Monday, June 29, 2020

Спринтьорка от Германия празнува юбилей


Спринтьорка от Германия празнува юбилей
Призьорката от пет световни първенства - на 50!


Една от най-бързоногите германки в историята – Мелани Пашке – днес навършва половин век. Спортната й кариера преминава в първите няколко години след обединението на Германия (1990 г.) и белязана с редица запомнящи се изяви…..
Родена на 29 юни 1970 г. в Брауншвайг, Мелани се появява на международната атлетическа арена още 17-годишна, участвайки на ЕП за девойки в Бирмингам през август 1987. Тогава, на първи пост на щафетата 4х100 м на Федерална република Германия (ФРГ) , Пашке предава палката на Корнелия Гюнтер с известен аванс, но на трети и четвърти пост съотборничките им пропиляват преднината. Хилядни костват бронзовия медал на ФРГ срещу Франция (и на двата отбора е отсъден резултатът 45.66, но французойките са с....три хилядни по-напред....
Две години по-късно (1989 г.), на второто си европейско първенство за девойки във Вараждин Мелани Пашке се окичва със сребърен медал (заедно с щафетата на ФРГ). Тя пак е на първи пост и пак германките отстъпват на Феанция, този път за златото (44.71 срещу 44.23).
През следващите четири (!) години Пашке почти не участва в състезания, като стартовете й в Германия са епизодични и не поставят нисичката (1.68 м), но извънредно пъргва и експлозивна  атлетка в горната част на националната ранглиста.....

1993. През зимата на 1993 Мелани Пашке се завръща на пистата и след шампионската й титла на шампионата на Германия в „Гласпаласт” в Зинделфинген (60 м 7.29) й се доверяват да я пратят на зимното световно в Торонто. Там тя стига до полуфинала със 7.42 секунди.... През лятото Мелани е включена в квартета на Германия на щафетата 4х100 м за СП в Щутгарт. Този път Мелани е поставена на последния четвърти пост. На „Готлиб Даймлер Щадион” квартетът на домакините на 4х100 м Андреа Филип, Бетина Цип, Зилке Кнол и Пашке финишира на пето място с 42.79 сек., доста след „бронзовите” спринтьорки от Ямайка (42.67)....

1994. Смяната на клубната принадлежност (От Брауншвайг към Ватеншайд) и на треньора (вече с Волфганг Тиле) като че довежда до чудеса в спортното развитие на Мелани Пашке. След втората поредна шампионска титла на Германия в зала на 60 м (7.17), Мелани заминава със самочувствие и амбиции на ЕП в зала в Париж-Берси. Във финала на 60 м Пашке тръгва колебливо (с най-добра реакция е българката Десислава Димитрова (0.145). Към 40-ия метър Пашке все още изостава от специалистката на късите дистанции Нели Коман (Хол) и франзузойката Патрисия Жирар. В последните 10 м Пашке настига конкурентките си и със 7.19 се изрявнява с Жирар  и я побеждава с две хлядни (7.184 срещу 7.186). Шампионката Коман със 7.17 печели шестата (!) си европейска титла в зала на 60 м. А четвърта и пета тук са българките Петя Пендарева (7.24) и Десилсава Димитрова (7.25) .....
През лятото Мелани продължава с победната си серия. Тя и треньорът й обръщат доста внимание и на скоростната издръжливост (22.45 на 200 м на националния шампионат в Ерфурт през юли). На европейското в Хелзинки Пашке стига до финала на 100 м, където печели бронза с 11.40, след рускинята Привалов (11.02) и украинката Жана Блок (11.10). Четвърта в този финал е Анелия Нунева (11.40), а шеста – Петя Пендарева (11.41). Решено е Мелани да пести сили за щафетата и тя не стартира на 200 м. В последния ден (13 август) осемте най-силни квартета застават на старт във финала на щафетата 4х100 м. Българките (Деси Димитрова, Анелия Нунева и Светла Димитрова-Пищикова) набират лек аванс пред рускините и германките. Мелани Пашке на първия пост си е свършила работата, но тимът й поизостава. На последния пост Зилке Лихтенхаген се втурва яростно и повежда. Рускинята Привалова прави и невъзможното но не успява да „хване” Лихтенхаген, докато Пендарева изпуска водачеството. Германският тим е европейски шампион (42.90), втора е Русия (42.96), трети са българките – 43.00 сек.!
На Световната купа през септември в Лондон отборът на Германия е един от двата европейски отбора, класирали се от Европейската купа. Пашке е поставена на последния пост на щафетата 4х100 м. Там тя води неравна битка с нигерийката Мери Ониали. В крайна сметка африканките са първи (42.92), пред Германия (43.22)....

1995. Още през зимата Мелани Пашке е в супер форма. На СП в зала в Барселона тя финишира със сребърен медал на 60 м (7.10), само след вездесъщата Мерлин Оти (Ям) – 6.97 сек.
На шампионата на Германия в Бремен на 30 юни Пашке записва личния си резултат – 11.04 сек. Световното в Гьотеборг на Улеви Стадион я утвърждава като една от най-бързите жени в света за 1995 г. Във финала на 100 м Пашке завършва шеста (11.10), а дни по-късно е изкачва две места по-високо – четвърта на 200 м с 22.60 (само след Оти и Привалова с по 22.12 и Малчугина (Рус) с 22.37. Германската четворка на 4х100 м е комплектована перфектно (както винаги!). Мелани пак е на първи пост и предава брилятно на Зилке Лихтенхаген, после по втория завой Зилке Кнол е стабилна. На четърти пост Габриеле Бекер устисква преднината на съотборничките си пред състава на Бахама, недопускайки Полин Дейвис да я задмине. Германия е с бронз (43.01) пред бахамките (43.14).... Изключително успешният сезон за Мелани е увенчан с шампионската титла на 100 м на Универсиадата във Фукуока (Яп).

1996. Поредната шампионска титла на 60 м в Карлсруе е факт – 7.09 сек. Но за зла участ буквално няколко дни преди отпътуването за ЕП на закрито в Стокхолм Пашке получава разтягане на мускула........
През лятото на олимпийската година Пашке е в оптимална кондиция – 11.01 (+3.2) на турнира в Дуисбург през юни и 11.06 в Кьолн малко по-късно. На Олимпиадата в Атланта атлетката стига до втория полуфинал (шеста с 11.14) и търпеливо изчаква развръзката в щафетата 4х100 м. Уви, още във втората серия се случва немислимото и неочакваното. След като Андреа Филип и Зилке Лихтенхагер осигуряват на Зилке Кнол комфортна преднина, при предаването между Кнол и Пашке на четвъртия пост палката е изпусната и надеждите за медал на Бундестима се сриват само за миг....

1997. След краха на игрите в Атланта, Мелани Пашке няма време да се самосъжалява. Шестото място на 100 м (11.19) на СП в Атина в началото на август доказва правото й да се държи сред най-бързите в света. Иде ред на щафетата 4х100 м. Пашке е на първия пост и предава на Естер Мьолер (която поизостава доста от европейската рекордьорка Кристин Арон (Фр). На третия пост едната от близначките Рокмайер (Биргит) отчаяно се мъчи да стопи преднината на французойките. Но на правата Андреа Филип е безсилна зад Сивиан Феликс – Германия остава четвърта (42.44), след третите от Франция (42.13).....

1998. Мелани обича състезанията в зала. Даже през 1998 г. опитва дубъл – два златни медала от шампионата на Германия в зала – 60 м 7.16 и 200 м 22.72. Най-сетне идва и така жадуваният златен медал. На ЕП в зала във Валенсия Пашке грабва златото на 60 м 7.14, а на 200 м с изключителните 22.50 (!) остава „сребърна”, само на четири (!) стотни след Гончаренко (Рус).
На европейското на открито на Нейпщадион в Будапеща Мелани остава пета в „щурия” финал на 100 м (Арон 10.77, Привалова 10.83, Тану (Гър) 10.87, Жана Блок (Укр) 10.92, Пашке 11.07, Пендарева 11.12. На щафетата 4х100 м Мелани пак е капитан на отбора и пак е на първия пост, след нея близнаките Габи и Биргит Рокмайер дават аванс на Бундестима пред французойките. Но на четвъртия пост е Кристин Арон и Андреа Филип няма никакъв шанс – златенмедал за Франция 42.59, сребърен за Германия 42.68....
 2001. След мъчително пропуснатата 1999 г. (само 11.60 заради две хронични травми), през 2000 г. Пашке се разделя временно с атлетиката (въпреки увещанията на шефовете и треньорите колко е необходима за щафетата). Ражда й се първата й дъщеря. Но вече 30-годишната атлетка бързо възвръща спортната си форма и на НШ на Германия в Дортмунд завоюва бронз на 60 м – 7.31. През лятото й е трудно да доближи личните си рекорди, но в Щутгарт на Бундес шампионата вече е със сребро – 11.24. За СП в Едмънтън от щаба разчитат на нея повече за щафетата 4х100 м. Пашке вече се е специализирала за първия пост и в четвърта пътека взема добра преднина. На втори и трети пост пак близначките Габи и Биргит Рокмайер преследват отбора на САЩ (в шести коридор). На последния четвърти пост обаче Мериън Джоунс е неумолима и американките финишират напред (41.71). Младата Марион Вагнер завършва втора за тима си (42.39), въпреки натиска на французойката Одиа Сидибе (42.39). След по-малко от три години (през 2004 г.) САЩ са дисквалифицирани (заради положителни допинг-проби на Кели Уайт и Мериън Джоунс). На турнира ИСТАФ в Берлин през 2004 г. на Мелани Пашке, Габи и Биргит Рокмайер и Марион Вагнер са връчени златните медали на световни шампионки от Едмънтън’2001...
 2002. Вече 32-годишна, Меални Пашке продължава да е образец за дисциплина и целеусременост у по-младите си колежки. И да ги побеждава, за кой ли път ставайки шампионка на Германия на 60 м в зала – 7.20. На най-рутинираната в щафетната гарнитура отново е поверен първия пост – за третото й поредно европървенство. Преди това тя пак е „влязла” във финала на 100 м (пета с 11.37). на ЕП в Мюнхен. Четворката на Германия Пашке, Габи Рокмайер, Зина Шилке и Марион Вагнер финишира със сребърни медали, след вечния си съперник Франция (42.46).
2003. През лятото за пореден път ветеранката си осигурява място в щафетния отбор за световното, ставайки шампионка на първенството на Германия в Улм – 11.38..... На огромния стадион в парижкото предградие Сен Дьони Пашке за последен път облича националната фланелка с „Адлер” (Орел) на гърдите. Във финала на щафетата 4х100 м на германките се пада осма пътека. Пашке, Марион Вагнер, Сандра Мьолер и Катя Вакан завършват на почетното пето място с 43.27 сек.
И така, след 16 години в националния отбор на Германия, Мелани Пашке притежава завидна колекция от отличия – златен, сребърен и бронзов медал от световни първенства (на открито и в зала), два златни, четири сребърни и два брознови медал от еврошампионати (на открито и в зала) и осем титли от първенствата на Германия. Личните й постижения: 60 м 7.09; 100 м 11.04; 150 м 17.13; 200 м 22.45 и 22.50 в зала: 400 м 52.68. Ето и вечната ранглиста на обединена Германия, съставена от прочути имена:

10.81
1.7
Марлиз Ойлснер-Гьор (ГДР)
Берлин
08.06.1983
10.83
1.7
Марита Кох-Майер (ГДР)
Берлин
08.06.1983
10.86
0.6
Зилке Гладиш-Мьолер (ГДР)
Потсдам
20.08.1987
10.89
1.8
Катрин Крабе (ГДР)
Берлин
30.07.1988
10.91
0.2
Хайке Дауте-Дрехслер (ГДР)
Москва
06.07.1986
10.95
1.0
Бербел Екерт-Вьокел (ГДР)
Дрезден
01.06 1982
10.95
1.3
Джина Люкенкемпер
Лондон
05.08.2017
11.00
1.2
Татяна Пинто
Манхайм
29.07.2016
11.01
0.6
Анегрет Ирганг-Рихтер (ФРГ)
Монреал
25 07 2016
11.02
2.0
Роми Шнайдер-Мюлер (ГДР)
Дрезден
24.05.1980
11.02
1.1
Ферена Зайлер
Вайнхайм
02.08.2013
11.03
2.0
Моника Майер-Хаман (ГДР)
Дрезден
01.07.1977
11.04
0.6
Ингеборг Хелтен (ФРГ)
Фюрт
13.06.1976
11.04
1.7
Ингрид Ауерсвалд-Ланге (ГДР)
Цюрих
22.08.1984
11.04
0.6
Мелани Пашке
Бремен
30.06.1995

Снимки: internet

Friday, June 26, 2020

Олимпийският шампион на десетобой Ерик Ноол – на 50!


Олимпийският шампион на десетобой Ерик Ноол – на 50!
Половинвековен юбилей за естонеца
Вчера, на 25 юни, един от най-харизматичните и дълговечни „атлети на атлетите” (както наричат десетобойците) – Ерки Ноол – навъри 50 години. Повече от 17 години естонецът се състезаваше на топ ниво и спечели купища медали от най-престижните състезания. Най-запомнящата се негова проява несъмнено са олимпийските игри в Сидни преди почти 20 години...
Роден на 25 юни 1970 г. във Въйру, Южна Естония, Ерки расте като много здраво и силно момче. В шести клас (през 1983 г.) Ноол попада в спортния интернат в Талин и скоро начева дългия си и вълнуващ път в лоното на Царицата на спортовете. Още от самото начало треньорите са възхитени от трудолюбието и амбицията на младия левент. „Тренирах по шест дни в седмицата, почивах само в неделя – споделя Ерки. Да, тренировките ми бяха двуразови, общо по пет часа на ден. На тренировъчните лагери „дозата” стигаше дори до седем часа дневно”. Ето и най-запомнящите се състезания от завидно продължителния спортен живот на шампиона”
1989. Специалистите с изненада откриват името на Ерки Ноол. Едва 19-годишен, той вече е записал 5.30 м на овчарски скок и 7351 точки на десетбоя..... Но за европейското във Вараждин за съветския отбор (тогава Естония е все още в състава на СССР) на овчарския скок са пратени Максим Тарасов и Игор Зайцев. А за десетобоя – андрей Коцюбенко и Александър Головин...... Ноол си остава у дома, твърдо решен да докаже, че е пренебрегнат несправедливо.....
1990. В първата си година при мъжете Ноол събира в десетобоя 7771 точки, а на овчарски скок с 5.45 поставя рекорд на Естония при младежите под 23 години....
1992. След провалената поради контузия 1991-ва, Ерки се подготвя още по-усърдно за първата си Олимпиада – в Барселона. Още на 18 юни в Тарту „гросмайсторката” граница от 8000 точки е превзета – 8001 точки. Силните дисциплини на Ноол са скок дължина (7.83) и овчарският скок (5.40). Но все още Ерки не се справя достатъчно добре с хвърлянията (гюлле 12.48, диск 38.30, копие 55.84). На „Естадио Монтжуик” в каталунската столица Ноол започва доста добре и се движи в златна среда след първите седем дисциплини. Но именно в коронната му осма дисциплина (овчарският скок) след като преодолява 5.00 м, на следващите 5.20 м Ерки контузва лакътя си. На копието естонецът записва три фаула. За да бъде отбелязан в крайното клаисране, Ерки все пак стартира и на 1500 м, но не завършва... При първото си (от общо четири!) участие на Олимпиада Ноол е класиран на 27-мо място с 6288 точки (с „нули” на копие и 1500 м)....
1994. След като 1993 е пропусната по здравословни причини, през зимата на 94-а Ноол се класира пети на седмобой на ЕП в зала Берси (Париж) (5945 т.). На Европейската Купа на десетобой Първа лига в Талин Ноол завършва като победител с 8093 точки. След два месеца на ЕП в Хелзинки той регистрира десето място със 7953 точки. Отново хвърлянията му са относително слаби (гюлле 13.21, диск 36.44 и копие 52.78), докато на 100 м (10.73), в скока на дължина (7.83) и на овчарския скок (5.20) Ноол е сред най-добрите в състезанието.....
1995. За първи път Ноол побеждава на реномирания турнир по многобой в Гьотцис (Австрия) с внушителните 8575 т. (Рекорд на Естония и с невероятните 8.10 м на дългия скок). Обаче на световното първенство на „Улеви Стадион” в Гьотеборг Ноол не е убедителен в шестата дисциплина – 110 м преп. (15.21) и в крайна сметка остава четвърти в крайното класиране (8268), на 131 т. от бронзовия медалист Майкъл Смит (Канада)....
1996. Още на европейското в зала в Стокхолм Ноол показва колко много се е трудил в тренировките – шампионска титла в седмобоя с 6188 точки. На турнира в Гьотцис Ерки остава трети (8447), а на Европейската купа в Талин по време на скока на дължина записва внушителните 8.22 м (+3.0). Олимпийското състезание в Атланта е изключително тежко и на твърде високо ниво – с 8543 точки Ерки Ноол остава едва шести (!), след Дан О’Браян (САЩ) 8824, Франк Буземан (Герм) 8706, Томаш Дворжак (Чех) 8664, Стив Фриц (САЩ) 8644 и Хямалайнен (Блр) 8613. Зад Ноол седми завършва бъдещият световен рекордьор Роман Шебърле (Чех) с 8422 т.
1997. Отново сред първите шест (четвърти, и то с 8534 т.) на турнира в Гьотцис (Ав) е Ерки. На второто си световно първенство – в Атина – Ноол завършва шести с 8413. Той пропилява шансовете си в скока на дължина – 7.37 м (вместо обичайните за него 7.80 – 7.90). От четвъртия Стив Фриц го делят само 50 точки....
1998. Изключителен сезон за Ноол! Още в края на май в Гьотцис („Меката” на многобоя!) на турнира Hypobank” има рекорд на Естония - 8672 т. Следва победа и на Европейската купа по десетбой в Талин с 8628 т.. Междувременно Ерки стартира и само на овчарски скок – на състезание в Талин на 5-ти юли той се справя с внушителните 5.60 м!
Лек срив обаче се случва на Игрите на добра воля в Юниъндейл (САЩ) – четърти с 8386 т. Триумфът му на Европейското на Непщадион в Будапеща е неоспорим – 8667 (100 м 10.58; ск.дълж. 7.80; гюлле 14.40; ск.вис. 1.97; 400 м 46.67; 110 м преп. 14.67; диск 40.79; овч.скок 5.40; копие 70.65 и 1500 м 4:38.00). Ерки е особено доволен от хвърлянето на копие, където старателното залягане над твърдото овладяване на техниката му донася поне 15-ина метра (и над 200 точки) в повече....
1999. Ерки Ноол почти не пропуска състезание по многобой в зала. В началото на март на световното в Маебаши (Яп) той отново воюва за шампионската титла на седмобой. Но остава само на 12 (!) точки от нея – със сребърния медал (6374), след поляка Себастиан Хмара. Ерки е превъзходен на овчарския скок (5.50 м). Той почти настига Хмара и е след него само на 5 (!) точки. Но в бягането на 1000 м полякът е пред всички (2:37.86), а Ноол с 2:38.62 води през цялото време, но в последните 50 метра е задминат от големия си съперник....
Лятото започва отново с участие в Гьотцис (втори с 8460 т.). Но на световното в Севиля Ноол е четвърти след първия ден (4416 т.). Ала в коронната си дисциплина (овчарският скок) Ерки допуска недопустимото – записвайки 5.10 м като начална височина, той прави три фаула на нея и получава нула! Все пак естонецът приключва десетобоя 14-и със 7586 т. Малка утеха остава второто му място на турнира „Декастар” през септември в Таланс (8664 т.)....
2000. Без да се напряга излишно, Ноол взема бронз в седмобоя на ЕП в зала в Гент. На двата комерсиални турнира по многобой (в Гьотцис трети с 8742 т. и в Таланс втори с 8706 т.) Ноол „опипва” почвата, но голямата цел неминуемо е Олимпиадата в Сидни в края на септември. Ерки Ноол е вече 30-годишен, с изключително голям опит и с достатъчна доза самочувствие и увереност. В австралийския град Ерки започва резонно – 100 м 10.68; ск.дълж. 7.76; гюлле 15.11 м (личен рез.); ск.вис. 2.00; 400 м 46.71. След първия ден той е трети с 4505, само 49 точки след водача Крис Хъфинс (САЩ). Вторият ден започва също добре – 14.48 на 110 м преп. Драмата по време на мятането на диска е подходяща за сюжет на съспенс филм – Ноол прави два последователни фаула. В третия му опит съдията отново съзира нарушение и непреклонен – червен флаг! Ерки протестира светкавично и опитът е измерен – 43.66. Но в протокола е записан като неуспешен! Намесва се Жури Д’Апел и Ноол в крайна сметка след дълго гледане на видеозаписа има валиден резултат. Ръководствата на „конкурентните” отбори на свой ред енергично протестират, но взетото решение е окончателно! Ерки продължава с 5.00 м на овчарски скок (вместо обичайните за него 5.30-5.40), но на копието стиска зъби – 65.82. Преди последната дисциплина – 1500-те метра, начело е Хъфинс -  само с 14 точки преди Ноол. Задачата на Ерки е да не изостава от чеха Шебърле с повече от 10 секунди.... Ноол изпълнява задачата си великолепно...финиширайки за 4:29.48, той е на по-малко от секундата зад Шебърле, а Хъфинс изостава назад с 4:38.71. И така, след толкова перипетии и обрати Ерки Ноол завършва с най-здрави нерви и самообладание в този истински спортен трилър като олимпийски шампион с 8641 т., пред Шебърле 8606 и Хъфинс 8595 точки!
2001. Следолимпийската 2001-ва започва с шестото място на седмобой на СП в зала в Лисабон (6074 т.). Следва сребро на турнира в Гьотцис – 8604 т. На четвъртото си поредно световно първенство – в Едмънтън (Кан) – Ерки Ноол надминава себе си. Той събира 8815 т. в десетобоя за сребърния медал с поредния си национален рекорд на Естония (10.60; 7.63; 14.90; 2.03; 46.23 (личен рекорд); 14.40; 44.30; 5.40; 68.83; 4:42.81). Атлетът се бори докрай с трикратния световен първенец Томаш Дворжак (Чех) (8901 т.), но в крайна сметка си остава негов подгласник...
2002. На европейското в Мюнхен Ерки Ноол се съпротивлява мъжки на лошото време (дъжд и ниски температури) и на досадна хронична травма. Но все пак приключва стоически надпреварата за сребърния медал с 8438 т., доста след Роман Шебърле (8800 т.)....По-късно на Olympische Stadion всички са изненадани приятно, виждайки във втората серия на щафетата 4х100 м не кого да е, а самия Ерки Ноол. Той е призван да замести на четвъртия пост контузения си другар и квартетът на Естония финишира четвърти в полуфинала.
2003. На Европейската купа по многобой в Талин Ерки е победител в индивидуалното класиране с 8281 т. Но на световното на стадиона в Сен-Дьони, Париж Ноол започва с 11.09 на 100 м, но още в последните метри на бягането получава разтежение на мускула. Участията му на скок дължина (6.78) и в тласкането на гюлле (14.14) са символични. След това Ноол решава да напусне състезанието.....
2004. Вече на 34 години, Ерки Ноол решава да пропусне зимния сезон. На турнира в Гьотцис е четвърти с 8317 точки.... Иде ред на четвъртата му поредна Олимпиада. Ерки се бори с присъщото си въодушевление и устрем, но съперниците му (повечето доста по-малди!)  са „избягали” доста далеч напред в развитието си. С 8225 т. Ноол все пак остава осми, макар почти да достига максимума си в овчарския скок – 5.40 м...
2005. Сезонът под покрив (февруари-март) започва доста удачно за Ноол. На турнира “Ревал Къп” в Талин Ерки (вече почти 35-годишен) побеждава всички младоци с гросмайсторските 6079 точки в седмобоя. Атлетът с вече прошарени коси не се предава и заминава за европейското на закрито в мадридската зала „Паласио де лос Депортес”. На самото състезание Ерки не е така свеж и борбен и с 5712 точки в седмобоя остава отчайващо назад на 12-ото място.
Дали това е краят? Ноол продължава по инерция още година и опитва участие на първеснството на Естония в Талин през юли 2006 г. В овчарския скок олимпийският шампион записва нула на началната си височина и решава: “Дотук със състезанията!”
Целият съзнателен живот на Ерки Ноол е свързан със спорта и с леката атлетика. Спортистът се радва на огромна популярност и уважение в родината си (а и не само там). Още като състезател (през 1997 г.) на негово име е създаден фенклуб. На всяко голямо състезание повече от 200 (!) негови почитатели го съпровождат на стадионите при участията му навсякъде по света. По време на Олимпадата в Сидни в края на септември 2000 г. много от класните стаи в училищата на Естония са празни – учениците са освободени от часове и буквално са залепили лица за телевизионните екрани, непропускайки нито един момент от пътя на Ерки към олимпийския връх!
В същата тази 1997 г. Ноол основава (и спонсорира!) „атлетическо” училище, в което тренират и се обучават млади таланти на възраст от 8 до 16 години. С несекващия си пример Ерки Ноол си остава истински извор за вдъхновение и подражание у младите за дълги години напред.
Още малко статистика: Точно в 30 (!) състезания Ноол е преминавал границата от 8000 точки в десетобоя! Ето и личните му постижения във всяка една от дисциплините: 100 м 10.34 (+3.4); скок дължина 8.22 (3.0); гюлле 15.11; скок височина 2.05; 400 м 46.23; 110 м преп. 14.37; диск 45.28; овчарски скок 5.60; копие 71.91 и 1500 м 4:29.48 мин. Ако тези резултати се точкуват по таблицата, Ерки Ноол би „събрал” внушителната сума от 9240 точки!!!!
Атлетиката не е всичко за Ерки Ноол. Още на 35 години (заради огромната си популярност) той е избран за депутат от Талинското градско сборище, а на 4 март 2007 г е избран за депутат в Рийгикогу, естонския парламент. От следващата 2008 г. е в състава на Изпълнителния съвет на Естонския олимпийски комитет. Вицепрезидент на Комисията на атлетите към Европейската атлетика, Ерки Ноол е и член на медицинската комисия в Световната атлетика.
Ерки не се изявява само в спорта и политиката. През 2006 г. е участник и финалист (заедно с партньорката си Ава Вардя) в първия сезон на естонското издание на „Танцувай със звездите” Tantsud tähtedega ..... С постоянното  си обаяние и харизмата си той увлича навсякъде по света все повече и повече последователи.
Ерки Ноол е щастливо женен и има двама сина. По-големият – Робин – също се захвана с многобоя, но засега няма успехите на баща си.
Напоследък, след като замина да следва като студент в САЩ, Робин Ноол почна да обръща по-голямо внимание на овчарския скок (5.40 м).
Контактен и общителен, Ерки Нолл, владее до съвършенство четири езика – руски, финландски, английски и италиански. А с невероятната си енергия и интелект със сигурност ще даде още много на обществото – и като политик, и като спортен деятел и ръководител.

Снимки: internet

Thursday, June 25, 2020

Кръгла годишнина за най-добрата българка в скока на дължина Людмила Нинова на 60!


Кръгла годишнина за най-добрата българка в скока на дължина
Людмила Нинова на 60!

Людмила Нинова – българката с най-дълъг метраж в скока на дължина въобще, днес навършва 60 години. Звучи леко невероятно предвид външния й вид, но за повече от 24 години, прекарани в леката атлетика, Нинова отбеляза ярко присъствие и запомнящи се резултати и класирания на световните форуми. Нека заедно се върнем назад в годините и си припомним мигове от спортния й живот.....
Людмила Нинова е родена в град Кула, Видинско, на 25 юни 1960 г. Още на 12 години тя е открита случайно за атлетиката. Как преминават хронологично повратните моменти от спортната й кариера....
1974 г. Нинова печели златен медал на петобой за пионерки (14 годишни) (60 м, 60 м преп., скок дължина, скок височина и 600 м) на Четвъртата републиканска Спартакиада през юли в Пловдив със 7175 точки. Два месеца по-рано, на турнира „Народна младеж” във Варна Людмила печели бронз на скок височина при „каките” с 1.60 м....
1975 г. На шампионата за девойки младша възраст в София, едва 15-годишна, Нинова е първа на скок височина (1.66) и с бронз на скок дължина (5.58). По време на петобоя от „Народна младеж” във Варна са превзети 1.68 м....
1976 г. На шампионата за девойки младша възраст Нинова с 5.77 м завзема шампионската титла и е трета в скока на височина с 1.63 м. Три дни по-късно, на първенството за старша възраст Людмила се класира втора с 1.70 м, само след ловчанката Мария Димитрова (1.77). С треньора си Никола Николов (всепризнат плевенски специалист в четирите разновидности на скока!) са решили да комбинират и хоризонталния, и ветрикалния скок. Николов и Нинова постепенно усъвършенстват сложната и трудна техника на коремно-претъркалящия стил и Людмила е една от най-добрите изпълнителки на „класиката” по онова време.....
1977. Още през месец май Нинова побеждава конкурентките си в скока на дължина с обещаващите 5.86 м. И, тъкмо когато специалистите й предричат скокове над 6-ия метър, досадна контузия връща тандема Николов-Нинова отчайващо назад.... А Николов продължава да убеждава ръководството в БФЛА какви изклчителни качества притежава Людмила!
1979. Нинова се премества в „Славия” при треньора Петър Райчев. На Спартакиадата на стадион „Васил Левски” в края на юли Людмила си прави лично на скок дължина (5.89), но дори и с това не успява да попадне сред осемте най-добри във финала. Подобно е и класирането й на скок височина – десета с 1.65 м.....
1980 – 1982. Като студентка в ВИФ Нинова като че сменя приоритетите си и участията й в състезания са епизодични и без особен блясък....
1983. Шестметровата граница най-сетне е премината. Под ръководството на проф. Йонко Йонов на националния шампионат в София на 6-ти юни Нинова се класира шеста с 6.06 м. Сезонът приключва с личен рекорд от 6.23 м на 27 август в столицата....
1984. Олимпийска година е и Нинова се завръща в Славия при Петър Райчев. Още през зимата в зала „Фестивална” с 6.44 м и 6.51 (първа шампионска титла в зала) атлетката загатва какво може да се очаква от нея през лятото..... На 27 май 1984 на столичния шампионат в последния си шести скок Нинова „чупи” българския рекорд на скок дължина (на Диана Йоргова) с 3 см – 6.80 м. Райчев повежда трите си атлетки – Емилия Кунова-Пенчева, Лиляна Панайотова-Иванова и Людмила Нинова – на тристраната среща по седмобой ФРГ-Полша-България в Манхайм (ФРГ). Нинова записва личен рекорд във втората дисциплина от седмобой – скокът на височина (1.72). В последната част от многобоя – бягането на 800 м – силите напускат Нинова и тя завършва почти бездиханна, падайки на тревата. Райчев, Лиляна и Емилия се втурват да й помогнат, но Люси почти губи съзнание за няколко минути. Лекарите я свестяват, но Нинова отсича: „Никога повече многобой!” Първата й шампионска титла в скока на дължина при жените е на стадион „Васил Левски” – 6.78 м. Шеста на Олимпийския ден в Берлин, осма на алтернативния турнир „Дружба” в Прага – Нинова постепенно отвоюва своето място в европейския елит. Малко преди старта й на турнира „Дружба” в Прага, по време на тренировка на стадион „Страхов” тя среща неколцина атлети от братските социалистически страни. Спонтанно решават да си направят състезание на скок дължина от място. Нинова печели надпреварата (и възхищението на всички) с изключителните 3.12 м!
1985. Нинова започва работа с безкрайно търпеливия и всеотдаен Додю Патарински. Треньорът не бърза да гони големите резултати и с Нинова съзнателно пропускат повечето международни участия. На Балканиадата в Стара Загора Нинова остава с бронз (6.64)....
1986. Още през зимата Нинова се чувства великолепно. Националният ни рекорд в зала е подобрен два пъти за половин месец – 6.62 и 6.64. На европейското в зала в Мадрид Нинова проявява здрави нерви и изключтелно самообладание. В сектора са 21 (!) скачачки и след 6.44 м в първия си скок Нинова е доста след осмата. В третия си опит Людмила рискува всичко и....6.63 м (пето място сред най-добрите в Европа).
Летният сезон започва много добре – 6.86 м (национален рекорд) на шампионата на „Народна младеж” в София. Но в началото на август Силвия Монева скача 7.00 м. Нинова жадува реванш и на националния шампионат само 10 дни по-късно побеждава Монева с личен рекорд – 6.88 м. На европейското в Щутгарт в края на август времето е есенно и дъждовно. Три българки се класират на финала на скок дължина – Силвия Монева, Людмила Нинова и София Божанова. Людмила скача шеста поред в списъка. Вятърът е благоприятен и в първия си опит Нинова стъпва оптимално на дъската за отскок. След характерната си „дъга” тя се приземява някъде в границите над 6.90 м. Обаче съдията точно в тоя момент се разсейва и неволно вдига червения флаг! А опитът е напълно редовен!?!? За жалост служителите с греблата са доста припряни и вече са заличили следите на Нинова в пясъка. Люси протестира и по правилник й се разрешава в края на опитите от първия кръг да направи още един, „заместващ” опит. Малкото време за почивка й се отразява негативно – 6.26 м. Нинова постепенно се съвзема – 6.58, 6.60, 6.65 и заема петото място в крайна сметка. Но този неин първи опит (ако беше измерен), със сигурност щеше да й донесе медал (третата Хелга Радке (ГДР) остана с 6.89 м).....

1987. Поуморена от усилено залягане над подготовката за дипломната си работа във ВИФ, Нинова не започва много успешно зимата. На 31 януари в Генуа на тристранната среща Италия-Испания-България Нинова е втора с 6.38 м. На другата сутрин Люси „хваща” самолета за Атина и следобяд (направо от летището) участва на турнира в зала „Нео Фалирон”. И не само участва, но и печели, макар и само с 6.32 м....
Летният сезон е извънредно дълъг и изтощителен. Още на 9-ти май в София Нинова записва 6.62м! Поканена да стартира в комерсиалната верига „Мобил Гран При”, Нинова се включва в най-реномираните турнири – последователно „Братя Знаменски” в Москва, „ПТС” в Братислава, „Рошицки” Прага (първа 6.87), „ДН Галан” Стокхолм (втора с 6.61 м). „„Уърлд Геймс” Хелзинки (четвърта 6.73), Бишлет” Осло (трета 6.77), „Гран При” Будапеща (първа 6.86),. На финалното състезание от „Мобил Гран При” в Брюксел през септември Людмила е четвърта с 6.72 и в генералното класиране за скока на дължина за 1987 е втора (!) с 42 точки, само на три точки след румънката Йонеску....
Извън веригата МГП Нинова не пропуска нито един важен старт. На Универсиадата в Загреб в средата на юли атлетките скачат през цялото време при насрещен вятър. Нинова води след първите три опита – 6.78 (-1.3). За зла участ румънката Мариета Илку уцелва безветрието и с едни случайни 6.81 м оставя на Нинова сребърния медал. На световното в Рим в началото на септември Людмила не е така свежа и остава едва девета с 6.50 м (след 6.60 на квалификацията). Общо на Нинова през 1987-ма й се събират ни по-малко, ни повече от 26 (!) състезания!
1988. Олимпийската година започва доста минорно – само 6.40 м в залата. Пък и летният сезон се проточва дълъг и изтощителен - от началото на юни, та чак до септември. Нормативът за Игрите в Сеул е ясен – 6.85 м. Силвия Монева вече го е покрила в зала „Фестивална” през февруари. И Нинова се справя – на два пъти - с тези 6.85 м (на 4-ти и на 26-и юни). Людмила е отлично подготвена и упорито гони бленуваните седем метра. Рискувайки на всяко състезание, тя на няколко пъти се приземява отвъд тези седем метра, но все с минимални фаулове! Наближава денят, когато ще бъде оповестен окончателният отбор на България за ОИ в Сеул. Обаче имената на Нинова и Монева ги няма сред избраниците. И двете не отговарят на редица допълнителни критерии (освен норматива), определени от БФЛА. И така, Игрите в Сеул минават без Людмила Нинова.
1991. След двугодишно отсъствие от пистата Людмила Нинова се омъжва в Австрия (с новото си фамилно име Рудол). С неоценимата помощ - най-вече на брат си Николай (който я посреща в Швехат) и на треньора и мениджъра си Харалд Едлецбергер - Нинова бързо се ориентира в новата обстановка. В началото на 1991-ва гражданството вече е факт и още на 02 февруари във „Фреди Дюзика Хале” във Виена Нинова записва 6.54 м! П ървото й участие с екипа на Австрия е на световното в зала в Севиля. Още в началото на сезона на открито са регистрирани и първите национални рекорди на Австрия – 6.78 в Гранада и 6.95 в Севиля. На световното в Токио Нинова остава седма (6.72). Но всичките й показатели в тренировките нямат равни с предишните. Например на 100 м Люси няколко пъти „дава” по 11.4 секунди!
1992. Животът в новата й родина Австрия потръгва успешно за Людмила Нинова. На европейското в зала в Генуа тя грабва бронза с 6.60 м и е пета на троен скок – 13.67 м (Рекорд на Австрия в зала). На 17 май в Бразилия (Сао Пауло) седемте метра най-сетне са превзети – 7.00 м (макар и с по-силен попътен вятър 2.2 м/сек.).. Мениджърът около участията й в турнирите Харалд Едлецбергер прави и невъзможното всичко около нея да е винаги „на шест”. За жалост участието на Люси на Олимпиадата в Барселона приключва неблагополучно. С 6.53 в квалификацията тя остава само на... 2 см от онези 6.55 м, които пък осигуряват място на финала за Шийла Екълс (САЩ) и Агата Качмарек..... Отново стара травма е причина Нинова да не покаже обичайния си метраж!....
1993. Няма отчаяние и колебания при Людмила Нинова – тя твърдо върви по своя път в голямата атлетика. Седма на СП в зала в Торонто (6.72), още на 06 юни в Севиля (пак там) Нинова регистрира 7.06 м (+2.0) и записва името си вече официално като една от 38-е атлетки (към онзи момент), които са скочили над заветните седем метра! И когато всички амбиции и цели са насочени към СП в Щутгарт, на турнира „Атлетисима” в Лозана Нинова получава неприятно разтежение на мускула. До последния момент участието й в Германия е проблематично. На „Готлиб Даймлер Щадион”  Людмила с 6.73 м остава шеста, само на... 3 см от бронзовия медал на Рената Нилсен (Дан).
1994. Че възрастта не е порок Нинова доказва със сребърния си медал от ЕП в зала в Берси (Париж) с рекорд на Австрия – 6.78 м. Люси продължава с блестящите си класирания. Точно 364 дни (или година без един ден) след рекорда си от 7.06 м, поставен на „Естадио Ла Картуха”, Нинова прибавя нови 3 см за 7.09 м (+1.4)..... На европейското в Хелзинки през август Люси остава пета в скока на дължина с 6.80 м....
1995. Макар да записва авторитетните 6.79 на първенството на Австрия в Залцбург, Нинова не е така активна по турнирите и името й се среща по-рядко по протоколите. Като че личните й ангажименти и обязаности са изместили състезателната дейност на заден план..... Някъде около това време Нинова вече тренира с украинеца Анатолий Голубцов и компания в подготовката й прави....самата световна рекордьорка на троен скок Инеса Кравец (15.50 м).
1996. Людмила Нинова започва отрано подготовка за втората си Олимпиада. На 14 февруари на „Руская зима” в Москва с 6.81 м тя отново е рекордьорка на Австрия в зала. Европейското в зала в Гьотеборг не е така успешно – едва пета. Обаче още на 18 май в Атланта (на същия стадион, на който ще се проведе и самата Олимпиада) Нинова е втора със 7.01 м (+3.7), само след вездесъщата Джеки Джойнър-Кърси (7.20). На турнира през юни World Games” в Хелзинки Нинова е първа с 6.99 (+3.3). Настроението преди Игирте в Атланта в края на юли е приповдигнато. Именно на Олимпийския стадион в столицата на щата Джорджия се случва нещастието – на квалификацията Людмила на три пъти пристъпва пластилина на дъската и остава без регистрирано постижение.... Победата в алпийския курорт Сестриере само седмица по-късно (6.84 м) няма как да бъде достатъчна утеха. Нинова приключва сезон’96 с победа на авторитетния турнир „Тото” в японската столица Токио (6.85).....
1997. Решено е да се опита още веднъж. На тройния скок е обърнато малко повечко внимание и рекордът е факт на два пъти – на 29 май в Севиля (13.61) и на 9 юли в Линц с 13.75 м. Така Нинова обединява всичките рекорди в хоризонталните скокове на свое име – в скока на дължина 7.09 на открито и 6.81 в зала и в тройния скок 13.75 на открито и 13.67 в зала...... На последното си световно първенство в Атина в началото на август Люси приключва в квалификацията с 6.50 м. Последното състезание? В градчето Брегенц на езерото Бодензее на 6-ти септември Нинова отбелязва последната си победа – 6.53 м в скока на дължина.

След приключването на спортната си кариера, Нинова продължава да се занимава със спортна дейност. Но като че ли напоследък остава малко далечко от леката атлетика – преподавател е в реномирана гимназия. В последните няколко години тя се завръща в родната си страна поне по веднъж през ляотото и се среща непременно с най-близките си приятели – рекордьорът на хърдели Пламен Кръстев, треньорът Константин Миланов, първият й треньор в спортното училище Никола Николов....... На последния национален шампионат на стадион „Васил Левски” през миналия юли Нинова се появи на трибуната и се събра със старите дружки от националния отбор. Зрителите с удоволствие разпознаха едни от най-бележитите ни атлетки отблизкото минало.
Каква зестра оставя след себе си Людмила Нинова? В България тя има три титли на скок дължина на открито (1984, 1986 и 1987) и три поредни в зала (1984 – 1986). В Австрия титлите й в скока на дължина на открито са седем поредни (неизменно от 1991 до 1997 г.), а в зала са шест (1991-1994, 1996, 1997). В повече от 24-годишната си спортна кариера Нинова има 234 (!) състезания с резултати над 6.40 м (от тях 77 в България и 157 в Австрия). Каквото и да се каже в допълнение, сякаш ще бъде недостатъчно да оцени усилията на Людмила Нинова да доказва и показва в такъв дълъг период от време българските традиции в скока на дължина!