За рекордьора на копие Емил Цветанов - с носталгичните ни спомени

 

От крепката десница – над пределите на 80-те метра

Емил Цветанов (Хомича) – минало и настояще

Само преди две седмици 26-годишният боец с копие Марк Славов ни зарадва с нов български рекорд (83.40 м) на Балканиадата. Но докато за него със сигурност тепърва ще се пише и говори (само да споменем, че Марк е деветият българин, пращал копието над 80-ия метър и едва третият, който го е сторвал с новия модел копие (в употреба след 01 април 1986 г.), то думата ни сега е за друг знаменит наш копиехвърляч. Защото, оказва се, плевенчанинът  Емил Цветанов е единственият български лекоатлет, който има резултати над 80 метра и със стария, и с новия модел копие......

Роден на 14 март 1963 г. в с. Гривица – на 4 км от Плевен (нека споменем героичните сражения по време на Руско-турската война по време на обсадата на Плевен в края на 1877 г.), Емил расте като много развито и мускулесто момче. Съвсем естествено е да го забележат, но почти случайно треньорът Стефан Костов изпреварва колегите си от другите спортове и първите участия на Цветанов в състезания по лека атлетика са на пионерски петобой през 1977 г. Скоро опитният специалист в хвърлянията Петко Геров няма как да не забележи камшичния удар от десницата на Емил, неговото плещесто и много силно и гъвкаво рамо. Решено е – копието ще да е дисциплината....... Нека през годините заедно да си припомним за изпълнената с перипетии и емоции спортна кариера на плевенския лекоатлет.....

Още на зимния шампионат по хвърляния през март 1979 г. Цветанов направо сащисва треньорите около сектора – той става зимен вицешампион при юношите младша възраст с 68.30 м (600 г копие)..... А четири месеца по-късно - на Спартакиадата в Плевен през юли от прекалено вълнение и амбиция да спечели титлата пред близки и приятели, Емил остава втори с 64.10 м, след Христофор Рашев (ЦСКА) 66.66 м. Е, в добавка се сдобива и с бронз на гюлле (5 кг) – 16.85 м.

1981 г. Отличният педагог и треньор Петко Геров е взискателен и безкомпромисен, а амбициите на Емил се повишават заедно с повишаването на качествените показатели в подготовката му.

Геров и Цветанов в началото.....

Още в началото на май на юношеския турнир „Младост” в Русе Цветанов за първи път преминава заветните 70 метра – 72.44 м (кандидат-майсторска норма). А на международния турнир „Народна младеж” в София Цветанов е още по-страховит (75.14 м). Той побеждава всички батковци от националния отбор и отстъпва единствено на кюстендилеца Иван Чипев (75.76 м). Обаче на Балканиадата за юноши в родния Плевен Емил със 75.06 губи златния медал от съотборника си Митко Павлов (77.18). Реваншът е на републиканското за юноши в София – титла за Цветанов (75.20 м) пред Павлов (73.60)... Няколко дни по-късно на всепризнатия юношески турнир „Дружба” в Дебрецен Емил остава четвърти със 71.54 м, на 32 см след представителя на домакините Калман Северени (71.86 м). Случайност или реверанс на унгарците към „техния” състезател (???) - и до днес мистерия витае над това класиране!....

На европейското за юноши в Утрехт (август 1981) от нашите са пратени двама копиехвърлячи при юношите – Емил Цветанов и Митко Павлов. Още с първия си опит (70.98) Емил си осигурява място в осмицата. Ала Митко го спохожда ужасен малшанс – със 70.96 м той остава девети, само на 2 см от осмицата.... и от съотборника си! Годината 81-ва за Емил е ознаменувана и с първия му златен медал като ..... първенец по успех на випуск 1981 на спортното училище „Георги Бенковски” в Плевен!

1982. Геров и Цветанов продължават да работят усилно и без отдих – кота „80” ги чака отдавна. На 04 юли в гръцкия град Драма Емил става балкански шампион за юноши – 77.00 м. А точно след месец - на 7 август на открития шампионат на стадион „Васил Левски” Емил най-после реализира мечтата си – 82.14 м. Само след седмица в Букурещ Цветанов се окичва със златен медал и на Балканиадата за мъже – 81.14 м, побеждавайки много силния румънец Думитру Негойца. Обаче в заявката на българския отбор за европейското в Атина името на плевенчанина отсъства??? „Така са решили, така са преценили от БФЛА” – споделя днес Емил. Иначе в световната ранглиста за юноши за 1982-ра с тези 82.14 м Емил е втори, само след финландеца Теро Савиниеми (85.14 м)....

1983. Инерцията от силни постижения продължава – победа на „Народна младеж” с 82.12 м, после трето място на срещата България-Унгария-Полша в София (82.02 м). И точно тогава се случва белята – на тренировка Емил получава неприятна контузия в лакътя и.... целта да се участва на първото световно п-во в Хелзинки си остава само мираж!

1984 и 1985 г. През олимпийската 1984 м копието е пратено на 80.54 м, през следващата на 81.04 м. Но селекционерите на националния ни отбор все „намират” по-добри състезатели за турнирите и шампионатите в чужбина.... Емил си остава у дома, следейки с горчивина изявите на своите домашни съперници..... А ето какво се случва веднъж на тренировка на полигона в Плевен (по разказ на неговата колежка и съотборничка, националката на копие Галя Николова (62.26 м). В един слънчев ден на полигона в Плевен Цветанов на няколко пъти „пуска” уреда в чудесна траектория. Накрая копието прелита границите на сектора и..... се приземява на отсрещния „бряг”, където е футболното игрище. Треньорът Геров усеща големия удар и приканва Николова да измерят дължината на полета. Грабват рулетката и .... копието се е забило на 84.50 м! И то при положение, че игрищата зад полигона са на по-висока полоса, т.е. уредът със сигурност би прелетял траектория над 86-ия метър! Уви, на Цветанов пак не е предоставена подходяща възможност да потвърди блестящата си моментна форма!

....и по-късно

1986. В употреба влиза новият модел копие – с изместен център на тежестта на уреда. Резултатите неминуемо „падат”. Още на 11 май в София вече 35-годишният „академик” Стефан Стойков записва 75.40 м. Емил дочаква Балканиадата в Любляна след четири (!) месеца и в столицата на Словения печели сребро с нов български рекорд – 75.76 м.....

1987. На състезанието за Купата на Европа (Група Б) в Гьотеборг Цветанов е победител с 80.04 м (пак нов рекорд на България), но на световното в Рим не е във върхова форма и на квалификацията записва само 75.48 м. „Роди ми се първото дете (момичето), пропуснах ценни тренировки непосредствено преди световното и в Рим на квалификацията сякаш не бях аз - хвърлях безкрайно изцеден и някак демобилизиран!”

1988. Нормативът за участие на Олимпиадата в Сеул е поставен отрано – 82.00 м. Емил все гони и гони подобен резултат, но някак се пренавива и остава „само” с 80.08 м (отново рекорд!) – обаче това е недостатъчно за виза за Сеул!

1989. Отново силна година за Емил! Цветанов участва на Седмата (и последна!) Републиканска Спартакиада (вече за столичния клуб „Славия” – той отбива военната си служба в поделение на Строителни войски) и печели златен медал! Месец преди това на отборните състезания на стадион „Васил Левски” забива копието в тревата на 80.12 м - рекорд, който ще престои на върха за почти 18 години (чак през 2007 г. го подобрява Кольо Нешев – 82.55 м). На Купата на Европа (Група Б) в Брюксел Емил носи ценни точки за отбора, заемайки четвъртото място на копие..... Нашите се „качват” в Група А – за първи път! А малко преди това - в началото на месец юли  на стадион „Васил Левски” Цветанов участва като наемник за ЦСКА в Спартакиадата на СКДА (Спортният комитет на дружеските армии от Варшавския договор). Емо със 76.04  м отстъпва само на кубинеца Рамон Гонсалес (78.42), но побеждава .... бъдещия световен рекордьор Ян Железни (Чех) (75.68).

На лагер с националния - Магдебург 1989 г.

1991. Българският мъжки отбор за първи път в историята се класира в група А (висшата лига) в състезанието за Купата на Европа – във Франкфурт на Майн. Цветанов завършва четвърти на копието (78.22) м, но и това не помага на тима ни. Нашите се сгромолясват пак надолу в група Б. За капак на всичко след няколко дни в БФЛА идва съобщението за положителната допинг-проба на Емил. Оказва се, че в списъка със забранени препарати в последния момент е вкаран и медикамент, за който от българския щаб изобщо не са и подозирали..... Именно този препарат (като възстановително средство) е поел преди Франкфурт и Цветанов......

1993. Успешно завръщане за Емил в сектора след изтърпяното наказание – шампионска титла със 77.70 м. Златният медал е дублиран и през 1994 г. – 75.80 м. През 1995 и 1996 Цветанов си е пак начело в ранглистата – 70.18 и 67.28..... Но прежната спортна форма вече е позагубена!

1997. На националния шампионат Емил Цветанов участва почти без да е тренирал, освен това е качил и 18 кг над собственото си тегло. Но си е същият боец и печели последната си, дванайста шампионска титла (само при мъжете)......

Време е да се мисли за семейството, за децата. Синът му Емил се ражда на 03 септември 1998 г.). „Не, не го насочих към копието. Та моята детска мечта беше стана футболист, пък и дядо му (баща ми) също е бил футболист навремето! Исках Емил-младши да осъществи пропуснатите ми мечти!”

Емил Цветанов няколко години се пробва в бизнеса и се захваща с ресторантьорство. За жалост в последно време здравето му се влоши (коварният и упорит диабет върши своите бели и вече дори инсулинът все по-трудно е от полза.....). Но Хомича (както всички наричат Емил) не се предава. Любимото му занимание напоследък (пък и отпреди) е риболовът, който го зарежда с енергия и оптимизъм. С множеството си медали и титли, със седемте си поредни национални рекорда (все с новото копие) Емил си остава един от най-добрите български копиехвърлячи в историята на родната атлетика!

А откъде идва прякорът на Емил „Хомича”. Още на 14 години Цветанов (както повечето юноши на неговата възраст) се захласва по футбола. Един ден с бъдещия футболен титуляр на „Спартак” Плевен Милко Гаврилов (негов връстник) се хващат на бас кой ще спаси повече дузпи на другия! Цветанов излиза категоричен победител и приятелите шеговито започват да му подвикват: „Ей, Хомич, страшен си!” А само за информация - Алексей Хомич е легендарният вратар на „Динамо” Москва от миналия век, предшественик и наставник на още по-легендарния негов следовник – вратарят на всички времена Лев Яшин.....

Снимки: Личен архив