50 години от Универсиадата в Торино

Световен студентски празник в града на FIAT, увенчан с два световни рекорда

В края на август и началото на септември 1970 година в Торино се провежда Шестата официална Универсиада (преди това международните студентски състезания започват летобороенето си от далечната 1923 г.). За втори път (след 1959 г.) италианският град в подножието на Савойските Алпи приема цвета на световната студентска спортна младеж и декадата в края на лятото се превръща във вълнуваща среща на спортисти от целия свят.

Състезанията по лека атлетика са насрочени от 02 до 06 септември и „Стадио Комунале”приема голяма част от световния елит във всяка една група дисциплини..... Съревнованието на атлетите е ознаменувано с редица отлични постижения и два световни рекорда. Ето какво се случи в сърцето на Пиемонт в началните пет дни на септември преди половин век.

В програмата при силния пол несъмнено върхът е световният рекорд на овчарски скок на Волфганг Нордвиг (ГДР) – 5.46 м. Нордвиг вече е световен рекордьор с 5.45 м от 17 юни 1970 г., но има срещу себе си сериозния противник Христос Папаниколау (Гър). Волфганг начева опитите си на 5.00, после без проблем от първи опит се справя и с 5.20, 5.30 и 5.42. На последните 5.42 м и Папаниколау сполучва, макар и на третия път....

Волфганг Нордвиг

Двамата се договарят летвата да бъде поставена на 5.46 м, със сантиметър по-високо от световния рекорд. След като Папаниколау на три пъти събаря летвата, Нордвиг в третия си опит се извисява високо над скочището и преминава успешно над тези 5.46 м. Летвата вибрира за секунди , но съдията изчаква търпеливо, преди да вдигне белия флаг! Волфганг пожеалва 5.50 м, но в настъпилия здрач (вече е 20:30 часа местно време) не успява в намеренията си.

Олимпийският шампион в тройния скок Виктор Санеев (СССР) едва в четвъртия си опит (17.01) изпреварва сънародника си Николай Дудкин (17.00) за да затвърди победата си с шестия си скок – 17.22 м. Бронзът тук остава за всепризнатия боец Йорг Дремел (ГДР) - 16.93 м.

Виктор Санеев

Нашият Георги Стойковски се справя трудно с квалификацията (15.73 м), а на финала с 16.24 м е осми до третия кръг, но испанецът Луис Фелипе Арета с един отчаян опит (16.35) го „изхвърля” от финалната осмица. Стойковски остава девети в това силно и качествено състезание....

Състезателите на ГДР и Унгария си поделят по два златни медала в хвърлянията. Германците Хартмут Бризеник на тласкане на гюлле (19.97) и Йохен Заксе (72.34 в хвърлянето на чук) са убедителни шампиони, така както Янош Мураньи (60.16 в мятането на диск) и Миклош Немет (81.94 м в хвърлянето на копие).....

Малко изненадващо в спринта на 100 м златният медал е извоюван от Зигфрид Шенке (ГДР). Хилядни разделят Шенке, американеца Джим Грийн и Жан-Луи Равеломанантсоа (Мадагаскар) – и на тримата са присъдени по 10.5 секунди..... Шенке, който доскоро е бил нелош състезател на скок дължина (7.76), за първи сезон се преориентира към спринта и.... става световен студентски шампион.... Победата му не е никак случайна – в полуфинала Зигфрид финишира за 10.3, следван от известния поляк Зенон Новош 10.4..... Шенке изтърва победата на 200 м, финиширайки на сантиметри зад британеца Мартин Рейнолдс (и двамата с по 21.0 сек.)

Много оспорвано протича финалът на 110 м препятствено бягане – олимпийският шампион от Мексико’68 (но на 400 м преп.) Дейвид Хемери (Вбр) с 13.8 на последния квадрат „слага нос” на Гюнтер Никел (ФРГ) – също 13.8......

Първата си голяма победа на международно състезание печели украинецът Николай Авилов (СССР), побеждавайки в десетобоя със 7803 точки, следван само на 20 (!) точки от шведа Ленарт Хедмарк (7783 т.).

Николай Авилов

В тази дисциплина се състезават и двама българи. Хърделистът Георги Мляков дава най-добро време от всичките 23-има многобойци в коронната си дисциплина (14.7), но още в началото на изявите си – на 100 м (11.6) – стартовото му блокче поддава назад и Мляков губи ценни десети.... Пък и в последната си дисциплина – 1500-е метра (5:17.8) Георги едва завършва бягането след болки в далака.... Вторият българин тук – рекордьорът Спас Джуров – след първия ден прекратява участието си поради травма...

Европейският ни шампион от 1969 г. на 3000 м стипълчейз Михаил Желев продължава победната си серия и през 1970 г. Двайсет дни след балканската си титла в Букурещ, Желев е безапелационен още в първия полуфинал (8:46.4). На финала за кратко повежда японецът Койяма, после лидерството поема британецът Анди Холдън....

Михаил Желев

След втория километър Желев дръпва напред и докрая не пропуска никого пред себе си – златен медал с 8:32.6 мин. – световен студентски рекорд! Втори доста назад приключва Холдън (8:36.6), а трети – Койяма 8:38.0.... Вторият българин – Георги Тихов – изпуска бронза за 4 десети – четвърти с 8:38.4...

Съветските стайери доминират в дългите бягания – Пуклаков на 5000 м (13:56.4) и Шарафетдинов на 10000 м (29:02.2), а сребърният олимпийски медалист на 400 м от Мексико’68 Лари Джеймс се е преквалифицирал на 400 м с преп. и грабва златния медал с 50.2 секунди.

В бягането на 800 м Петър Кятовски (след трети места в серията (1:53.1) и в първия полуфинал (1:49.4)) на финала не успява да се приспособи към неколкократната смяна на темпото и остава осми с 1:51.7. Тук Франц-Йозеф Кемпер (ФРГ) (1:49.1) буквално в последните пет метра „излъгва” британеца Мартин Уимболт-Люис (1:49.2) за победата и златния медал..... Хубави победи регистрират Валентин Гаврилов (СССР) в скока на височина (2.18) и британецът Алън Леруил на скок дължина (7.91 м).

Освен Желев, Тихов, Стойковски, Мляков и Джуров, в надпреварата при мъжете  участват още няколко българи. Милчо Миленски се бори мъжки в хвърлянето на  копие – седми със 75.54 (на 2 см от шестото място и на 42 см от петото).... Димитър Миндов пък успява да се промъкне в осмицата на хвърляне на чук – осми с 62.30 м, докато Тенчо Господинов в тласкането на гюлле след 16.59 м в квалификацията, на финала остава 12-и с 16.33 м. В третата серия на 100 м Георги Йовчев след огромно закъснение на старта финишира едва трети с 10.8 сек.

Женската програма се помни също с няколко изключителни постижения. Вторият световен рекорд на Шестата Универсиада е дело на универсалната атлетка Хайдемари Розендал (ФРГ). Десет дни по-рано (на финала за Купата на Европа в Будапеща) Хайде вече е записала 6.80 м (само на 2 см от световния рекорд румънката Вискополяну!). В Торино Розендал пристига във великолепна форма и с недвусмислени намерения към рекорда на планетата. Още в първия състезателен ден Хайде „загрява” с второ място в третата серия на 100 м (11.6).

Розендал в рекордния си скок

На следващия ден (03 септември) дванайсет атлетки излизат в сектора за скок дължина. Розендал е някак превъзбудена и първият и скок е неуспешен. След 6.79 м във втория, в третия Хайде се приземява на около 6.90 м и енергично изскача от пясъчника. Уви, съдията вдига червения флаг. Хайде отива при него и яростно започва да спори за валидността на опита си. Реферът е непреклонен – фаул! Нервирана и разконцентрирана, Розендал стъпва зад дъската в четвъртия и петия си опит – 6.70м и 6.69 м. Последната, шеста възможност обаче не е пропиляна – Хайде прави великолепен скок и съдията измерва внимателно дължината на скока. След секунди на таблото се появяват цифрите 6.84 м – нов световен рекорд! „За десерт” Розендал бяга на последния пост на щафетата 4х100 м, където със съотборничките си от тима на ФРГ Шюлер, Рогенкамп и Грох печели бронзов медал (45.4), след СССР 44.7 и Унгария 45.1 сек.....

Безспорна кралица в спринта е едва 20-годишната Ренате Майснер (Щехер) (ГДР). На 100 м тя след колеблив старт все пак настига и задминава холандката Ван Ден Берг (и за двете по 11.5) за победата. На 200 м Ренате е къде-къде по-убедителна – 22.7 сек., на цели 5 десети пред унгарката Балог....

Ренате Майснер

Много интересен е финалът на 800 м. Световната рекордьорка Вера Николич (Югосл) повежда бурно (вярна на себе си) – 400 м 59.5, 600 м 1:30.8.... Следва остър демараж на Гунхилд Хофмайстер (ГДР) по виража. Хофмайстер е първа и на правата, но в последните 30 метра опасно близо я настига австрийката Мария Сикора. В крайна сметка Хофмайстер не отстъпва – победа с 2:01.8, следвана от Мария Сикора (2:01.9 – нац.рекорд), Карин Бурнелайт (ГДР) 2:02.2, румънката Иляна Силай (2:02.6), а Николич пристига на финала едва пета с 2:04.1 мин.

Гунхилд Хофмайстер

Австрийката Сикора от своя страна прибавя към среброто си на 800 м и златен медал на 400 м – отново с национален рекорд 52.8!

С брилянтната си техника и великолепен ритъм неоспорима победителка на 100 м преп. е полякинята Тереза Сукневич (13.0 сек.), а в скока на височина Снежана Хрепевник (Югосл) малко неочаквано изпреварва всички за златото – 1.86 м (нов национален рекорд!). Тук състезанието се получава доста силно – четири се справят с 1.83. Освен Хрепевник, медалите са за Корнелия Попеску (Рум) (сребро), Илона Гузенбауер (Ав) 1.83 за бронза, а съветската рекрдьорка Антонина Лазарева остава четвърта също с 1.83 м.

Снежана Хрепевник

Много силно се изявяват Надежда Чижова (СССР) в тласкането на гюлле (19.51 м) и Карин Илген (ГДР) в мятането на диск – 62.04 м.... А полякинята Даниела Тарковска-Яворска в хвърлянето на копие (56.16 м) запраща уреда с почти 6 метра пред унгарката Паулани (50.60 м).

Българската група в Торино с основание се надява на успешно предсатвяне на рекордьорката ни в петобоя Недялка Ангелова. След балканската й титла в Букурещ с великолепния сбор от 4920 т. (по старата таблица) кюстендилката е фаворит номер едно за златния медал. Но и съветската многобойка Татяна Кондрашова (Ворохобко) е с претенции (5027 т. от първенството на СССР от средата на август!). Недялка не започва съвсем удачно на 100 м преп. – 14.0 сек., след холандката Мике Щерк 13.7 и Кондрашова 13.8. Ангелова веднага наваксва и е най-добра на тласкане на гюлле (13.24) сред всичките 18 участнички. Обаче в скока на височина Недялка се чувства някак некомфортно (1.61 ) (при положение че в Букурещ е успяла на 1.70 м!), докато Кондрашова й взема преднина с преодолени 1.67 м.

Недялка Ангелова

След първия ден рускинята е начело, само с 24 точки пред Ангелова. Вторият ден започва обнадеждаващо за Недялка – най-добър резултат от всички на скока на дължина (6.16 м). Кондрашова е откровено слаба в пясъчника – 5.75 м. Така българката се качва начело във временното класиране след четвъртата дисциплина, с цели 75 точки пред Кондрашова. Обаче за жалост в последната дисциплина – 200-е метра - Татяна изпреварва убедително всички с нов личен рекорд (23.6). Недялка е отчайващо назад – 25.4 сек. Така Кондрашова не само стопява аванса на Ангелова, но и я изпреварва в крайното класиране с 4884 точки за златния медал. За Недялка остава среброто с 4859 точки, само 25 точки по-малко от рускинята....

Другите българки? Катя Лазова с коремно-претъркалящ стил се справя с 1.71 м, но на 1.74 м в третия си опит съвсем леко (но за жалост фатално) закача летвата и тя след разклащане злощастно пада. Катя остава шеста в дисциплината си. Двете ни хърделистки на 100 м с преп. Иванка Кошничарска (14.2 и пето място в първия полуфинал) и Димитрина Колева (също 14.2 за същото пето място във втория полуфинал) поради прекомерното си вълнение не показват моментните си възможности и си остават като полуфиналистки на Универсиадата.... А спринтьорката Монка Бобчева няма какво да стори в бягането на 200 м и с петото си място в трета серия (25.3) записва участие за протокола.....

На вододела между Олимпиадите в Мексико (1968 г.) и Мюнхен (1972) Универсиадата в Торино си остава изключително силно и знаменателно състезание (и събитие) в историята на Световните студентски игри.... И ние българите си тръгваме от Италия с два медала, с няколкото призови места, с поуките от неуспехите и с надеждите за следващата Универсиада’1973 в Москва!

Снимки: Wikipedia