Един от най-успешните ни треньори в скоковете - на 80!

 

Иван Сеизов на 80

 Един от най-успешните ни треньори „навъртя” 80 лазарника

Днес, 23 октомври, един от най-добрите ни треньори в скоковете – Иван Сеизов – навършва 80 години. От тях повече от половин век той отдаде на атлетиката и без преувеличение можем да кажем, че изпълни успешно своя дълг в спорта. Нека накратко се върнем към най-запомнящите се моменти от интересния му и изпълнен с много вълнения път в атлетиката

НАЧАЛОТО

Иван Сеизов е роден на 23 октомври 1940 г. Има брат-близнак Стефан. И двамата се увличат доста рано по атлетиката. Иван се оказва по-добрият. Първата му шампионска титла е на......110 м с преп. На първенството за юноши младша възраст през 1956 г. в Пловдив той завоюва златния медал. Брат му Стефан също е във финала, но се спъва още в първото препятствие..... По-нататък Иван е насочен и към скока на дължина, където съвсем малко не му достига да „докосне” седемте метра – в протоколите е записан резултатът му от 6.98 м! Като юноша в „Левски” треньор му е специалистът Васил Райнов. Заедно с Борислав Лазаров („Мърчисън”), спринтьора Иван Тотев (10.7 на 100 м) и „високата скачачка” Геновева Черкезова, Сеизов е гордостта на младия треньор (тогава) Васил Райнов...

 ПРЕЗ 60-ТЕ ГОДИНИ

През 1958 г. Иван Сеизов има прекрасната възможност да участва на международния шампионат на в-к „Народна младеж”. Той получава и една от купите – за най-добре представил се млад атлет (заради рекорда му за юноши на скок височина – 1.88 м с „ножичен стил”). Освен Сеизов купи получават и Мария Чорбова (победителка на гюлле 13.62), Евгений Чен (СССР) – шампион на троен скок 16.00 м и Дитер Мюлер (ГДР) – първи на диск с 51.94 м. Треньор на Сеизов вече е всестранният Стоян Славков, който едновременно се състезава и ръководи подготовката на редица от най-талантливите ни юноши и девойки от столичните „Спартак”, „Левски” и ЦДНА... През 1959-1960 г. Иван Сеизов отбива военната си служба в спортната школа на ЦДНА (ЦСКА), където се подготвя при рекордьора ни на овчарски скок Димитър Хлебаров.

 През пролетта на 1961 г. Иван Сеизов за първи път преодолява 2.00 метра на скок височина. Класира се и втори на републиканското първенство за мъже, непосредствено след русенеца Георги Куманов. Сеизов изгаря от желание да участва на предстоящите световни студентски игри. На тренировки той с лекота „взема” по 2.03, 2.04 м. Уви, травма буквално две седмици преди Универсиадата в София го лишава от участие. Все пак, остава му шансът да се срещне със съветските скачачи, да види на живо майсторството им. И какво по-хубаво от това да се запознае със световния рекордьор Валерий Брумел (поставил рекорда от 2.25 м именно на стадион „Васил Левски”).

 УЧАСТИЕ И НА... ДЕСЕТОБОЙ

През 1963 г. Иван Сеизов продължава да тренира на пълни обороти. А коремно-претъркалящият се стил на скок височина никак не е лесен за усовяване. На 16 юни 1963 г. на столичния стадион „Локомотив” (!!!) Иван „превзема” 2.01 м. От дружеството му е поставена задача да стартира и на шампионата по....десетобой. Сеизов винаги е готов да посрещне всякакви преизвикателства. Започва десетобоя отлично – 11.2 на 100 м, 6.96 на скок дължина, 11.24 м на гюлле, 1.96 на скок височина. През втория ден от десетобоя обаче предстои.... последното и най-трудното - бягането на 1500 м. Сеизов е способен да пробяга разстоянието поне за 4:30 минути. Обаче му е „наредено” да се разходи и да отстъпи второто място в крайното класиране на Добри Добрев. Все пак – предстои Балканиада в София през септември. Републикански шампион става Стоян Славков с 6411 т., втори е Добри Добрев (Бомбата) с 5942 т., с бронз е Иван Сеизов – 5741 т....

Сеизов -вдясно

 ПЪРВИ КРАЧКИ В ТРЕНЬОРСТВОТО

След дипломирането си във ВИФ Иван Сеизов продължава да се състезава, но една травма в коляното на отскачащия крак го заставя преждевременно да преустанови участията си по състезания. Едва 25-годишен започва с треньорство. Първи от по-изявените му състезатели е дългогодишният преподавател в НСА проф. Йонко Йонов (постигнал 7.17 м на скок дължина). По това време Сеизов се „захваща” и с по-малкия от братята Марини – Георги Марин. Под негово ръководство Марин поставя няколко рекорда на скок дължина в зала, докарвайки го до 7.51 м през 1971 г. На лагера на Белмекен Сеизов и Марин се срещат с колегите от ГДР, много нови неща в подготовката у германците ги впечатляват и учудват.

Постепенно Иван Сеизов се налага като изключително перспективен млад треньор. Той гори от амбиция и енергия да намери и развие млади таланти от столичните училища – предимно в скоковете. „Имах пълното съдействие от преподавателите в средните училища в почти всички райони на столичния град. А таланти имаше много – само трябваше да ги увлека в атлетиката. А тогава, преди 40 години, това не бе никак трудно.”

 БРАКЪТ И ДЕЦАТА

В средата на 60-те Иван Сеизов се жени за Елисавета Лефтерова – шампионка и рекордьорка на скок височина за девойки младша възраст с 1.42 м („ножичен” стил). През 1967 г. се ражда дъщеря им Зоя – дълго време волейболистка. А през 1972 г. на бял свят се появява и Иво Сеизов. Многообещаващ лекоатлет, под ръководството на Гиньо Гинев Иво печели шампионски титли още като младша възраст – на скок дължина с 6.92 м и на скок височина с 1.95 м. После опитва и многобоя – с рекорд на петобой за юноши младша възраст в зала. По-сетне Иво се прехвърля към 110 м с преп. (вече под ръководството на Георги Мляков) и през 1991 г. в Солун става балкански шампион за юноши. Завършвайки ВИФ, Иво Сеизов записва и второ висше (ВИИ, сега УНСС) и завършва като отличник специалността „Финанси и банково дело”. Спирайки твърде рано с атлетиката (едва 23-годишен като шампион на България на 60 м с преп. в зала и сребърен медалист от Балканиадата под покрив в Атина), Иво създава консултантската фирма „Advisor”, която с годините печели все повече популярност в средите на бизнеса у нас.

 ПЪРВИ ШАМПИОНИ И РЕКОРДЬОРИ

Иван Сеизов няма как да не си спомни за първите си шампиони:

            - Веселин Стоянов – първият му състезател, преминал 2.00 м. („Отскачаше с десен крак на „коремното”, нещо изключително рядко. Това беше и допълнително предизвикателство към мен самия – да му показвам „огледално”)

            - Иван Колев Илиев – рекордьор на скок височина за юноши (2.12 през 1972 г. в Барселона), изключителен талант, който твърде рано приключва с атлетиката

            - Веселин Стойков – рекордьор за пионери (14-годишни) на скок височина с 1.80. преодолял 2.00 м едва 17-годишен през 1972 г. (в стил „Фосбъри”), рекордьор за юноши на .... скок дължина със 7.48 м през 1973 г. - само след една година специализирана подготовка

            - Чавдар Левчев – с 2.00 м

            - Александър Петров – 2.04 м като юноша („Виждах го поне на 2.15 м, но рано приключи със спорта!”)

            - Емил Милушев – 2.03 м („Един от най-съвестните и упорити мои състезатели. В момента е пилот на „Боинг 747” в Al-Italia”)

            - Валентин Гетов – 2.24 м („С изключителни качества, разностранно развит, готов шампион. Рекорда си постигна едва 23-годишен. Очаквах 2.30 м, но...... Често „прегаряше” по време на състезание, прекалено емоционален.....”)

            - Красимира Банова – 1.65 м („Едва 16-годишна спечели медал от републиканско за девойки в зала. После Станислав Бояджиев я привлече в баскетбола. Там с „Левски Спартак” стана европейска клубна шампионка, а с националния женски отбор спечели сребърен олимпийски медал от Игрите в Москва’80”).

Неизменен помощник в работата на Ива Сеизов е неговата кинокамера. С нея той заснема почти всичко по време на състезанията и най-вече на тренировките. После внимателните и детайлизирани анализи на треньор и състезател помагат по-лесно и по-бързо да бъдат елиминирани грешките в техниката.

 СЕМЕЙСТВО БОЙЧЕВИ

Веднага след като приключва средното си образование, при Сеизов в София от Пловдив пристига изключтелно талантливата хърделистка Гинка Загорчева. Макар да не е „тесен” специалист в препятствените бягания, Сеизов започва да й обръща достатъчно внимание. Следват безкрайни изнурителни тренировки – за бързина, за ритъм, за техника.... От 14.17 секунди през 1975 г. Иван довежда Загорчева до....12.73 сек. през 1982 г. След Загорчева при Сеизов пристига и Иван Бойчев от Благоевград. Бойчев и Загорчева сключват брак, ражда им се дъщеря, но не изоставят треньора си.

 ЙОРДАНКА БЛАГОЕВА

Веднага след Олимпиадата в Мюнхен’1972 сребърната медалистка Йорданка Благоева се премества да живее в София. С нов клуб - „Левски-Спартак” - Иван Сеизов се наема с подготовката й. Още през зимата на 1973 г. Благоева е в блестяща форма – на тренировките показва зашеметяващи резултати. Съвсем закономерно идват световният рекорд в зала (1.92) и европейската титла в Ротердам. Само седмица след триумфа в Холандия обаче се случва нещастието. На състезанията в Тбилиси синтетичната настилка е поставена направо върху кортово игрище. Благоева превзема 1.88 с лекота и „отива” на... 1.93 м. Там се случва белята – коляното й се усуква и.......минискусът е почти разкъсан. Травмата отначало изглежда лека, впоследствие обаче нещата се задълбочават. През цялата 1973 г. Йорданка скача контузена. Но и на полуфинала за Купата на Европа във Варшава, и особено на финала за КЕ в Единбург Благоева прави невъзможното и побеждава всички – най-вече с характер (!), допринасяйки тъй много за общия успех! „Благоева беше образцова състезателка – винаги с изключителна воля за победа, не се предаваше никога, а освен това беше пределно концентрирана във всяка фаза на състезанието. Състезател-мечта за всеки треньор! Дали можеше да скочи 2 метра? Категорично „да”. Но през 1976 г. вече бе на 29 години, с 15 години изнурителни тренировки при много тежък режим. Това я бе изтощило повече физически, отколкото психически!!!!!”

 МОНРЕАЛ 1976

След като ражда дъщеря си през 1974 г. Йорданка Благоева за една година тренира при Стоян Славков. Опитват „Фосбъри”, опитват и петобоя. Но през ноември 1975 г. Благоева се връща при Сеизов. През пролетта на 1976 г. Данчето почти достига показателите си отпреди майчинството. На Балканиадата в Целье 1.90 м са преодолени от първи опит! Сеизов е уверен, че Благоева е способна поне на 1.94 м!!!! Обаче при пристигането на лагера в Квебек (Канада) резултатите спадат отчайващо (това се дължи на трудната аклиматизация). Сеизов търпеливо, но настойчиво продължава с вработващи упражнения. Постепенно нещата „се оправят”. В края на юли вече е насрочен и скокът на височина от Олимпиадата. На квалификацията се явяват 40 (!) атлетки, от тях за финала се класират 21!!! Състезанието започва в 14:00 часа, а приключва в....19:20!!!! Като че ли никоя не иска да отпада! Цели 11 скачачки правят опити на 1.89 м, после на 1.91 остават пет! Благоева и световната рекордьорка Розмари Акерман (ГДР) преодоляват 1.91 от втория път, а италианката Сара Симеони – от първия! На 1.93 в първия си скок Йорданка като че ли успешно преодолява летвата, но....с отскачащия крак закача летвата! После само Акерман успява, а Благоева остава с бронз. Сеизов не е много доволен, пропуснатият шанс трудно ще се повтори......А и златният медал е бил така близо!

 РАБОТА В АДМИНИСТРАЦИЯТА

От 1983 г. Иван Сеизов е назначен за главен методист в „Левски Спартак”. И така до 1990 г. След това започва работа като технически сътрудник в отдел „Правно осигуряване на полицейския СОТ” в СДВР.

 МНОГО ТАЛАНТ И УМЕНИЯ ИЗВЪН АТЛЕТИКАТА

Освен че създаде много шампиони и рекордьори в леката атлетика, Иван Сеизов има и други таланти и умения. Сеизов рисува прекрасно, опитвайки най-вече портрети, пейзажи и скици с молив. И без притеснение (и с голям успех!) би могъл да организира собствена изложба!!!! Второто му увлечение са стиховете. През 1992 г. Иван Сеизов дори печели конкурс за стихотворения в предаването „Нощен хоризонт” на БНР. Предлагам ви едно от творенията му:

       На Бъдни вечер
Свещичката догаря,

Бавно се топи....
Две топли думи чаках,
А срещнах куп лъжи.

Свещичката изгаря,
От мъка се стопи....
Ще чакам със надежда
Утрешните дни

Дано късмет да имам,
Да няма веч лъжи.....
Свещичката до мене
Отново да гори.

Две думи още чакам,
Или искрящи две очи!....

Нека за финал си спомним думите му отпреди 5 години по повод 75-годишния му юбилей: „Аз съм един щастлив човек! Независимо от всичко, което ме е сполетявало, въпреки всички беди и нещастия, всички изпитания и трудности. Имам семейството си, двете ми деца и петимата внуци – какво повече да искам! С достойнство и чувство за изпълнен дълг се обръщам назад в спомените за извървения житейски път и вече мога да се отдам на заслужена почивка!”

 Иван Сеизов даде много на българската лека атлетика и остави ярка диря в историята на родния спорт! И - без преувеличение - заслужава нужните почит и уважение!

 

Снимки: Личен архив