Олимпийската шампионка от Монреал - на 70!

 

Една от най-елегантните спринтьорки на 20-и век – на 70!

Специалистката на виражите Анегрет Рихтер – на педя от безсмъртието

Във втората половина на 20-и век доминацията на спринтьорките от ГДР е смущавана често от атлетки от западния свят. Една от емблематичните спортистки от онова време е спринтьорката от Федерална Република Германия Анегрет Рихтер. Само малшансът на Олимпиадата в Монреал през 1976 година й попречи да “стъпи” в безсмъртието (първа да „слезе” на 100 м под 11-е секунди с електронно измерване)...... Но коя всъщност бе Рихтер?

Родена на 13 октомври 1950 г. е Дортмунд с моминското си име Ирганг, Анегрет отначало не впечатлява с нещо по-особено – на 17 години 12.2 на 100 м и 5.64 на скок дължина, година по-късно с 11.9 тя става за първи път шампионка на Западна Германия за девойки. През зимата на 1970 година на първото си европейско първенство в зала – във Виена – Ирганг влиза във финала на 60 м (шеста със 7.6), а през лятото в Западен Берлин с 11.60 е пета на 100 м на националното първенство. В тази 1970-а Ирганг за пръв път „преминава” и шестте метра на скок дължина – 6.09 м, ставайки шампионка на ФРГ за девойки под 23 години.....

1971 г. Още на състезанията в зала Анегрет е за втори път (от общо 8 в късия спринт, от които шест поредни (1970-1975) години) шампионка на ФРГ на 50 м (6.21). Пристигайки за европейското в зала Фестивална, никой не я „слага в сметките” за медал  на 60 м. Но Ирганг се изстрелва като куршум от старта и на финала отстъпва само с една десета на Щехер (ГДР), завършвайки трета с бронз (7.4), колкото има и „сребърната” Силви Телие (Фр). През лятото на „Некарщадион” в Щутгарт Ирганг остава едва пета на финала на 100 м (11.53), но все пак е включена в квартета на щафетата 4х100 м на ФРГ за европейкото в Хелзинки. Във финландската столица Анегрет (на третия пост на виража) е европейска шампионка на щафетата заедно с Шитенхелм, Хелтен и Миклер с европейски рекорд 43.28, побеждавайки вездесъщите спринтьорки на ГДР воглаве с Ренате Щехер..... Другото знаменателно събитие на Ирганг в края на 1971-ва е сватбата й с хърделиста Манфред Рихер (14.18 на 110 м преп.). Така с новата си фамилия Анегрет навлиза с надежда и упование в олимпийската 1972-а година....

1972. На европейското в зала в Гренобъл Рихтер вече е „сребърна” в спринта на 50 м (6.28), отстъпвайки само на Ренате Щехер (6.25). През лятото в поредица от стартове тя трябва да доказва правото си на място в щафетния отбор на ФРГ (страната-домакин) за Олимпиадата. На първенството на ФРГ в края на юли на олимпийския стадион в Мюнхен Рихтер едва в последните буквално сантиметри отстъпва медала, оставайки четвърта с 11.45, след Шитенхелм 11.30, Розендал 11.45 и Кристиане Краузе 11.45. В поредица от състезания Анегрет е тествана за щафетата (все на трети пост) и селекционерите на тима на ФРГ безапелационно й поверяват именно третия пост като най-стабилна за тази позиция.

И ето че на Олимпиадата в Мюнхен още в първата серия на 100 м Рихтер отстъпва само на кубинката Чивас (11.18) и с 11.30 изравнява рекорда на ФРГ с електронно измерване. Анегрет проявява завидно хладнокръвие и достига даже финала. Там тя стартира чудесно и до 60-ия метър е на трето-четвърто място. Именно неумението да финишира с висока скорост пречи на Рихтер да реализира потенциала си. Анегрет финишира пета (11.38) на 100 м на първата си Олимпиада. Към края на програмата предстои и щафетата 4х100 м. На полуфинала атлетките на ФРГ (42.97) отстъпват на тези на ГДР (42.88). Обаче във финалното бягане спринтьорките на Западна Германия (Кристиане Краузе, Ингрид Миклер, Анегрет Рихтер и Хайде Розендал), окуражени от публиката на трибуните, завършват като олимпийски шампионки с нов световен рекорд (42.81).

Особено сполучливо става предаването на палката между Рихтер и Розендал на последния пост – многобройните тренировки за приемане-предаване между двете дават възможно най-оптимистичния резултат....

1973 г. През зимата на европейското в зала „Ахой” на холандския Ротердам Анегрет вече е европейска шампионка на 60 м (7.27) и на щафетата 4 Х 1 обиколка заедно с Краузе, Хелтен и Рита Вилден...... На срещата ФРГ-САЩ-Щвейцария в Мюнхен през юли щафетата на ФРГ е перфектна – Шитенхелм, Хелтен, Рихтер и Кронигер „дават” 43.09 сек. Постижението има още по-голяма стойност предвид проливния дъжд, който се изсипва над Олимпийския стадион точно по време на състезанието. Треньор на квартета вече е Волфганг Тиле, който е инженер по професия, но въвежда иновативни елементи в тренировките на спринтьорките от националния отбор. Въпреки, че отстъпва титлата на ФРГ на 100 м (11.49 срещу 11.45 на Шитенхелм), на Рихтер е поверена позицията на 100 м за Бундестима на финала за Купата на Европа в Единбург. В шотландската столица на 100 м Анегрет отстъпва само на Ренате Щехер – 11.32 срещу 11.25 на източногерманката.....

1974. След поредната си титла на 60 м (7.32), Рихтер търпи поражение на ЕП в Гьотеборг – едва седма във финала на 60 м. През лятото на първенството на ФРГ в Хановер Рихтер е повече от убедителна на 100 м – 11.24 (рекорд на ФРГ). Обаче във финала на 100 м на европейското в Рим Анегрет отново не съумява да финишира с подходящата скорост и остава пета, с еднакво време с четвъртата Маслакова (СССР) – 11.36. На щафетата 4х100 м първите три спринтьорки на ФРГ Шитенхелм, Кронигер и Рихтер имат аванс от два метра преди последния пост пред трите от квартета на ГДР (Малецки, Щехер и Хайних). Обаче на последния четвърти пост Инге Хелтен поема чудесно палката, но е безсилна да удържи на атаката на бъдещата олимпийска шампионка Бербел Екерт (едва 19-годишна тогава). Четворката на ГДР завършва за световен рекорд (42.51), а момичетата на ФРГ също „слизат” под стария рекорд  с електронно измерване – 42.75 сек.

1976. В предолимпийската 1975 Рихтер поддържа висок стандарт – 100 м 11.1, 200 м 23.00 (рекорд на ФРГ) и скок дължина 6.25 м. Ето че идва олимпийската 1976 г. Инж. Волфганг Тиле решава да „въздържи” Рихтер от изяви през зимата, а другата му възпитаничка Инге Хелтен (и двете с Рихтер от OSC Dortmund) на европейското в зала в мюнхенската Олимпиахале остава на стотна от бронза на 60 м – четвърта със 7.29 сек. През лятото двете спринтьорки удивляват специалистите с качествена промяна в техниката си на бягане и значително подобреното си финиширане. Още на 13 юни в малкото градче Фюрт (на 7 км от Нюрнберг) Инге Хелтен в серията с лекота “профучава” за 11.04 (с три стотни по-добро от световния рекорд на Щехер 11.07 сек.). Две седмици по-късно в Гелзенкирхен Рихтер с 10.8 (следвана от Хелтен 10.9) изравнява „ръчния” световен рекорд на Ренате Щехер...... В хода на подготовката Анегрет опитва и скок на дължина – 6.27 м, но съвсем внимателно и осторожно....

В Канада двете спринтьорки от Дортмунд пристигат във великолепна форма. Волфганг Тиле старателно крие тренировките на възпитаничките си от любопитните погледи. В края на юли са състезанията по атлетика от 21-вата Олимпиада в Монреал. Жребият поставя двете най-сериозни конкурентки за титлата на 100 м в една серия още в първия кръг. Рихтер взема победата срещу Щехер „със зъби и нокти” – 11.19 срещу 11.21. Най-важното обаче е постигнато – психологическото предимство е на страната на западногерманката. В четвъртфинала Рихтер остава само на една (!) стотна от световния рекорд – 11.05 сек. И то с невероятна лекота и свежест! Вече на полуфинала Анегрет като на шега  „спира” уредбата на 11.01 сек – нов световен рекорд!!!! Всички са впечатлени и поразени от невижданата динамика и грация, с която бягат Рихтер и Хелтен. При това Анегрет вече „се е научила” да прибавя скорост в последните 20 метра - нещо което фатално й липсва в предишните години.

И ето идва финалът. На Рихтер се пада седмият коридор, на Хелтен – първият, а Щехер е по средата в четвърти..... Уви – три последователни фалстарта (на различни атлетки) поизнервят и без това напрегнатите спринтьорки. Четвъртият път всичко е наред. Хелтен има преднина от около половин метър до половината, но след това Щехер излиза леко напред. Обаче последните 15 метра са на Рихтер – с невероятен демараж в последната част на бягането Анегрет завършва като олимпийска шампионка (11.08), следвана от Щехер (11.13) и Хелтен (11.17). А ако не бяха трите фаулстарта???.... Тогава със сигурност Рихтер щеше да е първата жена, „слязла” под 11 секунди с електронно измерване.

Но няма място за почивка. Предстоят още четири бягания на 200 м. Рихтер с лекота достига финала, но 21-годишната Бербел Екерт (Вьокел) от ГДР изглежда по-свежа и на полуфинала побеждава спринтьорката на ФРГ – 22.71 срещу 22.90. Във финала Екерт е от вътрешния втори коридор, а Рихтер е в пети. На Щехер пък се пада неприятният  осми...... Още при излизането на правата Екерт е взела преднина от метър пред Рихтер. От осма пътека Щехер страда, а Анегрет „натиска” в последните 50 м и почти настига Екерт. В крайна сметка по-младата Екерт печели титлата с нов олимпийски рекорд (22.37), само на 2 стотни пред Рихтер (22.39 – рекорд на ФРГ). За Щехер остава бронзът с 22.47 сек.....

В последния ден на атлетическата програма е и щафетата 4х100 м. Целият ден вали монотонен дъжд, всичко е подгизнало във вода. На ФРГ се пада първата пътека във финала, на ГДР – осма. Хелтен и Рихтер на втори и трети пост са осигурили преднина от два и половина метра за спринтьорката Кронигер на последния пост за ФРГ.

Обаче на четвъртия пост за ГДР е Бербел Екерт. Тя  не само „стопява” аванса на конкурентките, но и финишира първа – 42.55, а за ФРГ остава разочарованието от сребърните медали, макар и с националния рекорд от 42.59 сек. Всъщност спринтьорките от ГДР съвсем не са сигурни в победата си и изчкват мъчително резултатите на екрана (снимката вдясно).

1977. Анегрет Рихтер съвсем не си почива след лаврите от Монреал – титла на 60 м в зала на първнството на ФРГ в родния Дортмунд – 7.27 сек. и ..... световен рекорд на 200 м в зала – 23.22 секунди в Зинделфинген. Лятото също започва чудесно – 11.03 на срещата ФРГ-САЩ в Гелзенкирхен. Само седмица по-късно обаче едва 19-годишната Марлиз Ойлснер (по-късно Гьор) стъписва всички – 10.88 на първенството на ГДР в Дрезден (при попътен вятър точно в границите на допустимото – 2 метра в секунда). Рихтер е обезверена: „Записах на видеото у дома бягането на Ойлснер и си го пуснах поне десет пъти! Това е невероятно – такава честота и скорост. Не мога да повярвам! Не зная дали да не приключа вече със спорта.... след такова бягане!?”. Рихтер отстъпва мястото си е европейския отбор за първата Световна купа в Дюселдорф на британката Соня Ланаман. Селекционерите на тима на Европа все пак я придумват да помогне за щафетата 4х100 м. В Дюселдорф „европейките” Посекел (ФРГ), Линч (Вбр), Рихтер (ФРГ) и Ланаман (Вбр) демонстрират великолепно предаване и приемане на палката – 42.50 сек (по-добро от световния рекорд, но непризнато защото атлетките са от различни държави). ГДР остава назад (42.65), въпреки невероятния финиш на Ойлснер....

1978. Сезонът навън започва добре – 11.16 на 100 м, но на първенството на ФРГ в Кьолн в средата на август Анегрет получава една от редките си травми – разтежение на бедрото и .... с намеренията за европейското в Прага е приключено....

1979.  Въпреки вече 29-те си години Рихтер си е все така по шампионски свежа и борбена – двойна победа на първенството на ФРГ в Щутгарт – 100 м 11.28 и 200 м 22.96. Междувременно Анегрет пак пробва „старата си любов” – скокът на дължина. На състезание в Лудвигсхафен още в първия си опит Рихтер се приземява на впечатляващите 6.53 м! Но не бива да се рискува – в спринта тя е къде-къде по-необходима - както за шефовете на ФРГ, така и за треньорите от сборния отбор на Европа за Световната Купа в Монреал.

На финала за Купата на Европа на „Стадио Комунале” в Торино на 100 м Анегрет отстъпва второто място на рускинята Кондратиева само с една стотна (11.22 срещу 11.21), а на 200 м с 22.75 е трета, донасяйки ценни точки за тима на Родината си. Съвсем естествено селекционерите на европейския тим я включват и в щафетата 4Х100 м, както и на 100 и на 200 м за Световната Купа в Монреал. В края на август Рихтер отново стъпва на Олимпийския стадион в Монреал, където само преди три години е „писала” история. Тук обаче изгрява звездата на Евелин Ашфорд (първи места на 100 м 11.06 и на 200 м 21.83). Рихтер е трета на 100 м и четвърта на 200 м. Но все така е безкрайно полезна и безценна за квартета на Европа – първо място с 42.19 заедно с Лина Хаглунд (Шв), Шантал Рега (Фр) и Хедър Хънт (Вбр). Анегрет пак е на завоя на трети пост, а за ГДР остава среброто с 42.32 сек.

1980. Дали Анегрет ще дочака трета си Олимпиада? Не, не я дочаква – ФРГ бойкотира Игрите в Мисква. Последни титли за Рихтер – шампионка на ФРГ на 100 м и на 200 м на стадиона в Хановер. През септември е и последното бягане на Анегрет..... Време е да се каже „сбогом” на атлетиката, донесла толкова слава и почест за блондинката от Дортмунд....

Заедно със съпруга си Манфред Анегрет се сдобива с дъщеря Даниела и син Маркус, които логично опитват спорта на родителите си…...

После?

До 1995 година Рихтер е служител в общинската управа на Дортмунд, после става рекламно лице на фирмата Адидас. С 28-е шампионски титли на ФРГ, 32-е си победи в международни срещи с екипа на Федералната Република Ангерет си остава ненадмината в спринта на Deutsche Leichtathletik Verband. А лекотата и елегантността, перфектната техника с която бягаше, и до днес си остават образец и стимул за младите спринтьорки от сегашното поколение.

Снимки: Интернет