Една от лидерките на копие в българската история почина

 

IN MEMORIAM

Отиде си и Лютивян Моллова (1947 – 2020)

Само няколко дни след кончината на Иванка Ванчева, ето че нова черна вест споходи българската лека атлетика. На 72 годишна възраст в Истанбул се е споминала една от най-добрите български копиехвърлячки на България за всички времена – Лютвиян Моллова.

Родена на 18 декември 1947 г. в Казанлък, Лютвиян е открита за атлетиката още на 16-годишна възраст от всепризнатия треньор Петър Рахманлиев. Първият й резултат от 1963 г, е  само 28.24 м. След две години (1965 г.) копието лети вече на 36.20 м, а през 1966 г. са преминати и 40-е метра – 42.08 м.

В олимпийската 1968 г. Лютвиян преминава и 50-е метра (51.56 м), но съвсем малко не й достига за норматива за Олимпиадата в Мексико през октомври 1968 г...... Три години по-късно (1971 г.) Моллова е вече сред световния елит с 56.52 м...

Във втората си олимпийска година – 1972 г. Лютвиян се състезава повече от ударно и рекордите на България са повече от обещаващи - 57.68 и 58.26 м. Балканските игри в Измир ознаменуват пробива на женската ни атлетика в световния елит. Лютвиян е една от героините! В състезанието на копие двата й начални опита летят над 62 метра, но уредът за съжаление се забива извън сектора. В третия казанлъчанката коригира мерника и запраща копието на 60.58 м – седми резултат в света за годината!!! За Олимпиадата в Мюхнен Моллова заминава сама, без треньора си Рахманлиев! Там тя успешно преминава квалификацията и на финала начева борбата с най-добрите в света. Във втория си опит Лютвиян запраща уреда на 59.36 м и до края на третия кръг е все още трета, в бронзова позиция (след Рут Фукс 63.88 и Кати Шмидт (САЩ) 59.96). Обаче в четвъртия си опит едва 18-годишната Жаклин Тодтен (ГДР) с 59.70 я измества от бронзовата позиция. Лютвиян се опитва да се съпротивлява (58.44), но хладното време и променливият режещ вятър на Олимпийския стадион я оставят четвърта, на 60 см от бронза.

През 1973 г. Моллова на два пъти преминава 60-те метра – 60.20 м и 60.30 м. Вторият резултат тя постига на най-важния форум – финалът за Купата на Европа в Единбург. В Шотландия Лютвиян отстъпва само на световната рекордьорка Рут Фукс (ГДР) (световен рекрод 66.10 м) и с второто си място допринася за триумфалния успех на българките – трети в Европа, само след ГДР и СССР..... През август Лютвиян печели и бронз от Универсиадата в Москва (59.04 м!

През 1974 г. Моллова пак започва ударно – национални рекорди 61.30, 61.42, 61.50 и 62.12. На Балканиадата в София в началото на август тя е шампионка, отново с рекорд (62.60 м). За европейското в Рим всички я сочат като фаворитка за медал. Уви, отново познатата Жаклин Тодтен я огорчава неприятно. С 60.06 м Лютвиян е втора след четвъртите опити, само след Рут Фукс 67.22. Обаче в петия кръг Наташа Урбанчич (СФРЮ) забива копието на 61.66, а в шестия Тодтен с 62.10 от четвърта отскача на сребърната позиция. Моллова се опитва да отвърне, нооо....само 60.80 м и безкрайно разочароващото четвърто място.

В предолимпийската 1975 г. Моллова отново е стожер за отбора ни за Купата на Европа – трето място на финала в Ница..... Олимпийската 1976-а започва оптимистично с 60.12 м на зимния шампионат в Казанлък..... Обаче още на първото състезание през май в София в един от опитите си Лютвиян къса минискус на коляното и с олимпийските й блянове и надежди е свършено.....

По-късно в родния Казанлък Моллова се омъжва и й се раждат двама сина. Няколко години Лютвиян помага на наставника си Петър Рахманлиев в треньорството, после цялото й семейство се преселва да живее в Истанбул....

Именно в Истанбул вчера,Моллова се сбогува с този свят, покосена от коварната болест рак. Поклон пред светлата й памет!