Кръгла
годишнина на един от доайените на треньорството в атлетиката ни
Димчо Ников на 70!
Послендият оцелял от треньорите от “златното” поколение на атлетиката в ЦСКА – Димчо Ников – днес навършва 70 години...
Нека с няколко изречения да се опитаме само да загатнем за неизброимите (стотици) атлетки и атлети, които “минаха през ръцете му” през повече от 46-годишната му треньорска дейност....Роден в София на 5 август 1950 г., Димчо попада в УСШ при тогавашния Дворец на пионерите (сегашната Духовна семинария). Там той няма как да не се „зарази” с любов към Царицата при такъв всеотдаен и сърцат треньор като Любомир Петров. В Двореца ври и кипи – треньорите и учениците сами си заглаждат кортовата писта на малкото стадионче, пренасят пясък за трапа за скокове, разчертават си коридорите...... Първата любов на Ников са препятствените бягания, в които се класира дори на няколко пъти на призови места от националните шампионати за юноши и мъже. (Впрочем по-макият брат на Димчо – Живко – също се насочва към хърделите и дори прави рекорд за пионери на 80 м преп. – 11.1 сек.!).
Влизайки във ВИФ (сега НСА), Димчо няма търпение да започне треньорска дейност. Веднага след дипломирането му го назначават в ЦСКА (в един момент в армейския клуб има 26 (!) треньори на щат плюс още шестима в ДЮСШ (Детско-юношеска спортна школа). Първият му медал като треньор? За такъв може да се счита спечеленото сребро (отборно) на пионерски петобой от Четвъртата републиканска Спартакиада през 1974 г. Тогава младите цесекари Радослав Христов, Владимир Вълчев, Димитър Иванов (малкото Маке) и още трима бойци се сражават храбро за отборната купа в многобоя на състезанията в Пловдив. С 24634 точки те остават само на ..... 72 точки (при по шест участника) от победителите – домакините от „Тракия” Пловдив.
Следват години на неуморен труд и енусиазъм без граници. Ников се учи на майсторството в треньорската дейност ведно с израстването на възпитаниците си.......
Постепенно от ЦСКА му се доверяват (Димо почти не може да изброи всички началници на клуба, през които е „минал” през тези 46 години) и Ников започва да се занимава с елитни атлети – предимно спринтьори и препятственици!
В ЦСКА по-някое време се озовава и един изключителен талант – Димитър Рангелов от Пазарджик. На 400 м той стига до 45.91 сек. И Димчо и сега със съжаление си спомня, че Рангелов не достина предела си навремето..... От онова време са и Борис Кацамунски (100 м), Владимир Рапонджиев (хърдели)......
През зимата на 1988 г. двама от възпитаниците на Ников – Николай Антонов (Таланта) (сребро на 200 м) и Валентин Атанасов (бронз на 60 м) печелят медали от европейското в зала в Будапеща. Горе-долу по това време при него започва подготовка и световната шампионка и рекордьорка Гинка Загорчева.........
Годините минават – трудно се борят вече медалите от националните шампионати във всяка една възрастова група – пионери, юноши и девойки, мъже и жени. Горе долу по едно и също време при него идват европейският шампион в зала Илия Дживондов (който печели титлата си при Христо Стоянов) и рекордьорът на 110 м пр. и 60 м преп. в зала Живко Виденов. През 2009 г. при него се озовава за кратко и най-бързият българин по онова време Десислав Гунев....
Трима треньори от ЦСКА с най-малките |
Със сигурност ще пропуснем някое известно име от дългата плеяда възпитаници на Димчо Ников през годините. Та това си е почти половин век активна треньорска дейност. В полседните 20-ина години следа все пак оставиха Яна Касова и Гергана Стоянова (100 м пр.), Юлияна Белчева и Петя Борисова (100 м, 200 м и 400 м), Иван Христов (100 м), Благовест Трифонов (400 м), Кристиян Паяков, Георги Господинов, Милен Петров, Светослав Станев, Владимир Харалампиев, Диана Николова, Радослав Стефанов (400 м), Юри Божерянов (спринт, хърдели и многобой), Ива Александрова (многобой, спринт и препятствия), Станислав Шукеров (скок дължина), Борис Божинов (препятствия и скок дължина), Симеон Герински (400 м), Едуард Борисов (спринт и препятствия), Велко Николов (110 м преп.), Тео Петров (спринт), Александър Александров (110 м преп.), Кирил Загорски (многобой), Катарина Георгиева (400 м), Калоян Гребеничарски (400 м)...... Последните медалисти – Елеонора Даскалова (400 м преп.) Данаила Чепилева (400 и 400 преп.).
Любослав с треньора си |
Успоредно с треньорската дейност Димчо Ников дейно се занимава и с организацията по провеждането на своеобразни столични първенства за юноши и девойки (след като такива отдавна не се организират по календар от БФЛА!). Ников се нагърбва буквално с всичко около тези своеобразни контролни – от осигуряването на стадион или зала, до уредите и пособията и набирането на съдийския състав....... Дълго време Димчо Ников участваше при разпределението на атлетите в серии по сила на постижения във всеки един национален шампионат – както за мъже и жени, така и за юноши и девойки!
След като стадион „Българска армия” стана непригоден за атлетика, можем да намерим Димчо Ников всеки ден на стадион „Васил Левски”. Ако не е с атлетите, той винаги ще си намери да поправи счупено препятствие, да скове греблото за заравняване, да смени дъската за скокове.
Освен с атлетите, Димчо Ников за няколко години се занимаваше и с кондиционната подготовка на баскетболистите на ЦСКА, които с него завоюваха не една шампионска титла при мъжете......
Щастливо женен за Диана Никова (състезателка на ЦСКА навремето, понастоящем треньор), Ников има две дъщери – Петя и Зорница и няколко внуци.......
Сполай ти, бате Димо! Пожелаваме ти още дълги години здраве и да служиш все така вярно на любимия на всички нас спорт – леката атлетика!
Снимки: Николай Делибозов, Велко Николов
No comments:
Post a Comment