина Мелник (СССР) постига 68.60 м и измества Вергова надолу. Обаче Жури Д’Апел анулира резултата на Мелник (атлетката е влизала два пъти в сектора, преди да изпълни хвърлянето си!) и така Мария Вергова е сребърна олимпийска медалистка!

1977. Мария Вергова се омъжва за Асен Петков (служител по заснемането накинограми в Научно-приложната лаборатория на БСФС), но от БФЛА почти я заставят да продължи преди да реши да излезе по майчинство.

Целта е достойно представяне на Универсиадата, чиято домакин е София. Вергова участва в по-малко на брой състезания преди студентския форум в София. На 22 август на националния стадион Мария е повече от убедителна – 66.34 м и втори пореден златен медал от Универсиади. Само след седмица, пак в София – 68.10. На Балканиадата в Анкара с 67.78 м Вергова побеждава съкрушително румънката Менис (64.44 м) и е обявена за най-добра атлетка на Игрите.

1979. Време е за заслужена почивка и през 1978 г. Мария ражда първия си син. В годината на Петата Републиканска Спартакиада (1979 г.) Вергова временно отстъпва лидерството на колежката си Светла Божкова. На юбилейната 50-а Балканиада в Атина Мария печели сребро с 65.02 м, само на .... 4 см от румънката Флоренца Таку.....

1980. Втората Олимпиада за Вергова (в Москва) е предшествана от няколко нейни зашеметяващи постижения. Групата на Васил Крумов пак е на лагер на базата „Цар Самуил” в Петрич и контролните се провеждат буквално уикенд след уикенд. Двата рекорда (69.10 и 69.24) в средата на април са красноречив знак как здраво се работи в подготовката. Обаче на 10 май в Потсдам Евелин Шлак-Яал (ГДР) подобрява със 72 см собствения си световен рекорд – 71.50 м! Мария не се отчайва - На 04 юли в София тя става третата жена в света, метнала диска над 70-е метра – 70.60 м! Седмица по-късно, пак на националния стадион „Васил Левски”, се провежда вторият кръг на отборното първенство. Мария Вергова още в първия си опит изпраща уреда твърде далече. Толкова далече, че съдиите опъват рулетката почти до скъсване – толкова надалеч е паднал дискът на Мария. Съдията Борис Попов се взира дълго в цифрите от рулетката и накрая отсича – 71.80 м – НОВ СВЕТОВЕН РЕКОРД! Както си му е редът, опитът е измерен още веднъж, после и формулярите около документацията се попълват акуратно и светът скоро узнава за върховото постижение на снажната тракийка.

До олимпийските игри остават само две седмици. И тогава се случва нещастието – Вергова-Петкова се контузва в най-неподходящия момент и болките в гърба (които са хронични) не я оставят на мира и сякаш се удвояват. В Москва Мария повежда само в първия кръг (67.68), но във втория и третия  олимпийската шампионка Евелин Яал (ГДР) поставя нещата по местата им – 69.76 и 69.96 м. Може ли Мaрия да отвърне на предизвикателството в този момент? Уви, за съжаление, Петкова не е в състояние да се завърти както трябва в кръга и едва в последния си шести опит с 67.90 м „повтаря” медала си от Монреал’76 – пак сребърен!

1981. На 1-ви август в София Вергова-Петкова надхвърля 70-е метра, при това отчетливо (71.30 м). Две седмици по-късно – на финала за Купата на Европа в Загреб – Мария е победителка (!) с 69.08 м, пред Савинкова (СССР) 68.46 и Евелин Яал (ГДР) 67.32. На Петкова е оказана честта да представя сборния европейски отбор за третата Световна Купа в Рим. Шест години по-рано на същия Олимпийски стадион Мария е станала световна студентска шампионка. Сега късметът обаче не е е на нейна страна – с 66.30 м тя отстъпва първото място (макар и само с 40 см!) на двукратната олимпийска шампионка Шлаак-Яал (ГДР). Годината е приключена с балканската титла в Сараево в края на спетември – 68.26 м.....

Вергова-Петкова на СК в Рим 1981

1982. Сериозен дразнител и опасна конкуренция в България за Мария вече е 20-годишната казанлъчанка Цветанка Христова. Тя така бързо напредва, че малцина се изненадват, когато на 21 август Цветанка преминава 70-е метра – 70.64. Само седмица по-сетне (на 28 август,пак в София) Мария Вергова-Петкова отвръща със 71.20 м. За европейското в Атина залаганията са за по-опитната Петкова. Мaрия повежда с първия си опит на финала (67.38 м), но в четвъртия рускинята Галина Савинкова запраща диска на 67.82 м. Веднага след нея Христова с 66.84 измества от третата позиция германката Гизела Байер (66.78). В петия кръг Вергова-Петкова си възвръща лидерството – 67.94 м, но 10-ина минути по-късно (все в този пети кръг) хвърлящата предпоследна поред Христова като че сковава съперничките си – 68.34 м! Мария не успява да реагира в шестия си опит – само 65.86! Така България се сдобива с шампионка в мятането на диск (Цв.Христова) и с вицешампионка (М.Вергова).....

1983. Няма почивка, няма отдих за Вергова-Петкова. Заедно с некоцина български атлети в края на юни тя заминава за Лос Анджелис за участие в предолимпийския турнир. Мария „опитва” сектора на Колизеума (стадионът, на който ще се проведе предстоящата след година 23-а Олимпиада). И не само го „опитва”, но завоюва авторитетна победа с внушителните 70.74 м. Обаче преди това, в края на май, Савинкова (73.26 м - световен рекорд) и Гизела Байер (ГДР) със 70.96 м вече са преминали „магическите” 70 метра. Какво ли ще бъде на първото световно първенство в Хелзинки през август? Мария е най-добрата още на квалификацията – 65.84 м. Петкова повежда и във финала след втория кръг (66.44), но Мартина Опиц (ГДР) е само на ... 2 см по-назад (66.42). После в третия кръг Опиц се изнася начело (67.76), а в последния шести кръг с 68.94 става първата световна шампионка на диск в историята. И докато Мария прави четири (!) последователни фаула, втората по сила съветска атлетка Мурашова с един отчаян последен опит (67.44) измества Петкова от второто място. Нашите хвърлячки остават трета (Вергова 66.44) и четвърта (Цв.Христова 65.62 от първия й опит).....

1984. Вече е решено – това ще е последната състезателна година за Мария Петкова. Почти 20 години изнурителни тренировки, къртовски труд и лишения, разклатено здраве – всичко това все по-трудно се издържа. Макар и почти на 34 години, Мария е все още „на бойна нога” – 70.56, 69.98, 70.34, 70.42, 70.70 – все попадения около и над 70-е метра. На 28 юли на полигона на Драгалевци дискът е пратен на 71.22 м. Обаче и конкурентките от СССР, ГДР и ЧССР издават своите претенции – Байер 73.10, Опиц 72.32, Мешински 72.02, Савинкова 71.18, чехкинята Шилхава 72.00. А пък и още през май вече е станало ясно, че Олимпиадата ще бъде  бойкотирана от соцстраните и за Лос Анджелис няма да се пътува...... Състезанието от алтернативния турнир „Дружба” в Прага е изключително тежко за Петкова и Христова. На стадион „Страхов” конкурентките им така се развихрят (Мешински 73.36 св.рек., Мурашова 72.14, Шилхава 70.14, Савинкова 68.90, Кишеева (СССР) 67.32, Байер 66.26), че за нашите спортистки остават ролите в миманса – седма Христова с 66.06 м и осма Петкова – 64.90 м......

Началото на септември – последната Балканиада за Мария Вергова-Петкова. С измъчено от болка лице тя воюва за отборната титла на българките и с 66.08 м стиска в шепите си  последния си сребърен медал (след Христова 66.90 м).... Това е - повече няма, няма и да има.

След 1984 г. Мария Петкова ражда втория си син, а скоро след уволнението си като кадрови офицер в системата на МВР дълги години е учителка по физкултура в столично училище.......

Със седемте си национални рекорда (от 65.90 до 71.80), с десетте си титли от българските шампионати, с четирите си балкански титли и най-вече със световния си рекорд и двата сребърни олимпийски медала Мария Вергова-Петкова безспорно е една от най-видните световни атлетки в дисциплината мятане диск въобще в историята на атлетиката. Като илюстрация ето и най-добрите 30 резултата в кариерата й:

71.80	1	София	13 07 1980		69.08	1	Загреб	15 08 1981
71.30	1	София	01 08 1981		69.00	1	София	13 06 1980
71.22	1	София	28 07 1984		68.96	1	Барселона	10 06 1982
71.20	1	София	28 08 1982		68.94	5	Берлин	20 07 1984
70.74	1	Лос Анджелис	24 06 1983		68.84	1	София	04 07 1984
70.70	1	София	08 08 1984		68.62	1	София	22 05 1976
70.60	1	София	04 07 1980		68.52	1	София	17 06 1982
70.56	1	Петрич	21 04 1984		68.48	1	София	02 08 1974
70.42	1	София	19 05 1984		68.48	1	София	03 07 1982
70.34	1	София	12 05 1984		68.26	1	Сараево	18 09 1981
69.98	1	София	05 05 1984		68.20	1	София	31 08 1977
69.72	1	София	05 07 1980		68.10	1	Лаге	14 06 1983
69.50	1	Петрич	22 04 1984		68.10	1	София	26 05 1984
69.24	1	Петрич	19 04 1980		68.04	1	София	25 08 1984
69.10	1	Петрич	18 04 1980		68.02	1	Петрич	02 04 1980

 

Снимки: Личен архив