Атанас Атанасов (Джоко) - на 75 лазарника

 

Атанас Атанасов (Джоко) на 75 г.

Достоен юбилей за шампиона и рекордьора

Днес един от най-добрите ни атлети в бяганията на средни и дълги разстояния – Атанас Атанасов – днес навършва 75 години. Това е и повод да се върнем накратко към някои от най-запомнящите се моменти от неговата такя дълга спортна кариера на пистата....

Роден на 19 септември 1945 година в Айтос, Атанас завършва с отличие Метало-корабостроителния техникум в Бургас. Бързият му прогрес на пистата бързо „хваща окото” и Атанасов още на 19-години е включен в националните гарнитури (800 м 2:00.2; 1500 м 4:02.3; 3000 м 8:56.4). Джоко е изпратен на първите Европейски игри за юноши във Варшава. През септември 1964 г. Атанасов участва на две дисциплини – 1500 м (11-и с 4:07.4) и на 3000 м (13-и с 9:00.8)....

Обаче военните са непреклонни – Джоко е изпратен да служи в с. Звездец на границата с Турция. Там Атанасов се проявява като отличен боец и стига до званието „радист 3-ти разряд”. От спортната рота на ЦДНА го искат в София, обаче от щаба в Звездец се запъват.... Лично началникът на Генералния щаб на БНА ген. Семерджиев се застъпва и Джоко е вече ефрейтор в спортната рота на ЦДНА (ЦСКА), започвайки тренировки под ръководството на майор Иван Иванов (Макето). В края на 1965 г. на състезания на стадион „Раковски” майор Иванов преди старта на 1500 м му дава някакви бели хапчета. Здравко Костов го пита настойчиво: „Какво ти даде?” Джоко отвръща: „Нямам идея!” Вместо да ги глътне с чаша вода, Джоко ги изплюва в храсталака и...пак излиза победител на отборния шампионат в любимите си 1500 м....

В края на 1965 г. Атанасов се прехвърля в тогавашния „Левски” и през следващата 1966-а се появява в ранглистите на България с 1:58.4 мин. на 800 м. Оттогава, та и до края на спортната му кариера негов треньор неизменно е Борислав Янев.

Атанасов с Борислав Янев

А дружеството на Атанасов докрая е „Левски” (от 01 януари 1969 г.) „Левски Спартак”). Още през ранната пролет на 1966 г. на републиканския шампионат по крос във Велико Търново Атанасов е победител при младежите в късата дистанция на 4000 м с нов рекорд (11:36.2)...побеждавайки повече от 70 бегачи по дистанцията.......

Първият медал от национален шампионат на писта? През 1967 г. Атанас печели бронз на 1500 м от първенството в София – 3:54.1. Треньорът Янев разчита на разностранните качества на възпитаника си – от 400 м 49.7, през 800 (1:51.7), 1500 м (3:48.8) та чак до 5000 м (14:35.2). А Джоко участва на вътрешните състезания неизменно с тъмносиния потник със състезателен номер 111.

През олимпийската 1968-а Атанасов „натиска педалите” – шампион на България на 1500 м (3:46.4) и 5000 м (14:18.2) и е втори на 800 (1:51.6), след „вечния” си съперник Златко Джуров. Доверяват му се да го пратят на Балканиадата в Атина, където Джоко става балкански шампион на 1500 м (3:46.0)..... Но за Игрите в Мексико през октомври заминават други....

1969-та. Година на Третата Републиканска Спартакиада. Атанасов е пръв на 1500 м (3:47.1), а на 800 м отстъпва на Златко Вълчев (1:50.5 срещу 1:50.0). Карат го да бяга и 5000 м (на крачка от бронза - четвърти с 14:31.8)...... Балканиадата е в София в края на август.

София 1969, Балканиада, 800 м

На западната трибуна на стадион „Васил Левски” възторжената публика (повече от 15000 зрители!) посреща бурно победата на Златко Вълчев на 800 м (нов български рекорд 1:48.6), следван от Атанасов – 1:49.2. На следващия ден Джоко взема реванш чрез втората си поредна балканска титла на 1500 м – 3:46.0). Двамата другари в тренировките (и двамата при Борислав Янев) приемат прегърнати овациите на екзалтираните запалянковци от трибуната! Само седмица по-рано в Будапеща Атанасов е победител на 1500 м (3:47.6) на традиционната МВР-иада (състезание на атлетите от спортните организации на Министертвата на вътрешните работи (Полиция) от социалистическите страни). На 800 м с 1:50.5 Джоко завършва втори, на две десети от победителя Анджей Янович (Пол).

1970-а. Зала „Фестивална” е оборудвана и за състезания по лека атлетика. Атанасов участва само на 3000 м (8:19.0), след рекордьора Милен Цонев (8:14.2). През лятото идва и първият български рекорд – 3:43.6 на турнира в Рим през юли. Два месеца по-късно – в Лайпциг на срещата ГДР-България-Финландия Джоко „смъква” почти секунда от рекорда си – 3:42.7, отстъпвайки само с една десета на финландеца Матти Туура..... На Балканиадата в Букурещ (след тактическо бягане) Атанас завършва втори с 3:50.3, след югославянина Йоже Меджимурец (3:49.8).......

1971-а. България е домакин на второто европейско първенство в зала и нашите трябва да ни отсрамят. На националния шампионат в зала „Фестивална” Джоко за два дни два (!) пъти подобрява националния рекорд на 1500 м (3:51.8 на Милчо Проданов) – 3:48.0 в съботата (13 февруари) и 3:43.9 (в неделята 14 февруари). Второто постижение е най-добро в света за годината!!!!! Точно след месец е европейското. Но уви Атанасов е възпрепятстван да участва във „Фестивална” по здравословни причини. Шампион на Стария континент е полякът Шордиковски с 3:41.4, следван от руснака Пантелей 3:41.5 и италианеца Дел Буоно 3:42.1..... Е, за лятото неволите са забравени – Джоко първо изравнява рекорда на 800 (1:48.6 в Атина на 22 юни), после на МВР-иадата в Будапеща „сваля” две десети за 1:48.4. И на 1500 м Атанасов „чупи” два пъти собствения си рекорд – и то в разстояние на 4 дни! Първо в Париж на 27-ми юни 3:42.2, после на 1-ви юли в Хелзинки същите 3:42.2 мин. За европейското в Хелзинки Атанасов заминава с надежда за участие на финала. Обаче регламентът е несправедлив – от трите полуфинала само първите четирима по място (?) се класират за финала.

Джоко се бори мъжки, но на последната права Брендан Фостър (Вбр) го задминава за четвъртото място (след два дни същият Фостър печели бронза на 1500 м). Атанасов остава пети в първия полуфинал и злощастно отпада!...... Междувременно Атанас е спечелил националните ни титли на 800 м и 1500 м, а от дружеството го задължават да продължи да се състезава чак до ..... 3-и октомври, когато е третият кръг на отборния шампионат. На „Васил Левски” Джоко носи ценни точки за „Левски Спартак” с победите си на 1500 м и 5000 м......

1972-а. През зимата Атанасов и Янев решават да наблегнат повече на специалната издръжливост. За две седмици (от 13-и до 27-и февруари) в зала „Фестивална” Атанасов коригира три пъти националния ни рекорд на 3000 м в зала – 8:13.0, 8:10.6 и 8:09.6 мин. Но за европейското в Гренобъл не е необходимо да се рискува и Джоко остава в София да се готви усилено за Олимпиадата в Мюнхен!

Лятото е „от горещо по-горещо”. На срещата ГДР-България в Потсдам Атанасов е втори на 1500 м с нов рекорд (3:40.6) само след Клаус-Петер Юстус (3:40.0). Това е на 10-и юни, само след три дни на „Олимпийския ден” в Берлин Атанас е шести на 800 м с 1:48.8. На 18-и във Варшава (срещата Полша-България) Джоко побеждава на 1500 м 3:46.9 и е втори на 800 м 1:48.8..... Следват два старта „на Запад”. В Осло на 3-ти юли на „Бишлет Геймс”

Атанасов и Румен Механджийски

Джоко докосва пресния си рекорд на 1500 м – трети с 3:40.8, а само след три дни в Стокхолм вече е втори – пак на 1500 м с 3:42.9 мин. С лекота са спечелени шампионските титли на България на първенството в София (08-09 юли) – 800 м  1:51.5 и 1500 м 3:51.0 на битумната писта на стадион „Васил Левски”.....

Последният шанс за получаване на „билет и виза” за олимпийските игри в Мюнхен е Балканиадата в Измир (04-06 август). Стартът на 1500 м е в събота, 05 август. Жегата на 100-хилядния стадион в Измир е непоносима, дори в късните вечерни часове термометърът не пада под 30 градуса! След старта на 1500 м всички се втурват напред в доста вискоко темпо (800 м за 1:58.5). Атанасов е в челната група до последния завой. Именно там, някъде около 120-130 метра преди финала, гръцкият състезател Захаропулос (съзнателно или не?) спъва нашия рекордьор. Джоко се претъркулва на пистата с ожулени бедра и колена и разкървавено рамо. Групата е избягала далеч напред, няма начин да ги настигне...... Шампион е румънецът Петре Лупан (3:40.4), следван от Вукманович (Юг) (3:40.8), Захаропулос (3:40.9) и гръка Литсас (3:42.0)..... След много умуване от ЦС на БСФС не признават за високо постижение рекорда на Атанасов (3:40.6) и с олимпийската му мечта е приключено.....

Следолимпийската 1973-а започва оптимистично в зала „Фестивална” –шампионска титла на България на 3000 м с 8:19.0..... Обаче пролетта и лятото са белязани с досадна вирусна инфекция и сезонът е приключен доста ореди края му.....

1974-а. Четвъртата републиканска Спартакиада чука на вратата. На турнира „ДН Галан” в Стокхолм Джоко финишира втори за 3:44.7 (само след световния рекордьор Филбърт Байи (Танз) 3:43.2)... Дали ше достигне формата си от началото на 70-е? Уви, дрязги и разправии с ръковдството на дружеството възпрепятстват Атанас да стартира на Спартакиадата, а малко след това в София той записва на 800 м 1:50.7 мин.....

1975-а. Двете шампионски титли (на 1500 м 3:50.8) и на 5000 м (14:45.6) не са в състояние да заличат неудовлетворенността от петите места на пресявката за Купа на Европа в Атина (800 м 1:52.64 и 1500 м 3:48.47).......

1976-а. Дали третата олимпийска година за Джоко ще му донесе нещо по-значимо? След две победи на отборното още в края на април (1500 м 3:51.3 и 5000 м 14:31.2) хронични болки в краката лишават Джоко от третата му „олимпийска мечта”.....

1977-а. Ветеранът Атанас Атанасов не се предава на младите – бронз на 800 м с 1:52.1 на националния шампионат, а на 1500 с 3:48.8 Джоко отстъпва победата на Владимир Кънев едва в последните 50 метра на финалната права.......

1978-а. Със своите 3:45.8 Атанасов все по-трудно удържа на натиска на по-младите (Владимир Кънев 3:41.9, Митхат Османов 3:43.8, Димитър Минчев 3:44.8)...

1979-а. Решено е – това ще е последната година на пистата за вече 34-годишния Атанас Атанасов. На Петата Републиканска Спартакиада Джоко печели за „Левски Спартак” два бронзови медал – на 800 м с 1:51.8 и на 1500 м с 3:46.5. Едно от последните му състезания е МВР-адата на „Нейпщадион” в Будапеща – пето място на 1500 м с 3:49.4 и шесто на 800 м с 1:50.9 мин.

След приключването на спортната си дейност до пенсионирането си Атанас Атанасов работи като офицер в системата на МВР.....

През декември 1974 г. на Атанасов се ражда син – Николай (когото всички впоследствие наричат с прякора на баща му – Джоко). Николай първоначално се ориентира към бягането на 400 м, впоследствие минава през десетобоя. От 1995 г. Атанасов се преориентира към скока на дължина и в родния ЦСКА стига до 8.20 (под ръководството на Васко Ангелов). През пролетта на 2003 г. Джоко-младши прави решителен избор, преминавайки в „Локомотив” Пловдив при Атанас Запрянов и....... достигайки 8.31 м (2003 г.), едно пето място на световно в зала (Валенсия 2008) и пето място на европейско в зала (Торино 2009)…..

За дълго време Джоко старши се бе откъснал от стадиона и от събитията на пистата. Напоследък мила и трогателна традиция стана събирането на известни бегачи от неговото поколение на другарски срещи. Пожелаваме на Джоко още много години здраве и благоденствие.....

П.П. Авторът на статията изказва специална благодарност на бившия рекордьор на 3000 м за юноши и национален състезател в средните бягания Илчо Секулов, който помогна с уточнение на фактологията и с чудесния си снимков материал!