Един от най-техничните хърделисти в света – на 70!
Французинът Ги Дрю – с кръгла годишнина!
Днес олимпийският шампион и бивш световен рекордьор на 110 м
препятствено бягане Ги Грю навършва 70 години. По този повод нека припомним кой
бе той на пистата…..
Роден на 06 декември 1950 г. в Оанийе, Па де Кале, Дрю расте като строен и атлетичен
юноша и отрано специалистите
съзират е неговия
талант бъдещия шампион. Още на 14 години Дрю записва 6.64 м на скок
дължина и....... 4.20 м
на овчарския скок. Бягането с препятствия за него идва по-късно. Първият резултат
на Ги на 110 м с преп. е още през 1966 г. – 15.2 секунди.....
На 18 години (през олимпйската 1968-ма) Ги (още тогава висок
1.88 и с тегло 74 кг)
очарова познавачите с 14.1 на 110 м преп., 4.71 м на овчарски скок (рекорд на
Франция за юноши) и 6950 точки (!) на десетбой!
Първият национален рекорд на Ги на 110 м с преп. (от общо
седем) се случва на 11 юни 1969 г.в Париж, когато записва 13.7 секунди. Бойното
му кръщение на европейското за мъже в Атина завършва сравнително добре – във
финала на 110 м с преп. Дрю е във втора пътека, а вляво от него в първа е
знаменитият италианец, трикратният европейски шампион Еди Отоц. На стадион
„Караискакис” Ги стартира малко сковано, но накрая почти настига медалистите,
оставайки четвърти с 14.0, на една десета от бронзовия медал.....
В първата си година като мъж (1970) Дрю развива богатия си
талант с пълна сила. На 01 август на прочутия турнир „Велткласе” в Цюрих Ги
спира хронометрите на 13.3 сек, само на една десета от европейския рекорд на Мартин
Лауер (ФРГ). Дрю преминава и петте метра на овчарски скок (5.05 м), а на
десетобоя постига обещаващия сбор от 7565 токи.... Лек спад бележи Ги през 1971
година – „само” 13.5, а на второто си европейско първенство в Хелзинки още в
първата серия се спъва на третото препятствие и не завършва състезанието.....
Олимпийската 1972-ра за Ги Дрю започва с европейската титла
на 50 м преп. в зала в Гренобъл (със световен рекорд - 6.51 сек.). Главната цел
за олимпийските игри в Мюнхен. В баварската столица Ги пристига подготвен и
уверен в себе си. На полуфинала французинът отстъпва на Том Хил (САЩ) само с 2
стотни (13.49 към 13.47).
 |
| Мюнхен 1972 |
На финала, след като поизостава на старта, след
шестото препятствие Дрю наваксва пропуснатото и се втурва към финалната линия.
Само Родни Милбърн (САЩ) е пред него (със световен рекорд с електрическо
измерване – 13.24), а сребърният медал на Ги (с еврорекорд с електронно
измерване 13.34) е една заслужена награда за таланта и усилията на къдрокосия
французин.... По това време Ги Дрю не изоставя и любимия си овчарски скок –
5.20 м на 17 септември, само седмица след Олимпиадата.....
В следолимпийската 1973-а инерцията на победите продължава –
победа на финала на Купата на Европа в Единбург през септември – 13.60 сек. Дори
несполуката на ЕП в зала в Гьотеборг през март 1974 г. (Ги пада много лошо след
като се спъва във финала) не е в състояние да разколебае рекордьора. На
европейското на открито в Рим в началото на септември Ги Дрю е повече от
убедителен – златен медал на 110 м преп. с 13.40, с отчетлив аванс пред
поляците-братя Мирослав (13.67) и Лешек (13.71) Воджински......
Расте майсторството на Ги Дрю над хърделите, расте и
самочувствието му. В Сен Етиен на 29 юни 1975 г. Дрю регистирира 13.28 сек.,
рекорд на Европа с електронно измерване). После на 23 юли 1975 г. в Сен Мор (предградие на Париж) Дрю изравнява световния
рекорд (13.1), а месец по късно на турнира ИСТАФ в Западен Берлин „заковава” и
четирите хромомъра на 13.0 – нов световен рекорд. За него му помага гологлавият
американец Чарлз Фостър (13.2). Втората му победа на финал за Купа на Европа (в
Ница) е повече от закономерна – 13.57 сек. Резултатът в Западен Берлин (13.0) е
обявен от ИААФ (сега Световна атлетика) за последния световен рекорд на 110 м с
преп., поставен с ръчно измврване!
Естествено е
олимпийската 1976-а За Дрю да започне с много
надежди и ентусиазъм. Победите по турнирите на Стария континент следват една
след друга. Не го разколебава дори леката травма (разтежение на бедрения
мускул), получена двайсетина дни пред Олимпиадата в Монреал. В
Канада Ги се чувства в подем и леко нетърпение.
 |
| Монреал 1976 |
В серията на Олимпийския
стадион той тактически изостава на третата позиция (14.04), след Девънпорт
(САЩ) 13.70 и кубинеца Касаняс (13.73), Дрю не е разколебан дори след загубата
на полуфинала (13.49) от Касаняс (13.34).
На финала му се пада пета пътека (най-опасният конкурент Алехандро
Касаняс (Куб) е в седма). След стартовия изстрел напред изхвърчат Мункелт (ГДР)
и
Оу
енс (САЩ), но Ги Дрю не губи нито за миг
равновесие и ритъм. На петия хърдел той се изравнява с Девънпорт отляво на себе
си и оттам нататък превъзходството му е неоспоримо. Ги отстоява дори на острата
атака отдясно на Касаняс и „ляга” в последен тласък на финиша. Французинът пръв
е пресякъл светлинния лъч на фотоклетките на финала като олимпийски шампион с
време 13.30 секунди. Алехандро Касаняс е втори с 13.33, а трети остава ветеранът,
34-годишният Уили Девънпорт (13.38). Триумфът е пълен
! На почетната стълбица Ги слуша просълзен “Марсилезата”.
Но няма очивка. Веднага след Монреал Дрю се включва във веригата от турнири по
Европа – Ница (13.43), Цюрих (13.42), Западен Берлин (13.48), Кьолн (13.49). Старият
континент приветства новия властелин над хърделите. А за финал на тази така
успешна и плодотворна година Ги Дрю решава да участва и на предизивикателството
„десетобой”.
 |
| Веднага след финала в Монреал |
На 4 и 5 септември на реномирания турнир „Декастар” в Таланс Дрю
започва повече от великолепно: 100 м 10.47; скок дължина 7.56; гюлле 11.19;
скок височина 2.01; 400 м 50.06. Втория ден също е обещаващ – 110 м преп.
13.52; диск 39.64; овч. скок 4.90; копие 55.76. Преди последната дисциплина –
1500 м – Дрю вече е събрал 7504 точки. За да премине гросмайсторската граница
от 8000 точки, му е необходимо да пробяга 1500-е метра „само” за около 5 минути
и 10 секунди. Но.... Дрю не стартира и оставя разочарованите специалисти да
гадаят. Впоследствие се оказва, че по време на хвърлянето на копие Ги е получил
разтежение на адуктора.....
Още в края на 1976 г.
Дрю се разделя с аматьорския спорт и става професионален играч по ръгби! След четири години (в 1980-а)
Ги се завръща на пистата с деветата си шампионска титла на Франция (13.68), а
на европейското под покрив в „Пале де Спорт” в Гренобъл през февруари 1981 г.
(девет години след титлата си през 1972 г.), Дрю печели последния си „атлетически”
медал – бронз на 50 м преп. (6.54). Вече 31-годишният ветеран не може да се
пребори с младоците Бригаре (Финл) 6.47 и Морачо (Исп) 6.48, но отмъква бронза
от българския рекордьор Пламен Кръстев в последния миг....
След раздялата си с атлетиката Ги Дрю се включва активно в
политическия живот. Той е в екипа на френския президент Жак Ширак (1985-1986),
после е назначен за министър на младежта и спорта в правителството на Ален Жупе
(1995 – 1997). Цели 16 години
(1992 – 2008) Дрю е кмет на
градчето Куломиер (откъде произтича името на прочутото сирене!). От 1986 Дрю е
приет и за член на Международния олимпийски комитет (МОК), където заема
различни ръководни длъжности.
В края на 2005 г. около името на олимпийския шампион се
разразява сериозен скандал. Дрю е обвинен от съда в получаване на подкупи за
лобиране в предстоящите избори. Дрю е осъден на 15 месеца затвори и глоба от
50000 Евро. Като последствие от присъдата Дрю е изключен и от МОК. Тук лично тогавашният
президент на Франция Жак Ширак се застъпва за Фрю и, използвайки една клауза в
Конституцията, амнистира Ги заради приноса му за популяризирането и развитието
на френския спорт. Действията на Ширак предизвикват полемика и противопоставяне
във френския парламент, дори водачът на опозицията (тогава) Никола Саркози е
против помилването на Дрю. В крайна сметка обаче Ги Дрю е реабилитиран и
мястото му в МОК скоро е възстановено......
Силен в спорта и не толкова в политиката, Ги Дрю все пак си
остава един от най-популярните спортни герои в историята на Франция. С
постиженията си той увлече да продължат традициите на френските хърдели редица изтъкнати
свои последователи – Стефан Каристан, Ладжи Дукуре, Дан Филбер, Дмитри Баску,
Паскал Мартино-Лагард.... Последото „бижу” на френската атлетика в хърделите е
Вилем Белосиан!
Ето и ранглистата на Франция на 110 м с преп. за всички
времена:
