Кръгла годишнина за най-добрата българка в скока на дължина Людмила Нинова на 60!

Кръгла годишнина за най-добрата българка в скока на дължина

Людмила Нинова на 60!

Людмила Нинова – българката с най-дълъг метраж в скока на дължина въобще, днес навършва 60 години. Звучи леко невероятно предвид външния й вид, но за повече от 24 години, прекарани в леката атлетика, Нинова отбеляза ярко присъствие и запомнящи се резултати и класирания на световните форуми. Нека заедно се върнем назад в годините и си припомним мигове от спортния й живот.....

Людмила Нинова е родена в град Кула, Видинско, на 25 юни 1960 г. Още на 12 години тя е открита случайно за атлетиката. Как преминават хронологично повратните моменти от спортната й кариера....

1974 г. Нинова печели златен медал на петобой за пионерки (14 годишни) (60 м, 60 м преп., скок дължина, скок височина и 600 м) на Четвъртата републиканска Спартакиада през юли в Пловдив със 7175 точки. Два месеца по-рано, на турнира „Народна младеж” във Варна Людмила печели бронз на скок височина при „каките” с 1.60 м....

1975 г. На шампионата за девойки младша възраст в София, едва 15-годишна, Нинова е първа на скок височина (1.66) и с бронз на скок дължина (5.58). По време на петобоя от „Народна младеж” във Варна са превзети 1.68 м....

1976 г. На шампионата за девойки младша възраст Нинова с 5.77 м завзема шампионската титла и е трета в скока на височина с 1.63 м. Три дни по-късно, на първенството за старша възраст Людмила се класира втора с 1.70 м, само след ловчанката Мария Димитрова (1.77). С треньора си Никола Николов (всепризнат плевенски специалист в четирите разновидности на скока!) са решили да комбинират и хоризонталния, и ветрикалния скок. Николов и Нинова постепенно усъвършенстват сложната и трудна техника на коремно-претъркалящия стил и Людмила е една от най-добрите изпълнителки на „класиката” по онова време.....

1977. Още през месец май Нинова побеждава конкурентките си в скока на дължина с обещаващите 5.86 м. И, тъкмо когато специалистите й предричат скокове над 6-ия метър, досадна контузия връща тандема Николов-Нинова отчайващо назад.... А Николов продължава да убеждава ръководството в БФЛА какви изклчителни качества притежава Людмила!

1979. Нинова се премества в „Славия” при треньора Петър Райчев. На Спартакиадата на стадион „Васил Левски” в края на юли Людмила си прави лично на скок дължина (5.89), но дори и с това не успява да попадне сред осемте най-добри във финала. Подобно е и класирането й на скок височина – десета с 1.65 м.....

1980 – 1982. Като студентка в ВИФ Нинова като че сменя приоритетите си и участията й в състезания са епизодични и без особен блясък....

1983. Шестметровата граница най-сетне е премината. Под ръководството на проф. Йонко Йонов на националния шампионат в София на 6-ти юни Нинова се класира шеста с 6.06 м. Сезонът приключва с личен рекорд от 6.23 м на 27 август в столицата....

1984. Олимпийска година е и Нинова се завръща в Славия при Петър Райчев. Още през зимата в зала „Фестивална” с 6.44 м и 6.51 (първа шампионска титла в зала) атлетката загатва какво може да се очаква от нея през лятото..... На 27 май 1984 на столичния шампионат в последния си шести скок Нинова „чупи” българския рекорд на скок дължина (на Диана Йоргова) с 3 см – 6.80 м. Райчев повежда трите си атлетки – Емилия Кунова-Пенчева, Лиляна Панайотова-Иванова и Людмила Нинова – на тристраната среща по седмобой ФРГ-Полша-България в Манхайм (ФРГ). Нинова записва личен рекорд във втората дисциплина от седмобой – скокът на височина (1.72). В последната част от многобоя – бягането на 800 м – силите напускат Нинова и тя завършва почти бездиханна, падайки на тревата. Райчев, Лиляна и Емилия се втурват да й помогнат, но Люси почти губи съзнание за няколко минути. Лекарите я свестяват, но Нинова отсича: „Никога повече многобой!” Първата й шампионска титла в скока на дължина при жените е на стадион „Васил Левски” – 6.78 м. Шеста на Олимпийския ден в Берлин, осма на алтернативния турнир „Дружба” в Прага – Нинова постепенно отвоюва своето място в европейския елит. Малко преди старта й на турнира „Дружба” в Прага, по време на тренировка на стадион „Страхов” тя среща неколцина атлети от братските социалистически страни. Спонтанно решават да си направят състезание на скок дължина от място. Нинова печели надпреварата (и възхищението на всички) с изключителните 3.12 м!

1985. Нинова започва работа с безкрайно търпеливия и всеотдаен Додю Патарински. Треньорът не бърза да гони големите резултати и с Нинова съзнателно пропускат повечето международни участия. На Балканиадата в Стара Загора Нинова остава с бронз (6.64)....

1986. Още през зимата Нинова се чувства великолепно. Националният ни рекорд в зала е подобрен два пъти за половин месец – 6.62 и 6.64. На европейското в зала в Мадрид Нинова проявява здрави нерви и изключтелно самообладание. В сектора са 21 (!) скачачки и след 6.44 м в първия си скок Нинова е доста след осмата. В третия си опит Людмила рискува всичко и....6.63 м (пето място сред най-добрите в Европа).

Летният сезон започва много добре – 6.86 м (национален рекорд) на шампионата на „Народна младеж” в София. Но в началото на август Силвия Монева скача 7.00 м. Нинова жадува реванш и на националния шампионат само 10 дни по-късно побеждава Монева с личен рекорд – 6.88 м. На европейското в Щутгарт в края на август времето е есенно и дъждовно. Три българки се класират на финала на скок дължина – Силвия Монева, Людмила Нинова и София Божанова. Людмила скача шеста поред в списъка. Вятърът е благоприятен и в първия си опит Нинова стъпва оптимално на дъската за отскок. След характерната си „дъга” тя се приземява някъде в границите над 6.90 м. Обаче съдията точно в тоя момент се разсейва и неволно вдига червения флаг! А опитът е напълно редовен!?!? За жалост служителите с греблата са доста припряни и вече са заличили следите на Нинова в пясъка. Люси протестира и по правилник й се разрешава в края на опитите от първия кръг да направи още един, „заместващ” опит. Малкото време за почивка й се отразява негативно – 6.26 м. Нинова постепенно се съвзема – 6.58, 6.60, 6.65 и заема петото място в крайна сметка. Но този неин първи опит (ако беше измерен), със сигурност щеше да й донесе медал (третата Хелга Радке (ГДР) остана с 6.89 м).....

1987. Поуморена от усилено залягане над подготовката за дипломната си работа във ВИФ, Нинова не започва много успешно зимата. На 31 януари в Генуа на тристранната среща Италия-Испания-България Нинова е втора с 6.38 м. На другата сутрин Люси „хваща” самолета за Атина и следобяд (направо от летището) участва на турнира в зала „Нео Фалирон”. И не само участва, но и печели, макар и само с 6.32 м....

Летният сезон е извънредно дълъг и изтощителен. Още на 9-ти май в София Нинова записва 6.62м! Поканена да стартира в комерсиалната верига „Мобил Гран При”, Нинова се включва в най-реномираните турнири – последователно „Братя Знаменски” в Москва, „ПТС” в Братислава, „Рошицки” Прага (първа 6.87), „ДН Галан” Стокхолм (втора с 6.61 м). „„Уърлд Геймс” Хелзинки (четвърта 6.73), Бишлет” Осло (трета 6.77), „Гран При” Будапеща (първа 6.86),. На финалното състезание от „Мобил Гран При” в Брюксел през септември Людмила е четвърта с 6.72 и в генералното класиране за скока на дължина за 1987 е втора (!) с 42 точки, само на три точки след румънката Йонеску....

Извън веригата МГП Нинова не пропуска нито един важен старт. На Универсиадата в Загреб в средата на юли атлетките скачат през цялото време при насрещен вятър. Нинова води след първите три опита – 6.78 (-1.3). За зла участ румънката Мариета Илку уцелва безветрието и с едни случайни 6.81 м оставя на Нинова сребърния медал. На световното в Рим в началото на септември Людмила не е така свежа и остава едва девета с 6.50 м (след 6.60 на квалификацията). Общо на Нинова през 1987-ма й се събират ни по-малко, ни повече от 26 (!) състезания!

1988. Олимпийската година започва доста минорно – само 6.40 м в залата. Пък и летният сезон се проточва дълъг и изтощителен - от началото на юни, та чак до септември. Нормативът за Игрите в Сеул е ясен – 6.85 м. Силвия Монева вече го е покрила в зала „Фестивална” през февруари. И Нинова се справя – на два пъти - с тези 6.85 м (на 4-ти и на 26-и юни). Людмила е отлично подготвена и упорито гони бленуваните седем метра. Рискувайки на всяко състезание, тя на няколко пъти се приземява отвъд тези седем метра, но все с минимални фаулове! Наближава денят, когато ще бъде оповестен окончателният отбор на България за ОИ в Сеул. Обаче имената на Нинова и Монева ги няма сред избраниците. И двете не отговарят на редица допълнителни критерии (освен норматива), определени от БФЛА. И така, Игрите в Сеул минават без Людмила Нинова.

1991. След двугодишно отсъствие от пистата Людмила Нинова се омъжва в Австрия (с новото си фамилно име Рудол). С неоценимата помощ - най-вече на брат си Николай (който я посреща в Швехат) и на треньора и мениджъра си Харалд Едлецбергер - Нинова бързо се ориентира в новата обстановка. В началото на 1991-ва гражданството вече е факт и още на 02 февруари във „Фреди Дюзика Хале” във Виена Нинова записва 6.54 м! П ървото й участие с екипа на Австрия е на световното в зала в Севиля. Още в началото на сезона на открито са регистрирани и първите национални рекорди на Австрия – 6.78 в Гранада и 6.95 в Севиля. На световното в Токио Нинова остава седма (6.72). Но всичките й показатели в тренировките нямат равни с предишните. Например на 100 м Люси няколко пъти „дава” по 11.4 секунди!

1992. Животът в новата й родина Австрия потръгва успешно за Людмила Нинова. На европейското в зала в Генуа тя грабва бронза с 6.60 м и е пета на троен скок – 13.67 м (Рекорд на Австрия в зала). На 17 май в Бразилия (Сао Пауло) седемте метра най-сетне са превзети – 7.00 м (макар и с по-силен попътен вятър 2.2 м/сек.).. Мениджърът около участията й в турнирите Харалд Едлецбергер прави и невъзможното всичко около нея да е винаги „на шест”. За жалост участието на Люси на Олимпиадата в Барселона приключва неблагополучно. С 6.53 в квалификацията тя остава само на... 2 см от онези 6.55 м, които пък осигуряват място на финала за Шийла Екълс (САЩ) и Агата Качмарек..... Отново стара травма е причина Нинова да не покаже обичайния си метраж!....

1993. Няма отчаяние и колебания при Людмила Нинова – тя твърдо върви по своя път в голямата атлетика. Седма на СП в зала в Торонто (6.72), още на 06 юни в Севиля (пак там) Нинова регистрира 7.06 м (+2.0) и записва името си вече официално като една от 38-е атлетки (към онзи момент), които са скочили над заветните седем метра! И когато всички амбиции и цели са насочени към СП в Щутгарт, на турнира „Атлетисима” в Лозана Нинова получава неприятно разтежение на мускула. До последния момент участието й в Германия е проблематично. На „Готлиб Даймлер Щадион”  Людмила с 6.73 м остава шеста, само на... 3 см от бронзовия медал на Рената Нилсен (Дан).

1994. Че възрастта не е порок Нинова доказва със сребърния си медал от ЕП в зала в Берси (Париж) с рекорд на Австрия – 6.78 м. Люси продължава с блестящите си класирания. Точно 364 дни (или година без един ден) след рекорда си от 7.06 м, поставен на „Естадио Ла Картуха”, Нинова прибавя нови 3 см за 7.09 м (+1.4)..... На европейското в Хелзинки през август Люси остава пета в скока на дължина с 6.80 м....

1995. Макар да записва авторитетните 6.79 на първенството на Австрия в Залцбург, Нинова не е така активна по турнирите и името й се среща по-рядко по протоколите. Като че личните й ангажименти и обязаности са изместили състезателната дейност на заден план..... Някъде около това време Нинова вече тренира с украинеца Анатолий Голубцов и компания в подготовката й прави....самата световна рекордьорка на троен скок Инеса Кравец (15.50 м).

1996. Людмила Нинова започва отрано подготовка за втората си Олимпиада. На 14 февруари на „Руская зима” в Москва с 6.81 м тя отново е рекордьорка на Австрия в зала. Европейското в зала в Гьотеборг не е така успешно – едва пета. Обаче още на 18 май в Атланта (на същия стадион, на който ще се проведе и самата Олимпиада) Нинова е втора със 7.01 м (+3.7), само след вездесъщата Джеки Джойнър-Кърси (7.20). На турнира през юни “World Games” в Хелзинки Нинова е първа с 6.99 (+3.3). Настроението преди Игирте в Атланта в края на юли е приповдигнато. Именно на Олимпийския стадион в столицата на щата Джорджия се случва нещастието – на квалификацията Людмила на три пъти пристъпва пластилина на дъската и остава без регистрирано постижение.... Победата в алпийския курорт Сестриере само седмица по-късно (6.84 м) няма как да бъде достатъчна утеха. Нинова приключва сезон’96 с победа на авторитетния турнир „Тото” в японската столица Токио (6.85).....

1997. Решено е да се опита още веднъж. На тройния скок е обърнато малко повечко внимание и рекордът е факт на два пъти – на 29 май в Севиля (13.61) и на 9 юли в Линц с 13.75 м. Така Нинова обединява всичките рекорди в хоризонталните скокове на свое име – в скока на дължина 7.09 на открито и 6.81 в зала и в тройния скок 13.75 на открито и 13.67 в зала...... На последното си световно първенство в Атина в началото на август Люси приключва в квалификацията с 6.50 м. Последното състезание? В градчето Брегенц на езерото Бодензее на 6-ти септември Нинова отбелязва последната си победа – 6.53 м в скока на дължина.

След приключването на спортната си кариера, Нинова продължава да се занимава със спортна дейност. Но като че ли напоследък остава малко далечко от леката атлетика – преподавател е в реномирана гимназия. В последните няколко години тя се завръща в родната си страна поне по веднъж през ляотото и се среща непременно с най-близките си приятели – рекордьорът на хърдели Пламен Кръстев, треньорът Константин Миланов, първият й треньор в спортното училище Никола Николов....... На последния национален шампионат на стадион „Васил Левски” през миналия юли Нинова се появи на трибуната и се събра със старите дружки от националния отбор. Зрителите с удоволствие разпознаха едни от най-бележитите ни атлетки отблизкото минало.

Каква зестра оставя след себе си Людмила Нинова? В България тя има три титли на скок дължина на открито (1984, 1986 и 1987) и три поредни в зала (1984 – 1986). В Австрия титлите й в скока на дължина на открито са седем поредни (неизменно от 1991 до 1997 г.), а в зала са шест (1991-1994, 1996, 1997). В повече от 24-годишната си спортна кариера Нинова има 234 (!) състезания с резултати над 6.40 м (от тях 77 в България и 157 в Австрия). Каквото и да се каже в допълнение, сякаш ще бъде недостатъчно да оцени усилията на Людмила Нинова да доказва и показва в такъв дълъг период от време българските традиции в скока на дължина!